се усеща, о, Майтрейи; наистина, като се слуша, мисли за атма, като се познае той, познава се всичко.
6. Знанието изоставя този, който приема знанието за различно от атма; властта изоставя този, който приема властта за различна от атма; световете изоставят този, който приема световете за различни от атма; боговете изоставят този, който приема боговете за различни от атма; съществата изоставят този, който приема съществата за различни от атма. Това знание, тази власт, тези светове, тези богове, всичко това е атма.
7. Както при биенето на барабана не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на барабана или на биещия барабана се възприема и звука,
8. Както при тръбенето с раковина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на раковината или на тръбящия с раковина се възприема и звука,
9. Както при свиренето с вина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на вината или на свирещия с вина се възприема и звука,
10. Както при огън от сурови дърва излизат едно след друго кълба с дим, о, Майтрейи, с дъха на това велико същество са излезли Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарвангираса, итихаса, пураните, науките, упанишадите, шлоките, сутрите, анувякхяните, вякхяните. Всички те са излезли с неговия дъх.
11. Както океанът е вместилище на всички води, както кожата е вместилище на всички докосвания, както носът е вместилище на всички миризми, както езикът е вместилище на вкусове, както окото е вместилище на всички форми, както ухото е вместилище на всички звуци, както умът е вместилище на всички желания, както сърцето е вместилище на всички знания, както ръцете са вместилище на всички действия, както задният проход е вместилище на всички отделяния, както половият орган е вместилище на всички удоволствия, както краката са вместилище на всички пътувания, както речта е вместилище на всички веди.
12. Както хвърлена във водата бучка сол се разтваря и не може вече да се извлече от нея, обаче всяка част от водата е солена — наистина, Майтрейи, по същия начин това велико същество е вечно, безкрайно, същността му е познание. То възниква от тези елементи и изчезва в тях; няма съзнание след смъртта, така казвам аз.“ — каза Яджнавалкя.
13. Тогава Майтрейи рече: „Ти ме обърка, господарю, с тези думи: няма съзнание след смъртта.“ Той отвърна: „Наистина, няма нищо объркващо в моите думи; те са достатъчни, за да се разбере.
14. Защото там, където има двойственост, там един помирисва друг, там един вижда друг, там един чува друг, там един говори на друг, там един мисли за друг, там един познава друг. Но когато всичко за него е станало «аз» [атма], как и кого може той да помирише, как и кого да види, как и кого да чуе, как и на кого да говори, как и за кого да мисли, как и кого да познае? Как може да познае този, чрез когото познава всичко; как може да познае познаващия, о, Майтрейи?“
19. Или, когато спи без сънища [дълбоко] и не знае нищо, той минава през седемдесет и две хиляди канала, наречени хита, минаващи от сърцето към перикарда, и се установява в перикарда. И той почива като младеж, или като велик цар, или като велик брахман, достигнал върховно блаженство.
20. От този атма изтичат всички прани, всички светове, всички богове, всички същества — така, както паякът изпълзява чрез паяжинката, както от огъня излизат искрички. Неговото тайно значение е същност на съществуващото. Праните са съществуващото, а той е тяхната същност.
Пета брахмана
1. Тази земя е мед за всички същества; всички същества са мед за тази земя; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази земя, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в тялото, той е тази атма, това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
2. Тази вода е мед за всички същества, всички същества са мед за тази вода; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази вода, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в семето — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
3. Този огън е мед за всички същества; всички същества са мед за този огън; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в този огън, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в речта — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
4. Този вятър е мед за всички същества; всички същества са мед за този вятър; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в този вятър, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в праната [дъха], — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
5. Това слънце е мед за всички същества; всички същества са мед за това слънце; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това слънце, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в окото — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
6. Тези посоки на света са мед за всички същества; всички същества са мед за тези посоки на света; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тези посоки на света, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в ухото и отзвука — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
7. Тази луна е мед за всички същества; всички същества са мед за тази луна; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази луна, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в ума [манас] — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
8. Тази мълния е мед за всички същества; всички същества са мед за тази мълния; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази мълния и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в блясъка — той е атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
9. Този гръм е мед за всички същества; всички същества са мед за този гръм; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в този гръм и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в блясъка — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
11. Тази дхарма е мед за всички същества; всички същества са мед за тази дхарма; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази дхарма и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в дхармата — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
12. Тази истина [сатям] е мед за всички същества; всички същества са мед за тази истина; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази истина и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в истината — той е тази атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
13. Тези хора са мед за всички същества; всички същества са мед за тези хора; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в хората и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в човека — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
14. Този атма е мед за всички същества; всички същества са мед за този атма; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в атма и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в атма [тялото?] — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.
15. Наистина, този атма е господар на всички същества, цар на всички същества. Както всички спици са между главината и обръча на колелото, така всички същества, всички светове, всички прани, всички атма са в този атма.
16. Наистина, ето меда, който Дадхянч Атхарвана даде [каза] на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Ще ви известя, о, мъже, за героичния подвиг, извършен заради вас, както гърмът [известява за] дъжда. Защото Дадхянч Атхарвана ви предаде този мед чрез конска глава.
17. Наистина, ето медът, който Дадхянч Атхарвана даде на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Ашвини, вие поставихте конска глава на Дадхянч Атхарвана. О, благородни, той, изпълнявайки думата си, ви предава меда Тващара, за да го държите в тайна.
18. Наистина, ето медът, който Дадхянч Атхарвана даде на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Той създаде двуногите тела, четириногите тела; ставайки птица, той, пуруша, влезе в тях отначало.
