истина, дето режат глави за нея.
— Моля те, не ми пречи със смешките си — сопна му се Нуми и подхвана един оживен разговор.
В него тя явно още обогатяваше познанията си, защото често доописваше нещо с ръце, често кривеше муцунката си, изобразявайки разни чувства и настроения. А дебелият гукаше все по-храбро насреща й.
По едно време той рипна от мястото си и смешно заподскача из голата прашна стая-ниша.
— Какво му стана? — попита Ники, който едва не бе натиснал копчето на газовия си пистолет, решил, че онзи скача да го нападне.
— Махни това! — рече бързо Нуми. — Чуваш ли, скрий го! Той разбра най-после, че не сме от тукашните звездни хора. А като му обясних, че идваме от други звезди, мозъкът му направо полудя от радост.
Дебелият продължаваше да се върти и да размахва късичките си ръце, а гърлото му гукаше като на влюбена гугутка.
— На песен прилича — каза Нуми и бавно му запревежда. — Безкраен е светът… И безброй са световете в него. И безброй са в него хората добри… Тук нещо не разбрах. Звездите били негови, разправя. Всичките звезди били негови, защото били на всички. Ти разбираш ли нещо, Ники?
— Това ли му е истината? — разочарова се Николай. Той бе си въобразил, че са срещнали важен държавен престъпник, щом го заплашваше отрязване на главата.
Нуми прекъсна песента на дебеланкото, като се мъчеше да наподобява неговото гукане, после изслуша отговора му и кимна към Ники.
— Открил Америка — рече Ники Лудото. — И затова ли ще му режат главата?
— Не те разбрах — каза тя. — Каква Америка е открил?
— Такава, че звездите били на всички. Оставете сега тия глупости. Питай го тука ли живее и защо е такава тази къща. Всичките им къщи ли са такива? Няма ли наблизо някакъв град, как е устроена цивилизацията им. Изобщо за практически работи го питай, та да разберем къде сме и какво да правим.
Дебелият или се измори от танца си — навярно и на тази планета дебелите по-лесно се изморяват, — или се укроти от новите въпроси на пиранското момиче. Той седна отново в своето кьоше и загука по- спокойно.
Това било стара изоставена къща на звездните. Сега те си правели по-хубави и тук никой не идвал. Затова той се криел тук от тях. А защо те се наричали звездни? Защото звездите били негови и на всички? Да, и затова звездните ще му отрежат главата…
— Странна история! — заключи Нуми, след като преведе на другаря си от Земята краткия разговор.
— Не странна, ами дивашка — каза Ники, който съвсем не беше толкова деликатен. — Явно нищо няма да разберем, докато не срещнем тия звездни.
— Макар да не го разбирам, усещам, че е добър човек — каза милозливото момиче от Пира. — Дай и на него една дъвка.
— А, не! Ако взема да давам на всеки добър човек по дъвка… Той самият нали пееше одеве, че добрите били безкрайно много. А дъвките ми са само три.
— Ники, засрами се — скастри го досадното момиче. — Моля те, веднага се засрами!
— Но той ще я глътне като оня дивак!
— Моля те, засрами се, Ники! Много те моля, засрами се!
Той избуфка сърдито пиранското възклицание, но извади от джоба си една от новите дъвки. За щастие дебелият само я изгледа любопитно, без да посегне към нея. После нещо изгука. Ники се зарадва.
— Отказва, нали? Веднага разбрах, че е по-умен от овчаря.
Нуми сбърчи челцето си в недоумение.
— Каза, че не бивало да постъпваме като звездните. Те постоянно карали беззвездните да ядат, та да бъдат дебели.
— Трябва да е много беззвезден — позасмя се Ники. — Я какъв е шишко! Но защо тогава тия звездни да са лоши, щом му дават да яде?
Нуми загугука, все още доста неумело, някакви нови въпроси към дебелия, но отговора не можаха да дочакат. Внезапно коридорът зашумя от движението на множество тела. Остро замириса на изгоряло.
Шишкото скочи от мястото си и храбро изпъна гръб край стената. Децата не успяха да скрият главите си в шлемовете. Не помогна и това, че Ники предвидливо угаси фенерчето. Входът на нишата се изпълни с някакви тънички и сребристи като техните фигурки. А цялата ниша се напълни от вонята на две пушещи факли.
6
ПРАШКАТА ВЛИЗА В ДЕЙСТВИЕ. ВМЕШАТЕЛСТВОТО В РАБОТИТЕ НА ЧУЖДИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ НЕ ВИНАГИ Е ПОЛЕЗНО
Пушекът на факлите беше повече от светлината им, но все пак позволи на децата да разгледат добре новодошлите, когато те изпълниха стаята. Навярно това именно бяха звездните, с които вече на два пъти ги сбъркаха, а грешката бе възможна, защото те наистина приличаха на пръв поглед на тях. Бяха тънички и стройни, с почти юношески тела, а облеклото им се състоеше от нещо като роклички, направени от лек, сребристобял плат. Роклите бяха прищипнати в кръста от широк черен колан, върху който точно над пъпа проблясваха като копчета металически звезди. Те държаха в ръцете си дълги криви ножове, но от това не изглеждаха по-страшни, защото тънките им голи крачета, обути в сандали, ги правеха смешни, а дребничките им лица приличаха на личицата на сбръчкани за плач бебета.
Четирима от тях веднага наобиколиха дебелия си съпланетник и опряха от всички страни остриетата на ножовете си в тялото му. Дебеланкото още по-високо вдигна нагоре бузестата си глава. Вероятно искаше по този начин да изрази презрението си към тях.
Водачът на стражата — сигурно беше той, защото Ники преброи на корема му най-много звезди, осем, — заграчи нещо гневно. Да, неговият говор, въпреки крехката му фигурка и бебешкото лице, не звучеше като мелодичното гугукане на шишкото, а като крясък на гарга. Той изкриви една плачлива гримаса и към двамата пришълци от други светове, изграчи нещо и на тях.
На Ники се прищя да цръкне малко газ в сбръчканата му муцуна, но момичето, отгатнало желанието му, го спря с жест.
Дебелият ми е по-симпатичен, каза си момчето, и никак не прилича на престъпник. Един истински престъпник няма да се държи така. Но не бива да се месим в техните работи. Все пак, не ги разбираме. А Нуми му кимна в знак на съгласие, че мисли същото. После тя изгука кротко нещо на езика на шишкото.
Осмозвездният заграчи сега малко по-спокойно, та момичето успя да преведе думите му.
— Казах му, че идваме от други звезди, а той каза, че щом и ние сме звездни, вършим престъпление, като укриваме един беззвезден престъпник. Казах му, че не сме знаели и не го познаваме, а той отговори, че сме извършили престъпление и само като сме стояли тук и сме разговаряли с него.
Ники, както се казва на Земята, наду перки, за да си придаде важност и нареди на преводачката си:
— Обясни му, че ние не знаем кое тук е престъпление и кое не. И тъкмо затова сме дошли, да изучим техния живот. Нека ни заведе при тяхното началство. Цар ли имат, или президент? При него да ни заведе, с такива като него ние не можем да разговаряме. Това му кажи непременно, та да го сплашим малко!
Нуми отново загука, като често си помагаше с ръце, където не й достигаха думите. Но перченето на момчето даде резултат. Бебешкото лице на осмозвездния едва не се разплака окончателно и стана още по- неприятно за гледане. Защото, който е срещал възрастен с бебешко лице, непременно ще потвърди колко неприятни за гледане са такива мъже.
Осмозвездният направи знак на стражата край изхода и тя се отмести. После покани двамата с един
