18. Както голямата риба обикаля двата бряга, единия и другия, така и този пуруша обикаля двете състояния — състоянието на съня и състоянието на будността.
19. Както, уморен от полета в небето, соколът или друга птица прибира крилете си и се насочва към гнездото, така и този пуруша бърза към състоянието, в което, след като заспи, той не желае никакво желание, не вижда никакъв сън.
20. В него, наистина, има тръбички, наречени хита, тънки като косъм, разделен на хиляда части, изпълнени с бяло, синьо, червенокафяво, зелено и червено. Когато като че ли го убиват, като че ли го побеждават, като че ли го гони слон, като че ли пада в пропаст, той вижда страха като в будността, поради незнанието; когато пък е като бог, като цар, той мисли: «Аз съм това» — това е неговият висш свят.
21. Това, наистина, е формата му, издигната над желанията, свободна от злото и от страха. Както в прегръдките на любимата жена не усеща нищо нито отвън, нито отвътре, така и този пуруша в прегръдките на познаващия атма не усеща нищо нито отвън, нито отвътре. Наистина, в тази форма той е постигнал желанията, желаещ атма, освободен от желанията, освободен от скръбта.
22. Тук бащата не е баща, майката не е майка, световете не са светове, боговете не са богове, ведите не са веди. Тук крадецът не е крадец, убиецът не е убиец, чандалът не е чандала, паулкасът (син на шудра от кшатрийка) не е паулкаса; доброто не го следва, злото не го следва, защото тогава той преодолява всички скърби на сърцето.
23. Наистина, тогава той не вижда; виждащ, той не вижда; не се загубва зрението на виждащия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг различен, когото той може да види.
24. Наистина, тогава той не помирисва; помирисващ, той не помирисва; не се загубва мириса на помирисващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той не може да помирише.
25. Наистина, тогава той не говори; говорещ, той не говори; не се загубва говора на говорещия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, на когото той може да говори.
26. Наистина, тогава той не чува; чуващ, той не чува; не се загубва слуха на чуващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да чуе.
27. Наистина, тогава той не мисли; мислещ, той не мисли; не се загубва мисълта на мислещия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, за когото той може да мисли.
28. Наистина, тогава той не осезава; осезаващ, той не осезава; не се загубва осезанието на осезаващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да осезава.
30. Наистина, тогава той не познава; познаващ, той не познава; не се загубва познанието на познаващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да познае.
31. Наистина, където има някой друг, там един вижда другия, един помирисва другия, един вкусва другия, един говори на другия, един мисли за другия, един осезава другия, един познава другия.
32. Той става като вода [в океана] — един, виждащ, недвойствен; това е светът на Брахма, царю.“ — така го поучи Яджнавалкя: „Това е висшият му път, това е висшият му успех, това е висшият му свят, това е висшето му блаженство. Другите същества живеят с малка част от това блаженство.
33. Когато някой човек е здрав, богат, властва над другите, изпитва всички човешки наслади, в излишък, това е висшето блаженство на хората. Сто пъти блаженството на дедите, придобили света — това е еднократното блаженство на света на гандхарвите, това е еднократно блаженство на боговете чрез дело — тези, които са постигнали божественост чрез дело. Сто пъти блаженството на боговете чрез дело е еднократно блаженство на боговете по рождение, а също на просветения, освободен от лъжата, непобеден от желанието. Сто пъти блаженството на боговете по рождение е еднократно блаженство на света на Праджапати, а също на просветения, освободен от лъжата, непобеден от желанието. Сто пъти блаженството на света на Праджапати е еднократно блаженство на света на Брахма, а също на просветения освободен от лъжата, непобеден от желанието. Това е и висшето блаженство — този свят на Брахма, царю.“ — така каза Яджнавалкя. — „Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]. Говори за освобождението.“ И сега Яджнавалкя се изплаши: „Умният цар ще ме доведе до края [на знанията ми].“
34. Той, този, след като се наслади в съня, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към будността.
35. Както тежконатоварената каруца върви със скърцане, така и този телесен атма, натоварен с познаващия атма, се движи със скърцане, когато [човек] издъхва.
36. Когато се изтощи [тялото], изтощи се от старост или болест, то — както се освобождава от връзката плодът на мангото или на удумбарата или на пиппалата, така и този пуруша, освободен от тези членове на тялото, отново бърза към следващата утроба.
37. Както чакат идващия цар стражите, съдиите, водачите на колесници, старейшините — с храна, питиета, място за нощуване: „Ето, идва, ето, приближава се“ — така и всички същества чакат този, който така знае: „Ето, идва Брахма, ето, приближава се.“
38. Както стражите, съдиите, водачите на колесници, старейшините се събират около отпътуващия цар, така всички прани се събират в края около този атма, когато издъхва.
Четвърта брахмана
1. Когато този атма се обезсили и като че ли се побърка, то тези прани се събират около него; той взема тези частици светлина и се спуска в сърцето. Когато този пуруша в окото се върне назад, престава да различава формите.
2. „Като стане един [цялостен], той не вижда“ — така казват; „като стане един, той не вкусва“ — така казват; „като стане един, той не говори“ — така казват; „като стане един, той не чува“ — така казват; „като стане един, той не мисли“ — така казват; „като стане един, той не осезава“ — така казват; „като стане един, той не познава“ — така казват. Върхът на сърцето му започва да свети и с тази светлина този атма излиза през окото или през главата, или през другите части на тялото. Когато той излиза, след него излиза праната; когато излиза праната, след нея излизат всички прани. Той става познанието и следва познанието. Тогава го завладяват знанието, делата и предишната мъдрост [праджна].
3. Както гъсеницата достига края на тревичката, приближава се към друга и се придърпва към нея, така и този атма, отхвърлил тялото, надмогнал незнанието, се приближава към друго [тяло] и се придърпва към него.
4. Както златарят взема парче злато и му придава друга, по-нова, по-красива форма, така и този атма, след като отхвърли тялото, надмогнал незнанието, се превръща в друга, по-нова, по-красива форма — на дедите или на гандхарвите, или на боговете или на Праджапати, или на Брахма, или на други същества.
5. Този атма, наистина, е Брахма, съставен от познание, от разум, от прана, от зрение, от слух, от земя, от вода, от въздух, от пространство, от светлина, от желание, от нежелание, от гняв, от не-гняв, от дхарма, от не-дхарма, от всичко. Това [се разбира] е така: „Той е съставен от това, от онова“ — както действува някой, както някой се държи, такъв е той. Който върши добро е добър, който върши зло е лош, чрез чистото дело е чист, чрез лошото — лош. Така и говорят: „Този пуруша е съставен от желание“ — каквото е неговото желание, такава е неговата воля; каквато е волята му, такова дело извършва; каквото дело извършва, такова го постига.
6. За това има следните стихове: Свързано е чрез действието финото му тяло, към това, към което е привързан неговият ум. Като стигне края на (и плода от) действието, което той е вършил тук, от онзи свят отново идва в този свят за [друго] действие. Това за този, който желае (има желания). Сега за нежелаещия, който е без желания, свободен от желания, достигнал желанията, желаещ атма, от него праната не излиза; бидейки Брахма, той отива в Брахма.
7. За това има следните стихове: Когато изчезнат всичките желания, които живеят в сърцето му, тогава смъртният става безсмъртен, тук (в тялото) достига Брахма. Както върху мравуняка лежи змийската
