9. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в огледалото.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като блестящ.“ Който го почита по този начин, става блестящ и потомството му става блестящо и е по-бляскав от всички, които минават край него.
10. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма звука, който следва вървящия.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като живота.“ Който го почита по този начин, живее живота си докрай, дъхът не го напуска до определеното време.
11. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в страните [на света].“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като втория неразделен.“ Който го почита по този начин, получава втори; спътниците му никога не го напускат.
12. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в сянката.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като смъртта.“ Който го почита по този начин, достига максималния [срок на] живота в този свят, смъртта не го спохожда преждевременно.
13. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в тялото.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като въплътен.“ Който го почита по този начин, става въплътен и потомството му става въплътено. И Гаргя млъкна.
14. Аджаташатру каза: „Това ли е всичко?“ Той отвърна: „Да, това е всичко.“ „Това не е достатъчно.“ Гаргя каза: „Позволи ми да ти бъда ученик.“
15. Аджаташатру отвърна: „Не е прието брахман да търси поръчение от кшатрий, но все пак аз ще ти дам знание.“ — и той го хвана за ръката, двамата станаха и отидоха при един човек, който спеше. Той [Аджаташатру] му извика: „Могъщи; о, облечен в бяло, о, Сома, о, царю!“ — но човекът не ставаше. Тогава го събуди с ръка и човекът стана.
16. Аджаташатру каза: „Къде беше този познаващ дух, когато човекът спеше и откъде дойде след това?“ Гаргя не знаеше.
17. Аджаташатру каза: „Когато човекът е заспал, този познаващ дух е взел чрез своето познание познанието на праните и е почивал в пространството в сърцето.“ Когато той [духът] ги взема, казва се, че човекът спи. Тогава дъхът е взет, речта е взета, окото е взето, слухът е взет, умът е взет.
18. Когато той се движи в съня, там са неговите светове. Той е като велик цар, велик брахман, той като че ли преминава през различни състояния. И както великия цар взима своите поданици и се движи както пожелае, из своята страна, също и той [духа] взема праните и се движи из своето тяло както пожелае.
Втора брахмана
1. Наистина, този, който знае детето с [неговото] жилище, с мястото му, с неговия стълб, с неговата връв, той отблъсква седемте съперничещи врагове. Наистина, това дете е средната прана; това (тялото) е жилището, това (главата) е мястото, стълбът е праната, връвта е храната.
2. Седемте неунищожими са до него: в окото има червени жилки, чрез които Рудра се съединява с него; в окото има вода и чрез нея-Парджаня, чрез зеницата-Адитя, чрез черното-Агни, чрез бялото-Индра, чрез долните мигли с него се съединява Земята, чрез горните-Небето. Който така знае, храната му не загива.
3. За това има шлока: „Чаша с отвор отдолу, дъно отгоре; в нея се намира световната слава. По края й седят седемте мъдреци; осмият, речта, е съединен с Брахма.“ „Чаша с отвор отдолу, дъно отгоре“ — това е главата, защото тя е чаша с отвор отдолу и дъно отгоре. „В нея се намира световната слава“ — наистина, праните са съдържащата се световна слава, говори се за праните. „По края й седят седемте мъдреци“ — наистина, праните са мъдреци, говори се за праните. „Осмата, речта, е съсъединена с Брахма.“ — речта е осмото, което се съединява с Брахма.
4. Двете [уши?] са Готама и Бхарадваджа. Едното е Готама, другото — Бхарадваджа. Двете [очи] са Вишвамитра и Джамадагни — едното е Вишвамитра, другото — Джамадагни. Двете [ноздри] са Васищха и Кашяпа. Едната е Васищха, другата — Кашяпа. Езикът е Атри, защото чрез езика се яде храната, наистина „яде“ [атти] е същото като името Атри. Който така знае, става ядящ всичко, всичко става негова храна.
Трета брахмана
1. Наистина, две са формите на Брахма — въплътен и невъплътен, смъртен и безсмъртен, постоянен и [непостоянен?], съществуващ и истинен.
2. Въплътен е този, който е различен от вятъра и междинното пространство; той е смъртен, той е постоянен, той е истинен; същността на неговата въплътеност, неговата смъртност, неговата постоянност, неговото съществуване е това, което грее [слънцето], защото то е същността на съществуването.
3. Невъплътеният е вятърът и междинното пространство; той е безсмъртен, той е истинен. Същността на неговата невъплътеност, неговата безсмъртност, неговата подвижност, неговата истинност е пуруша, който е в диска [на слънцето], защото той е в същността на истинността. Това за божествата.
4. Сега за тялото. Въплътеният е този, който е различен от праната и от пространството в тялото; той е смъртен, неподвижен и съществуващ. Същността на този въплътен, смъртен, неподвижен, съществуващ е окото, защото то е същността на съществуващото.
5. Невъплътеният е праната и пространството в тялото; той е безсмъртен, подвижен и истинен. Същността на този невъплътен, безсмъртен, подвижен е пуруша, който е в дясното око, защото той е същността на истинното.
6. Формата на този пуруша е като дреха с шафранов цвят, като бяла вълна, като кармин, като огнен пламък, като бял лотос, като внезапна мълния. Наистина, славата на този, който така знае, е като внезапна мълния. Ето наставление: „Не [това], не [онова].“ Защото няма друго [определение] освен „не [това]“. И неговото име е съществуването на съществуващото [сатяся сатям]; наистина, праните са съществуващото, и той [пуруша?] е тяхното съществуване.
Четвърта брахмана
1. „Майтрейи,“ каза Яджнавалкя, „аз ще напусна това състояние [на глава на семейство]. Хайде да разделя [имуществото] между теб и Катяяни.“
2. Майтрейи попита: „Ако имах, господарю, цялата земя, и пълна с богатства, щях ли да стана безсмъртна?“ „Не“ — отвърна Яджнавалкя, — „ти би живяла така, както живеят богатите, но безсмъртие не се постига с богатство.“
3. Майтрейи каза: „Защо ми е нужно тогава [имущество], щом като няма да ми донесе безсмъртие? Разкажи ми, господарю, това, което знаеш за безсмъртието.“
4. Яджнавалкя отвърна: „Ти си ми скъпа и говориш за това, което ми е скъпо. Ела и седни, аз ще ти обясня, а ти мисли над това, което ти обяснявам.“
5. Той каза: „Наистина, не заради съпругът е любим съпругът, а заради атма е любим съпругът; наистина, не заради съпругата е любима съпругата, а заради атма е е любима съпругата; наистина, не заради синовете са любими синовете, а заради атма са любими синовете; наистина, не заради богатството е любимо богатството, а заради атма е любимо богатството; наистина, не заради познанието е любимо познанието, а заради атма е любимо познанието; наистина, не заради властта е любима властта, а заради атма е любима властта; не заради световете са любими световете а заради атма са любими световете; наистина, не заради съществата са любими съществата, а заради атма са любими съществата; наистина, не заради боговете са любими боговете, а заради атма са любими боговете; наистина, не заради всичко е любимо всичко, а заради атма е любимо всичко. Наистина, атма трябва да се чува, да се мисли за него, да
