10. Действително, отначало това [вселената] беше Брахма. Той позна себе си: „Аз съм Брахма (ахам брахмасми)“; така той стана всичко. Тези от боговете, които се събудиха, станаха такива, също от мъдреците, също от хората. Виждайки това, мъдрецът Вамадева разбра: „Аз бях Ману и Суря“. Така и сега този, който така знае: „Аз съм Брахма“, той става всичко това; нему и боговете не могат да попречат, защото той става техният атма [тяхното себе]. А който почита друг бог: „Друго е той, друго съм аз“, той не знае. Той е като домашно животно на боговете. Както многото животни са полезни за човека, така също всеки един човек е полезен за боговете. Неприятно е да се изгуби дори едно животно, а колко повече, ако са много; затова на тях е неприятно хората да знаят това.
11. Действително, Брахма беше в началото, единствен. Като беше един, не се разпространяваше. Той създаде най-добра форма — кшатра (господство, власт) на боговете, които са кшатрии — Индра, Варуна, Сома, Рудра, Парджаня, Яма, Мритю, Ишана. Затова няма по-висше от кшатра. Затова брахманът почита кшатрия като по-висш при церемонията на коронясването (раджасуя). Той отдава такава чест само на кшатрата; но при това кшатрата е родена от Брахма. Затова, макар че царят постига висше (положение), накрая той намира убежище в Брахма, своята рождена утроба. И който го уврежда, върши зло на собствената си (рождена) утроба. Той става толкова грешен, колкото увреденият е благодетелен.
12. Все още той не се разпространяваше. той създаде виша — тези видове божества, които се наричат Васави, Рудри, Адити, Вишведеви, Марути.
13. Все още той не се разпространяваше. Той създаде варната шудра, т. е. пушана. Наистина тя е пуша, защото храни всичко съществуващо.
14. Все още той не се разпространяваше. Той създаде още по-добра форма — дхарма. Тя е кшатра на кшатрата — това е дхарма. Затова няма по-висше от дхарма. Така и слабият пред силния уповава на дхармата като на цар. Действително, дхармата е истина. Затова за този, който говори истина, казват: „Говори истина“, защото двете са едно.
15. Така това е Брахма, кшатра, виш и шудра. Брахма беше огънят сред боговете, брахманът сред хората, кшатрий сред кшатриите, вайша сред вайшите, шудра сред шудрите. Затова в света на боговете е желана (формата на) огъня, сред хората — (формата на) брахмана; в тези две форми съществуваше Брахма. И който напуска своя свят без да е видял своя свят, той (светът), невидян, не му носи полза, като неизказана Веда или неизвършено действие. Ако някой, който не знае така, извърши дори велико дело, то накрая загива. Само атма трябва да се почита като вселената. Този, който почита само атма като вселената, неговото дело не загива. От този атма той създава всичко това, което пожелае.
16. И така, този атма е вселената на всички същества; когато извършва жертвоприношение и жертва, той е светът на боговете, когато рецитира — той е на мъдреците, когато прави струване за прародителите, когато желае потомство — той е на прародителите, когато съхранява хората, когато им дава храна — той е на хората, когато дава на животните трева и вода — той е на животните, когато в неговите домове живеят животни и птици, всички, чак до мравките, той е техният свят. За този, който така знае винаги, всички животни желаят безопасност, така, както желаят безопасност за своя свят. Това, наистина, се знае и е изпитано.
17. Атма единствен съществуваше в началото. Той пожела: „Нека имам жена, тогава ще породя потомство, нека имам богатство, тогава ще извърша дело.“ Такива са желанията, желаещият не може да има повече. Затова и сега самотният желае: „Нека имам жена, тогава ще породя (потомство), нека имам богатство, тогава ще извърша дело.“ И ако той не може да постигне едно от тях, смята себе си за непълен. Това е пълнотата му: умът е неговият атма, речта — жена, дъхът — потомство, окото — човешко богатство, защото с окото го постига, ухото — божествено богатство, защото с ухото го чува, тялото е неговото дело, защото с тялото извършва дела. Това жертвоприношение е петорно, петорно е (жертвеното) животно, петорен е човекът (пуруша), петорно е всичко съществуващо. Който така знае, постига всичко това.
Пета брахмана
1. „Когато породи седемте храни бащата — чрез знание и тапас, една направи обща за всички, две отдели за боговете, три направи за себе си, една даде на животните. На нея (храната) е опряно всичко което диша и което не диша. Защо не са изчезнали тези, които винаги биват изяждани? Който знае тази неунищожимост, той яде храната с лице. Той отива при боговете, той живее чрез силата.“ — това са шлоките (стиховете).
2. „Когато породи седемте храни / бащата — чрез знание и тапас, / една направи обща за всички“ — тази негова храна, която се изяжда, е обща за всички. Който почита нея, не е свободен от зло, защото тя е смесена.
„Две отдели за боговете“ — това са хута (жертвоприношение на огън) и прахута (приношение). Затова се извършват жертвоприношения на огън и приношения. Казват също „(Това са) жертвоприношения на новолуние и пълнолуние.“ Затова нека не се жертвува от корист.
„Едната даде на животните“ — това е млякото, защото отначало хората и животните живеят с мляко. Затова на новороденото отначало се дава да ближе масло или да суче гръд, и новороденото се нарича „който не яде трева“.
„На нея е опряно всичко / което диша и което не диша“ — на млякото е опряно всичко, което диша и което не диша. Колкото за това, което казват (някои): „Ако една година се принася жертва на мляко, то се побеждава повторната смърт“ — не трябва да се смята така. В същия ден, в който жертвува, побеждава повторната смърт този, който така знае; защото принася на боговете всичката храна.
„Защо не са изчезнали тези / които винаги биват изяждани?“ — защото наистина пуруша е неунищожим, защото той отново и отново поражда тази храна.
„Който знае за тази неунищожимост“ — нали наистина пуруша е неунищожим, защото отново и отново поражда тази храна чрез постоянен размисъл, (все едно че) чрез дела. Ако той не прави това, (храната) се унищожава.
„Той яде храната с лице“ — лице, това е устата, (той я яде) с уста.
„Той отива при боговете / той живее чрез силата“ — това е възхвала.
3. „Три направи за себе си“ — ум (манас), слово (вак) и прана — той ги направи за себе си. „Умът ми бе другаде, не видях; умът ми бе другаде, не чух“ — така (казват), защото само чрез ума се вижда, чрез ума се чува.
Любов, въображение (самкалпа), съмнение, вяра, неверие, твърдост, нетвърдост, срам, размисъл, страх — всичко това е ум. Затова и този, когото докоснат отзад, разбира това с ума. Това, което е звук, то е реч. Тя има край и няма (край). Прана, апана, вяна, удана, самана — всичко това са прани. Този атма е (съставен) от тях, от речта, от ума, от праната.
4. Те са трите свята — речта е този свят, умът — междинния свят (антарикша), праната — онзи свят.
5. Те са трите веди — речта е Ригведа, умът — Яджурведа, праната Самаведа.
6. Те са боговете, предците и хората — речта е боговете, умът — предците, праната — хората.
7. Те са бащата, майката, потомството — умът е бащата, речта — майката, праната — потомството.
8. Те са познатото, това, което ще бъде познато, непознатото — което е познато, има формата на речта, защото речта е позната; когато това стане (познато), речта го защитава.
9. Което ще бъде познато, има формата на ума, защото умът е това, което ще бъде познато; като стане това, умът го защитава.
11. Тялото на тази реч е земята, във формата на светлина тя е този огън. Доколкото е разпростряна речта, дотолкова е разпростряна земята, дотолкова е разпрострян огънят.
12. Така, тялото на този ум е небето, във формата на светлина той е слънцето. Доколкото е разпрострян умът, дотолкова е разпростряно небето, дотолкова е разпростряно слънцето. Двете се съвкупиха. Тогава се роди праната. Тя е Индра, тя няма съперник. Наистина, съперникът е вторият. Този, който знае така, няма съперник.
13. Така, тялото на тази прана е водата, във формата на светлина тя е луната. Доколкото е
