почтителен жест.
Нуми и Ники инстинктивно се хванаха за ръка и заедно тръгнаха по виещия се надолу коридор. Факлите пушеха и смърдяха над главите им и двамата едва виждаха къде стъпват, но не запалиха своите фенерчета, за да не изплашат тези явно примитивни човечета.
Навън чакаха две странни, криви каруци, в които бяха впрегнати още по-странни животни — нещо средно между балканско магаре и перуанската дългошиеста лама, но оранжеви и на зелени райета. В едната натовариха, вече с вързани на гърба ръце, дебелия престъпник и тя веднага потегли. Осмозвездният се покачи пръв на другата каруца и тогава покани пришълците да седнат до него.
Повече от два часа ги друса тази кривооса каруца през тъмното поле, докато не влязоха в някакъв също така тъмен град. Нуми се опитваше от време на време да научи нещо повече от осмозвездния водач, но той й отвръщаше кратко и без желание, сякаш се боеше повече да разговаря с тях. Навярно го респектираха и гърбавите им скафандри и големите шлемове, които се поклащаха над тях.
Градът се състоеше от подобни на набюдателницата охлювни къщи, различни по големина, само че имаха и малки прозоречни отвори. По кривите и ненастлани улици се мярваха тук и там подобни босоноги същества в късополи роклички. Повечето от тях носеха през рамо по една по-дълга или по-къса тръба, която приличаше на далекоглед. Те се поспирваха да погледат каруците, питаха нещо, осмозвездният им изграчваше нещо, след което те почваха да се тупат с длан по украсените със звезди кореми. Може би това беше някакво приветствие или знак за одобрение.
— Защо е тъмно във вашия град? — повтори въпроса си Нуми, а осмозвездният намуси бебешката си физиономия и отвърна, че не палели светлини, за да се виждат добре звездите.
— А не ви ли пречи на работата? — настоя момичето отново, да го въвлече в разговор.
— Каква работа? Работи се денем и работят само беззвездните. Звездните денем спят, а нощем пазят звездите си.
Нуми преведе това на момчето от Земята и го запита разбира ли нещо, защото тя нищо не разбирала.
— Ония сомо хапиенси ми бяха по-ясни — отвърна той.
— Звездите ви са хубави — каза Нуми на осмозвездния, за да го предразположи към разговора.
Тя имаше предвид звездите над главата си, но онзи се наведе към своя корем.
— Хубави са, но са скъпи. Аз имам дори една жълта — И той посочи черния си пояс.
— Странно. Казва, че звездите били скъпи — преведе Нуми.
— И при нас е така — рече момчето. — Колкото повече и по-големи звезди има един офицер, толкова повече му плащат.
— Какво е това „офицер“?
— Е, слушай! Макар че си с два мозъка, трудно ще ти е да изучаваш две цивилизации наведнъж. Карай сега с тая!
— Пак си помисли нещо лошо за мен! — огорчи се момичето.
— Не съм. Повярвай ми, не съм.
— Не го помисли, но го почувствува и се ядоса.
— Ама не бъди толкова чувствителна, казах ти! Вредно е. Пък сега е и опасно. Кой знае какво ни кроят тия бебешори!
— Какво е това „бебешори“? — запита ненаситното мозъче на експерименталното момиче.
— Тия тука. Приличат ми на големи, ревливи и посрани бебета. Виж, виж ги какво правят!
Каруцата тъкмо минаваше край група босоноги човечета, които бяха наобиколили един грамаден като овчаря човек и като него облечен в дебели оранжеви дрехи. Те подскачаха около него, крещяха като настървени гарги и го налагаха с юмручетата си. Той не се бранеше, а стоеше с наведена глава, макар че сигурно с два размаха на дългите си ръце можеше да натъркаля всичките около себе си.
Нуми попита защо го бият, а той й отвърна, че този човек бил беззвезден и нямал право да бъде сега на улицата. Сега трябвало да спи.
— Рано е — каза предпазливо Нуми, като не намери с какво друго да възрази, защото отново бе й станало жал. А дори и двата й мозъка заедно не проумяваха защо трябва да биеш някого, та да го накараш да спи. Нали това само ще го разсъни.
Когото някога са били вечер, за да си легне, знае колко трудно се заспива след такъв бой.
— Не е рано — отговори й осмозвездният поучително. — Беззвездните трябва много да спят и много да ядат, та да работят добре.
— Тия май наистина се въртят обратно — рече с негодувание Ники Лудото, след като изслуша превода на Нуми. — При нас възрастните бият децата, за да спят, не обратно.
Защото босоногите звездни наистина приличаха на грозни и жестоки деца, наобиколили грамадния беззвезден.
Тъй като каруцата беше поспряла, за да се полюбува и стражата на веселата за нея гледка, Ники незабелязано извади от джоба си ластичната прашка, закрепи едно телено кламерче и го прати с всичка сила към подскачащите боси крака.
Един от бебешорите подскочи още по-високо, после се хвана за тънкия прасец и се завъртя с неистов рев. Другите оставиха беззвездника и се скупчиха с грачещо недоумение около пострадалия си събрат.
— Това ти го направи — ядоса се Нуми. — Как го направи?
— Нищо не съм направил — престори се на възмутен Ники. — Какво мога да направя оттука?
— Не лъжи! По чувствата ти разбрах, че знаеш какво е станало. Радваш се и се гордееш. Как го направи?
Ники се постара да не извика в мозъка си представата за ластичето и се засмя:
— Ха познай де! Вашата цивилизация може ли да направи нещо така, че никой да не познае как го прави?
— Пак говориш глупости — скара му се момичето от Пира. — Аз положително ще науча какво си направил, но тия там сега ще бият още по-силно нещастника. Решиха, че той го е направил. Засрами се, Ники! Бързо се засрами!
И наистина: бебешорите вече се нахвърляха още по-настървено върху беззвездната си жертва.
Ники се опита да се засрами бързо, но това пак не му се удаде, защото земните хора така са си устроени. Те не могат да се засрамват бързо или бавно. Те или се засрамват, или не се засрамват. А сега му пречеше и гневът. Щеше му се да изстреля всичките си кламери в краката на тия озверени човечета с бебешки лица, но с очите си бе се уверил, че вмешателството в работите на другите цивилизации може да даде и обратни на желанието ти резултати.
Пък и каруцата вече се отдалечаваше, та кламерите нямаше да стигнат с необходимата сила.
7
ПРИ СТОЗВЕЗДНИЯ. КОЕ СТРУВА ПОВЕЧЕ: ЕДНА ЗВЕЗДА ИЛИ ЕДНА ДЪВКА
Стовариха ги пред най-високата къща в града. Тя имаше също един единствен коридор, който се виеше постепенно нагоре до терасата на покрива. Беше осветен с окачени по стените мижави фенери, които пушеха и смърдяха на прегоряла пой. Другата каруца с дебелия престъпник бе отминала нанякъде. Сега ги съпровождаха само осмозвездният и още двама от стражата с по две звезди на коремите си.
— Тая цивилизация сигурно затова е изостанала толкова. Не познава стълбата — пошушна Ники на своята приятелка от Пира.
Нуми не отвърна нищо и той сам се разколеба в мъдростта на откритието си. В края на краищата и маймуните знаят да се катерят. Но пък, ако имаше стълби, нямаше толкова дълго да се върви до покрива, а тия хора сякаш прекарваха цялото си време по покривите.
— Къде отиваме? — запита Нуми водача на стражата.
— При стозвездния — отвърна й той.
— Какъв е той?
— Той притежава тук най-много звезди. Затова е най-умният и най-силният.
