разпростряна праната, дотолкова е разпростряна водата, дотолкова е разпростряна луната. Всички те са еднакви, всички са безкрайни. Този, който ги почита като крайни, получава крайния свят, който ги почита като безкрайни, получава безкрайния свят.
14. Този Праджапати е годината, от шестнадесет части. Неговите нощи са петнадесет части, шестнадесетата е фиксирана. Чрез нощите той расте и намалява. В нощта на новолунието той влиза във всичко, което диша (което има прана) чрез своята шестнадесета част, и на сутринта се ражда. Затова в тази нощ не трябва да се прекъсва дъха (живота) на нищо, което диша, дори на гущер — от почит към това божество.
15. Наистина, човек, който така знае, сам е годината Праджапати, с шестнадесет части. Неговият имот е петнадесетте части, неговият атма — шестнадесетата част. Чрез имуществото той нараства и намалява. Този атма е главината (на колелото), имуществото е обръча. Затова когато изгуби всичко, но неговият атма е жив, казват: „Изгубил е обръча (на колелото)“.
16. И така, съществуват три свята — свят на хората, свят на предците и свят на боговете. Светът на хората се постига чрез (раждането на) син, не с друго; светът на предците — чрез дела; светът на боговете — чрез познание. Светът на боговете наистина е най-добър; затова познанието е възхвалявано.
17. Сега за предаването. Когато мисли за напускане (на света), (бащата) казва на сина си така: „Ти си Брахма, ти си жертвоприношението, ти си светът.“ Синът отговаря: „Аз съм Брахма, аз съм жертвоприношението, аз съм светът.“ Наистина, всичко което е научено, е събрано в „Брахма“. Наистина, всичко, което е пожертвувано, е събрано в „жертвоприношението“. Наистина, всички светове са събрани в „светът“. Наистина всичко е в това. „Щом е всичко това, нека ми помогне да изляза оттук.“ Затова обученият син бива наричан „притежаващ света“, затова го обучават. Когато знаещият това напуска този свят, той влиза в сина със своите прани. Ако той е направил нещо неправилно, синът го освобождава от всичко това. Затова се нарича син (путра). Чрез сина той остава в света, и в него влизат божествени, безсмъртни прани.
18. От земята и огъня влиза божествената реч. Тази реч наистина е божествена, когато, каквото каже, това и става (в действителност).
19. От небето и от слънцето влиза божествения ум. Този ум наистина е божествен ум, когато става радостен и не страда (повече).
20. От водите и луната влиза божествена прана. Това наистина е божествена прана, която, когато се движи и когато не се движи, не намалява и не загива. Който знае така, става атма на всички същества. Какъвто е този бог, такъв е и той. Както всички същества служат на този бог, така всички същества служат на този, който така знае. Както и да страдат родените (същества), тези (страдания) остават в тях, само доброто отива в него. Наистина, злото не отива в боговете.
21. Сега се разглеждат ритуалите. Праджапати създаде действията. Те, сътворените, започнаха да спорят помежду си: речта каза: „Аз ще говоря!“, окото: „Аз ще гледам!“, ухото: „Аз ще слушам!“; така и другите действия според делата. Тогава смъртта, ставайки умора, ги надви. Затова се изморява речта, изморява се окото, изморява се ухото. Но това, което не надви, е средната прана. Те (действията) искаха да я познаят (и казаха): „Наистина, тя е най-доброто от нас, защото, движеща се и не движеща се, не намалява и не умира. Затова нека приемем нейната форма.“ И всички приеха нейния образ. Затова, заради нея, ги наричат „прани“. От който и да било род да бъде този, който така знае, този род (ще) го наричат по неговото име. Който спори с този, който така знае, изсъхва, а като изсъхне, накрая умира. Това за праните на тялото.
22. Сега за боговете. Огънят каза: „Аз ще горя.“, слънцето „Аз ще грея.“, луната „Аз ще сияя.“; така и другите богове, според божествеността си. И каквото е средната прана при праните, това е вятърът при боговете. Другите божества си почиват, но не и вятърът. Вятърът е бог, който никога не спира.
23. Сега има такава шлока:
„Това, от което изгрява слънцето, и това, в което залязва,“ (то изгрява от праната, и в праната залязва) „него боговете направиха дхарма, само то е днес и то е утре.“
Наистина, което са решили да правят преди, това правят и сега. Затова нека (човек) да прави само един обряд. Нека да вдишва и издишва [със следната мисъл]: „Да не ме завладее злото на смъртта.“ И нека да завърши [живота си] докато изпълнява (този обряд). Така той ще се съедини с този бог и ще постигне (пребиваване в) един свят с него.
Шеста брахмана
1. Това е тройно — име, форма, действие. Речта наистина е техният произход, защото от нея произлизат всички имена. Тя е тяхната общност (сама), защото тя е обща за всички имена. Тя е техният Брахма, защото тя носи всички имена.
2. За делата: тялото е техният произход, защото поражда всички дела. То е тяхната общност, защото е общо за всички дела. То е техният Брахма, защото носи всички дела. Тази тройственост е една, това е атма; атма, бидейки единен, е тази тройственост. Това е безсмъртното, покрито с реалност (сатя). Дъхът (прана) е безсмъртието, имената и формите — реалност, с тях е покрит този дъх.
Втора глава
Първа брахмана
1. Живя мъдрият Диптабалаки от [рода] Гаргя. Той каза на Аджаташатру от Каши: „Ще ти разкажа за Брахма.“ Аджаташатру каза: „За такова поучение ще ти дадем хиляда [крави]. Ето, хората тичат и [викат]: «Джанака, Джанака!»“
2. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в слънцето.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като върховен, като главен от съществата, като цар.“ Който го почита така, става върховен главен от съществата, цар.
3. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в луната.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като велик, като цар Сома, облечен в бяло.“ За този, който го почита по този начин, за него денонощно тече [сома] и храната му не свършва.
4. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в мълнията.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като ярък.“ Който го почита по този начин, става ярък, и неговото потомство става ярко.
5. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в пространството.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като изпълнен и неподвижен.“ Който го почита по такъв начин, [домът му] се изпълва с потомство и с добитък и потомството му не си отива от този свят.
6. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е във въздуха.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като Индра Вайкунтха, като непобедима войска.“ Който го почита по този начин, става победител, непобедим и унищожава враговете си.
7. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в огъня.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като побеждаващ.“ Който го почита по този начин, става победоносен и потомството му става победоносно.
8. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е във водата.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като подобен.“ Когато някой го почита по този начин, при него идва подобно [на него], а не противоположно; и синовете са подобни на него.
