вкусовете.
5. Окото [чакшу] наистина е сетиво. То е обхванато от обекта форма, защото чрез окото се виждат формите.
6. Ухото [шротра] наистина е сетиво. То е обхванато от обекта звук, защото чрез ухото се чуват звуците.
7. Умът [манас] наистина е сетиво. Той е обхванат от обекта желание, защото чрез ума се желаят желанията.
8. Двете ръце [хастау] наистина са сетиво. Те са обхванати от обекта действие, защото чрез ръцете се вършат действията.
9. Кожата [твач] наистина е сетиво. Тя е обхваната от обекта допир, защото чрез кожата се усеща допирът. Това са осемте сетива и осемте обекта.
10. „Яджнавалкя — каза той — всичко тук е храна за смъртта; а кой е този бог за когото смъртта е храна?“ — „Огънят, наистина, е смъртта; той е храна за водата, той побеждава повторната смърт.“
11. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато този човек умре, неговите прани напускат ли го или не?“ — „Не“ — каза Яджнавалкя. — „те се събират в него, той се разширява и се надува; мъртвият е подут.“
12. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато този човек умре, кое не го напуска?“ — „Името; наистина, безсмъртно е името, безсмъртни са вишведевите; чрез него той придобива безкрайния свят.“
13. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато на този мъртъв човек речта влиза в огъня, дъхът [прана] — във въздуха, окото — в слънцето, умът — в луната, ухото — в пространството, космите на тялото — в тревите, космите на главата — в дърветата, кръвта на семето — във водата, къде тогава е този човек?“ — „Вземи ръката ми, драги Артабхага; само ние ще знаем това, не трябва да говорим [пред хората]“. Те се отдалечиха и заговориха. Когато заговориха, те говориха за действието [карма]; когато прославяха, прославяха действието; добрият, наистина, става добър чрез доброто действие, лошият-чрез лошото.
Тогава Джараткарава Артабхага замълча.
Трета брахмана
1. Тогава Бхуджю Лахяяни започна да го пита: „Яджнавалкя“ — каза той — „като ученици ние пътувахме сред мъдрите; там отидохме в дома на Паганчалася Капяся. Той имаше дъщеря, обзета от гандхарва. Ние го попитахме (този гандхарва): «Кой си?» Той каза: «Аз съм Судхана Ангираса.» Когато го питахме за края на световете, казахме му: «Къде са отишли Парикшитите?». «Къде са отишли Парикшитите? Питам и теб, Яджнавалкя — къде са отишли Парикшитите?»“
2. Той (Яджнавалкя) каза: „Той, разбира се, ти е казал: отишли са там, където отиват извършилите ашвамедха.“ — „Къде отиват извършилите ашвамедха?“ — „Тридесет и два дни (път) с колесницата на слънцето — ето (колко е голям) този свят. Отвсякъде го обгражда земя, двойно по-голяма; тази земя е обградена от океан, двойно по-голям. Колкото острието на бръснача, колкото крилцето на комара, такова е междинното пространство. Индра, като стана птица, ги даде (парикшитите) на Ваю; Ваю, влагайки ги в себе си, ги отведе там, където бяха извършващите ашвамедха. Наистина така той (гандхарвът) е възхвалил Ваю. Затова Ваю е единството и Ваю е множествеността. Който така знае, побеждава повторната смърт.“
Тогава Бхуджю Лахяяни млъкна.
Четвърта брахмана
1. Тогава започна да го пита Ушаста Чакраяна. „Яджнавалкя“ — каза той — „покажи ми този Брахма, който може да се възприеме, не е скрит и е атма във всичко.“ — „Това е твоят атма във всичко.“ — „Кой, Яджнавалкя, е във всичко?“ — „Който диша при дишането [прана], това е твоят атма във всичко, който вдишва надолу апана, това е твоят атма във всичко, който се разлива по тялото с вяна, това е твоят атма във всичко, който върви нагоре с удана, това е твоят атма във всичко. Това е твоят атма във всичко.“
2. Ушаста Чакраяна каза: „Това е като обяснението, при което казват: «Това е крава, това е кон.» Обясни ми Брахма, който може да се възприеме, не е скрит и е атма във всичко.“ — „Това е твоят атма във всичко.“ — „Кой, Яджнавалкя, е във всичко?“ — „Не можеш да виждаш виждащия вижданото; не можеш да чуеш чуващия чуваното; не можеш да мислиш мислещия мисленото; не можеш да познаеш познаващия познаваното. Това е твоят атма във всичко. Другото е страданието.“
Тогава Ушаста Чакраяна млъкна.
Пета брахмана
1. Тогава започна да го пита Кахола Каушитакея. „Яджнавалкя“ — каза той — „покажи ми този Брахма, който може да се възприеме, не е скрит и е атма във всичко.“ — „Това е твоят атма във всичко.“ — „Кой, Яджнавалкя, е във всичко?“ — „Който е извън глада и жаждата, скръбта, заблудата, старостта и смъртта. Действително, като познаят този атма, брахманите се издигат над стремежа към богатство, над стремежа към световете и живеят от милостиня [или: като монаси, просещи милостиня]. Тъй както стремежът към синове е стремеж към богатство, а стремежът към богатство е стремеж към световете — и двете са просто стремежи. Затова брахманът, забравил учеността [букв. «пандитството»], да стане [като] дете; като забрави учеността и [състоянието на] дете, да бъде муни [букв. «който не говори»]; като забрави мълчанието и немълчанието, да бъде брахман.“ — „Чрез какво може да бъде брахман?“ — „Чрез което може да бъде, чрез това е такъв. Другото е страдание.“
Тогава Кахола Каушитакея замълча.
Шеста брахмана
1. Тогава Гарги Вачакнави го запита: „Яджнавалкя,“ — каза тя — „всичко тук надлъж и нашир е изтъкано върху вода; върху какво е изтъкана надлъж и нашир водата?“ — „Върху ваю (вятъра), Гарги.“ — „А върху какво е изтъкан надлъж и нашир вятърът?“ — „Върху световете на междинното пространство.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на междинното пространство?“ — „Върху световете на гандхарвите, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на гандхарвите?“ — „Върху световете на слънцето, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на слънцето?“ — „Върху световете на луната, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на луната?“ — „Върху световете на звездите, Гарги.“ „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на звездите?“ — „Върху световете на боговете, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на боговете?“ — „Върху световете на Индра, Гарги.“ „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Индра?“ — „Върху световете на Праджапати, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Праджапати?“ — „Върху световете на Брахма, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Брахма?“ Той каза: „Гарги, не питай прекалено много, за да не ти падне главата. Ти питаш прекалено много за божественото, за което, наистина, не бива да се пита прекалено много. Гарги, не питай прекалено много.“
И тогава Гарги Вачакнави млъкна.
Седма брахмана
