кожа, мъртва, изхвърлена, така лежи тялото. Но тази безтелесна, безсмъртна прана е Брахма, е светлината, царю.» — «Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]» — каза Джанака от Видеха.
8. За това има следните стихове: Тесен, отиващ надалеч, древен път е пред мен, от мен намерен. По него вървят познаващите Брахма към небесния свят, нагоре, освободени.
9. На него има бяло, синьо, — говорят — червенокафяво, зелено и бяло; този път е намерен чрез Брахма, по него върви знаещият Брахма, вършещ добро, сияен.
10. В сляпа тъмнина влизат тези, почитащи незнанието, като че ли в още по-голяма тъмнина онези, наслаждавали се в знанието.
11. Безрадостни наричат световете, покрити със сляпа тъмнина; в тях отиват, след като умрат, хората без познание, несъбудените.
12. Но ако е познал атма, [мислейки] «аз съм» — [такъв] човек какво ще търси, какво ще желае, за да измъчва тялото?
13. Който е намерил атма, като се е събудил, влязъл в опасно, труднодостъпно място, той е създателят на вселената, защото той е създател на всичко, негов е светът, защото той е светът.
14. Щом сме тук, ние можем да знаем това; ако не, сме незнаещи и [подлежими на] великото унищожение; които знаят това, те стават безсмъртни, а другите наистина отиват към страданието.
15. Ако го гледа направо като атма, като бог, властелина на миналото и бъдещето, той не се страхува повече.
16. Пред когото годината преминава, превърната в дни, него боговете като светлина на светлините го почитат, като безсмъртния живот.
17. На когото петорните пет вида същества и пространството са опрени, него смятам за атма, познавайки безсмъртния Брахма, съм безсмъртен.
18. Праната на праната, окото на окото, ухото на ухото, умът на ума като знаят, постигнали са древния, първичен Брахма.
19. Само с ума трябва да се гледа, тук няма никаква множественост. От смърт към смърт върви който вижда тук множественост.
20. Трябва да се вижда като единство този неизмерим, постоянен, без страсти, извън пространството, нероден е атма, велик, постоянен,
21. Него, постоянният, [твърдият] като познае, нека върши мъдрост брахманът, да не мисли за много думи — това е умора за речта.
22. Той, наистина, е великият, нероден атма, състоящ се от познание, в чувствата. В това пространство вътре в сърцето е господарят на всичко, владетелят на всичко, повелителят на всичко. Той не става по-голям от доброто дело и не става по-малък от лошото дело. Той е владетелят на всичко, повелителят на всичко, пазителят на съществата. Той е мост, граница, разделяща тези светове. Него брахманите се мъчат да познаят чрез изучаване на ведите, чрез жертвоприношения, чрез дарове, чрез отшелничество, чрез пост; който го познае, става мъдрец; защото желаят него повече от света, скитат монасите. Като са знаели това, наистина, древните не са желаели потомство: «Какво ще правим с потомството, когато имаме този атма и този свят?» Издигнали се над желанието за света, те са живеели с просия като монаси; защото желанието за синове е желание за богатство; желанието за богатство е желание за света — и двете са само желания. Той, този атма е: не това, не това; той е неуловим, защото не се улавя; неразрушим, защото не се разрушава; необвързан, защото не се обвързва; несвързан, неколеблив, не страда. Който [знае] така, не го владеят тези две: «Така направих зло»; «Така направих добро» — той самият владее тези двете, не го измъчва направеното или ненаправеното.
23. За това в химна се казва: Това вечно величие на Брахма не се увеличава и не намалява от делото. Нека познае неговата същност; като го познае, не го замърсява [букв. «не се залепва»] лошото действие. Затова, който знае така, [и] стане умиротворен, укротен, въздържан, търпелив и съединен, ще види атма чрез атма, ще види всичко чрез атма; злото не го побеждава, той побеждава цялото зло; злото не го изгаря, той изгаря цялото зло; освободен от злото, освободен от страстта, освободен от колебанието, той става брахман. Това е светът на Брахма, царю; ти го постигна“ — каза Яджнавалкя. — „Уважаеми, ще ти дам за роби хората на Видеха заедно със себе си.“
24. Това, наистина, е този велик, нероден атма, който изяжда храната, който дава богатство. Добива богатство този, който така знае.
25. Това, наистина, е този велик, нероден атма, неостаряващ, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Брахма. Брахма наистина е безстрашен; става безстрашния Брахма този, който така знае.
Пета брахмана
1. Аджнавалкя имаше две жени — Майтрейи и Катяяни. От тях Майтрейи можеше да разговаря за Брахма, а Катяяни имаше само (обичайното) знание на жените. А Яджнавалкя искаше да премине към друг начин на живот.
2. „Майтрейи — каза Яджнавалкя, — аз ще напусна това състояние (на глава на семейство). Хайде да разделя (имуществото) между теб и Катяяни.“
3. Майтрейи попита: „Ако имах, господарю, цялата земя, и пълна с богатства, щях ли да стана безсмъртна?“ „Не“ — отвърна Яджнавалкя, — „ти би живяла така, както живеят богатите, но безсмъртие не се постига с богатство.“
4. Майтрейи каза: „Защо ми е нужно тогава [имущество], щом като няма да ми донесе безсмъртие? Разкажи ми, господарю, това, което знаеш за безсмъртието.“
5. Яджнавалкя отвърна: „Ти си ми скъпа и говориш за това, което ми е скъпо. Ела и седни, аз ще ти обясня, а ти мисли над това, което ти обяснявам.“
6. Той каза: „Наистина, не заради съпругът е любим съпругът, а заради атма е любим съпругът; наистина, не заради съпругата е любима съпругата, а заради атма е любима съпругата; наистина, не заради синовете са любими синовете, а заради атма са любими синовете; наистина, не заради богатството е любимо богатството, а заради атма е любимо богатството; наистина, не заради познанието е любимо познанието, а заради атма е любимо познанието; наистина, не заради властта е любима властта, а заради атма е любима властта; не заради световете са любими световете, а заради атма са любими световете; наистина, не заради съществата са любими съществата, а заради атма са любими съществата; наистина, не заради боговете са любими боговете, а заради атма са любими боговете; наистина, не заради всичко е любимо всичко, а заради атма е любимо всичко. Наистина, атма трябва да се чува, да се мисли за него, да се усеща, о, Майтрейи; наистина, като се слуша, мисли за атма, като се познае той, познава се всичко.
7. Знанието изоставя този, който приема знанието за различно от атма; властта изоставя този, който приема властта за различна от атма; световете изоставят този, който приема световете за различни от атма; боговете изоставят този, който приема боговете за различни от атма; съществата изоставят този, който приема съществата за различни от атма. Това знание, тази власт, тези светове, тези богове, всичко това е атма.
8. Както при биенето на барабана не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на барабана или на биещия барабана се възприема и звука,
9. Както при тръбенето с раковина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на раковината или на тръбящия с раковина се възприема и звука,
10. Както при свиренето с вина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на вината или на свирещия с вина се възприема и звука,
11. Както при огън от сурови дърва излизат едно след друго кълба с дим, о, Майтрейи, с дъха на това велико същество са излезли Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарвангираса, итихаса, пураните, науките, упанишадите, шлоките, сутрите, анувякхяните, вякхяните. Всички те са излезли с неговия дъх.
12. Както океанът е вместилище на всички води, както кожата е вместилище на всички докосвания, както носът е вместилище на всички миризми, както езикът е вместилище на вкусове, както окото е вместилище на всички форми, както ухото е вместилище на всички звуци, както умът е вместилище на всички желания, както сърцето е вместилище на всички знания, както ръцете са вместилище на всички
