нито до края (на света), иначе ще срещне злото, смъртта.
11. Наистина, след като този бог отстрани от тези богове злото и смъртта, той ги отведе от смъртта.
12. Наистина, той първо отведе речта. Когато тя се освободи от смъртта, тя стана огън. Този огън, излязъл извън смъртта, осветява.
13. След това (той) отведе праната (обонянието). Когато тя се освободи от смъртта, тя стана вятър. Този вятър, излязъл извън смъртта, изчиства.
14. След това отведе окото. Когато то се освободи, от смъртта, то стана слънце. Това слънце, излязло извън смъртта, пламти.
15. След това отведе ухото. Когато то се освободи от смъртта, то стана страните на света. Тези страни на света излязоха извън смъртта.
16. След това отведе ума. Когато той се освободи от смъртта, той стана луна. Тази луна, излязла извън смъртта, сияе. Наистина, този бог отвежда от смъртта този, който така знае.
17. След това чрез пеене той (този бог) придоби за себе си храна, пригодна за ядене. Защото всяка храна, която се изяжда, се изяжда чрез него; тук е основата.
18. Тези богове казаха: „Наистина, цялата храна, която съществува, ти придоби за себе си чрез пеене, дай и на нас дял от тази храна.“ — „Тогава влезте в мен.“ — „Добре.“ — и от всички страни влязоха в него. Затова те се насищат от храната, която той изяжда. Наистина в този, който така знае, по същия начин влизат неговите роднини, той става техния поддръжник, глава, предводител, поглъщащ храната, господар. И ако някой от неговите поиска да се противопостави на знаещия това, той няма да може да удовлетвори своите подчинени, а който му се покорява и иска да поддържа своите подчинени, следвайки него, той ще може да ги удовлетвори.
19. Той (този бог) е аяся ангираса, защото е сока на членовете на тялото. Наистина, праната е сокът на членовете на тялото; да, праната е сокът на членовете на тялото. Затова, ако праната излезе от някой член на тялото, той изсъхва. Наистина, тя е същността на членовете на тялото.
20. Той също е Брахаспати; брихати е речта, а той е господарят и (пати). Затова е Брихаспати.
21. Той също е Брахманаспати. Защото Брахма е речта, и той е неин господар. Затова е Брахманаспати.
22. Той също е Сама, защото речта е Сама; това е „са“ и „ама“; оттук е името му „Саман“, а също така и защото е равен на (саман) мравка, на муха, на слон, на тези три свята, на тази вселена — затова е Саман. Който така знае този саман, той постига съединение със саман и живее в неговия свят.
23. Той също е удгитха. Праната (дъхът) наистина е „ут“, защото чрез праната се поддържа целият този свят. И речта е песен (гитха). Той е ут и гитха и затова — удгитха.
24. Затова Брахмадатта Чайкитанея каза, вкусвайки царя (Сома): „Нека този цар отсече главата ми, ако Аяся Ангираса пееше удгитха другояче. Защото той пееше удгитха само с реч и прана.“
25. Който знае богатството на този самана, това богатство е негово. Неговото богатство наистина е (благо-)звучността (свара). Затова този, който ще бъде свещенослужител, иска в речта му да има звучност. Нека той бъде свещенослужител с такъв глас, който е благозвучен. Затова при жертвоприношение хората искат да виждат такъв (свещенослужител), който има (благо)звучен глас — този, който има богатство. Който така знае това богатство на самана, той има богатство.
26. Който така знае златото на този самана, той има злато. Защото златото му е звучността. Който така знае това злато на самана, той има злато.
27. Който знае опората на този самана, той наистина има опора. Защото опората му е речта, нали, опирайки се на речта, праната пее. Някои казват, че (опората му е) в храната.
28. Сега издигането (към) павамана (очистителни химни). Наистина, (жрецът-певец) прастотар пее (химна) саман и, докато го пее, нека (жертващият) да говори: „Води ме от небитието (асат) към битието (сат). Води ме от тъмнината (тамас) към светлината (джйоти). Води ме от смъртта към безсмъртието.“ Когато казва „Води ме от небитието към битието“, то наистина небитието е смъртта, битието — безсмъртието. „Води ме от смъртта към безсмъртието, направи ме безсмъртен“ — това казва той (всъщност). „Води ме от тъмнината към светлината“ — наистина тъмнината е смъртта, светлината — безсмъртие. „Води ме от смъртта към безсмъртието, направи ме безсмъртен“ — това казва той (всъщност). „Води ме от смъртта към безсмъртието“ — тук няма скрит (смисъл). А в другите химни — нека той добива храната си с тяхното пеене. Затова нека той в тях избира дар за себе си — това, което желае. (Жрецът-певец) удгатар, който знае това, добива чрез пеене за себе си или за жертващия това, което той желае. Наистина, това е завоюване на света; да не се страхува, че няма да достигне по-добър свят този, който така знае тази самана.
Четвърта брахмана
1. В началото атма наистина беше във формата на пуруша. Той се огледа и не видя друг освен себе си. „Аз съм това (со хам асми)“ — това каза най-напред. Така се появи думата „аз“ (ахам). Тъкмо затова и сега запитаният отначало казва „аз съм“ и (след това) другото име, което е негово. Той преди всичко друго изгори всички грехове, затова е пуруша (пурва+аушат). Който така знае, изгаря, наистина, този, който се мъчи да бъде пред него.
2. Той се страхуваше. Затова самотният се страхува. И той се почуди: „Няма никой освен мен, от кого се страхувам?“ Тогава неговият страх се махна. От кого да се страхува? Страхът съществува от другия.
3. Той не се радваше; затова самотният не се радва. Той пожела втори. Той стана като мъж и жена, събрани в прегръдка. Той раздели себе си на две части, така се появиха съпругът и съпругата. „Затова сме като половини от едно цяло“ — така каза Яджнавалкя. Така това пространство е изпълнено с жена. Той се съедини (с нея) — така се родиха хората.
4. Тя си помисли: „Как, след като ме роди от себе си, се съединява с мен? Да, ще се скрия.“ Тя стана крава, той пък — бик, той се съедини с нея, така се родиха кравите. Тя стана кобила, той пък — жребец, тя — магарица, той пък — магаре, съедини се с нея, така се родиха еднокопитните. Тя стана коза, той пък — козел, тя овца, той пък — овен, и се съедини с нея, така се родиха козите и овцете. Така всичко, което е по двойки, чак до мравките, всичко това създаде той.
5. Той разсъди: „Наистина, аз съм вселената, аз наистина сътворих всичко това.“ Така той стана вселената. Който така знае, е в тази негова вселена.
6. Тогава той потри. От устата, от влагалището с ръце той създаде огън. Затова двете са без косми отвътре, защото влагалището е без косми отвътре. [когато казват така: „На този жертвай, на този жертвай“ — за различните богове, те всички са негово творение, и той е всичките богове. ] И всичката течност, която съществува, той създаде от семето; това е сома. Действително, всичко това или е храна, или яде храна; сомата е храна, огънят яде храна. Това е висшето създание на Брахма; той създаде боговете по-висши; той е смъртен, създаде ги безсмъртни, затова той е висше създание. Който така знае, пребивава във висшето му творение.
7. Тогава това беше неопределено. Той стана определен по име и форма. Това е името, това е формата му. Сега това е определено по име и по форма: това е името, това е формата. Той е влязъл тук до върха на ноктите. Като нож в ножница, като огъня в сърцевината на пламъка, не го виждат. Той не е цялостен; когато диша се нарича дъх, когато говори — реч, когато гледа — око, когато слуша — ухо, когато мисли — ум. Това са имена на делата му. Този, който почита отделните [му прояви], не знае; той не е цялостен в отделните. [Той трябва] да се почита като атма — така всички тези стават едно. Той е следа на всичко, този атма, чрез него се узнава всичко това. Както по следата се намира [търсеното], така намира слава и чест този, който така знае.
8. Той е по-любим от син, по-любим от богатство, по-любим от всичко друго, най-съкровеното, този атма. И ако на този, който нарича любимо друго, а не атма, му кажат: „Ще изгубиш любимото“, така може и да стане. Само атма трябва да се има за любим. Този, който има за любим само атма, любимото му не се изгубва.
9. Казват: „Ако хората смятат, че чрез познанието на Брахма, то какво е знаел Брахма, чрез което е станал всичко?“
