Наистина този пуруша обитава всички тела. Няма нищо, необвито от него, няма нищо, скрито от него.
19. Наистина, ето медът, който Дадхянч Атхарвана даде на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Той е отразен във всеки образ. За да бъде възприеман неговия образ Индра се изявява в многобройни образи, чрез мая, защото в него са впрегнати десет стотици коне. Наистина, той е и конете, наистина, той е десетки и хиляди, многобройни и безбройни. За този Брахма няма нищо отпред, отзад, нито вътре, нито вън; този атма е Брахма, възприемащ всичко. Това е поучението.
Шеста брахмана
1. Сега за приемствеността: Паутимашя [получи учението] от Гаупавана, Гаупавана — от Паутимашя, Паутимашя — от Гаупавана, Гаупавана — от Каушика, Каушика — от Каундиня, Каундиня — от Шандиля, Шандиля — от Каушика и Гаутама, Гаутама —
2. от Агнивешя, Агнивешя — от Шандиля и Анабхимлата, Анабхимлата — от Анабхимлата, Анабхимлата — от Гаутама, Гаутама — от Сайтава и Прачинайогя, Сайтава и Прачинайогя — от Парашаря, Парашаря — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Бхарадваджа и Гаутама, Гаутама — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Парашаря, Парашаря — от Вайджавапаяна, Вайджавапаяна — от Каушикаяни, Каушикаяни —
3. от Гхритакаушика, Гхритакаушика — от Парашаряяна, Парашаряяна — от Парашаря, Парашаря — от Джатукарня, Джатукарня — от Асураяна и Яска, Асураяна — от Трайвани, Трайвани — от Аупаджандхани, Аупаджандхани — от Асури, Асури — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Атрея, Атрея — от Манти, Манти — от Гаутама, Гаутама — от Гаутама, Гаутама — от Ватся, Ватся — от Шандиля, Шандиля — от Кайшоря Капя, Кайшоря Капя — от Галава, Галава — от Видарбхикаундиня, Видарбхикаундиня — от Ватсанапата Бабхрава, Ватсанапата Бабхрава — от Пантха Саубхара, Пантха Саубхара — от Аяся Ангираса, Аяся Ангираса — от Абхути Тващра, Абхути Тващра — от Вишварупа Тващра, Вишварупа Тващра — от двамата ашвини, двамата ашвини — от Дадхянч Атхарвана, Дадхянч Атхарвана — от Атхарван Дайва, Атхарван Дайва — от Мритю Пратхвансана, Мритю Пратхвансана — от Пратхвансана, Пратхвансана — от Екарши, Екарши — от Випрачитти, Випрачитти — от Вящи, Вящи — от Санару, Санару — от Санатана, Санатана — от Санага, Санага — от Парамещхин, Парамещхин — от Брахма. Брахма е сам по себе си [сваям-бху]. Поклон на Брахма.
Трета глава
Първа брахмана
1. Джнанака от Видеха извърши жертвоприношение с много дарове. Там бяха събрани брахмани от Куру и Панчала и Джанака от Видеха поиска да разбере кой от тези брахмани е най-учен. Той затвори (в обора) хиляда крави и на рогата на всяка закрепи по десет пада (злато).
2. Той им каза: „Почитаеми брахмани, нека този от вас, който е най-много брахман (т. е. най-мъдър) да отведе тези крави.“ Тези брахмани не се осмелиха. Тогава Яджнавалкя каза на своя ученик: „Отведи ги, скъпи Самашрава.“ Той ги отведе. Брахманите се разгневиха: „Как той може да се обяви за най-много брахман от нас!“ Там беше Ашвала, жрецът-хотар на Джанака от Видеха. Той го попита: „Наистина ли ти, Яджнавалкя, си най-много брахман от нас?“ Той отговори: „Покланяме се пред този, който е най-много брахман, но искаме и да имаме крави.“ Тогава хотарът Ашвала започна да го пита.
3. „Яджнавалкя“ — каза той — „всичко това е обгърнато от смъртта, всичко подлежи на смъртта; как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на смъртта?“ — „Чрез жреца-хотар, огъня, речта. Наистина, речта е хотар на жертвата. Речта е същото като огъня; този (огън) е хотар, това е освобождение, това е пълно освобождение.“
4. „Яджнавалкя,“ — каза той — „всичко това е обгърнато от деня и нощта, всичко подлежи на деня и нощта. Как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на деня и нощта?“ — „Чрез жреца адхварю, окото, слънцето. Наистина, окото е адхварю на жертвата. Окото е същото като слънцето; това (слънце) е адхварю, това е освобождение, това е пълно освобождение.“
5. „Яджнавалкя,“ — каза той — „всичко това е обгърнато от светлата и тъмна половина на (лунния) месец. Как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на светлата и тъмна половина на месеца?“ — „Чрез жреца Удгатар, вятъра, дишането (прана). Наистина, дишането е удгатар на жертвата. Дишането е също като вятъра; този (вятър) е удгатар, това е освобождение, това е пълно освобождение.“
6. „Яджнавалкя,“ — каза той — „това междинно пространство като че ли не дава опора. Как трябва да се изкачва жертващият, за да се издигне в небесния свят?“ — „Чрез жреца-брахман, ума, луната. Наистина, умът е брахман на жертвата. Умът е същото като луната, тази (луна) е брахманът; това е освобождение, това е пълно освобождение.“
7. „Яджнавалкя,“ — каза той — „с колко химна хотарът ще извърши днес това жертвоприношение?“ — „С три.“ — „Кои са тези три?“ — „Предварителен, жертвен и трети — хвалебствен.“ — „Какво получава той чрез тях?“ — „Всичко тук, което диша.“
8. „Яджнавалкя,“ — каза той — „колко жертви ще даде днес адхварю при това жертвоприношение?“ — „Три.“ — „Кои са тези три?“ — „Тези, които се запалват, тези, които издават голям шум и тези, които се спускат надолу.“ — „Какво печели чрез тях?“ — „С тези, които се запалват, той печели света на боговете. Защото светът на боговете свети (или: гори); чрез тези, които издават силен шум, той печели света на предците, защото светът на предците е (със) силен(шум); а чрез тези, които се спускат надолу, той печели света на хората, защото светът на хората е долен.“
9. „Яджнавалкя,“ — каза той — „с колко богове брахманът пази днес жертвоприношението отдясно?“ — „С един.“ — „Кой е този един?“ — „Умът. Наистина, умът е безкраен, безкрайни са вишведевите. Чрез него той печели безкраен свят.“
10. „Яджнавалкя,“ — каза той — „колко стотри (хвалебствени химни) ще изпее днес жрецът-удгатар?“ — „Три.“ — „Кои са тези три?“ — „Предварителен, жертвен и трети — хвалебствен.“ „Какви са те спрямо атма?“ „Предварителният е праната, жертвеният е апана, хвалебственият е вяна.“ — „Какво печели той чрез тях?“ — „Чрез предварителния той печели света на земята, чрез жертвения — света на междинното пространство, чрез хвалебствения — света на небето.“
И тогава хотарът Ашвала млъкна.
Втора брахмана
1. Тогава започна да го пита Джараткарава Артабхага: „Яджнавалкя“ — каза той — „колко сетива [граха] и колко [сетивни] обекта [атиграха] съществуват?“ — „Осем сетива и осем обекта.“ — „Какви [са] тези осем сетива и осем обекта?“
2. Носът [прана] наистина е сетиво. Той е обхванат [грихита] от обекта миризма [гандха], защото чрез носа се помирисват миризмите.
3. Речта [вак] наистина е сетиво. Тя е обхваната от обекта име, защото чрез речта се изговарят имената.
4. Езикът [джихва] наистина е сетиво. Той е обхванат от обекта вкус, защото чрез езика се усещат
