— А има ли някой още по-умен и по-силен?
— Хилядозвездният. Но той живее в столицата на звездните. При него може да ви заведе само стозвездният.
Нуми преведе краткия си разговор на момчето и то рече:
— Е, да видим най-напред това чудо на природата, после ще идем и при другото.
Стозвездният лежеше върху един дюшек на покривната тераса и гледаше към вечерното небе през една тръба. Изглежда бе толкова важен или пък толкова мързелив, че не държеше сам далекогледа си. Държаха го от двете страни други двама бебешори с по няколко звездички, докато целият корем на лежащия беше обсипан с такива зашити към плата на дрехата тенекиени звезди.
„Къде ли побира пък хилядозвездният всичките си звезди — помисли си Ники Лудото. — Трябва да ги е окачил и по задника си.“
Нуми тихичко му се скара:
— Не мисли такива смешни работи, сега трябва да бъдем сериозни!
Шепотът й накара стозвездния да прекрати заниманието си. Той отстрани с властен жест двамата си слуги заедно с далекогледа и се надигна. Осмозвездният услужливо намести две възглавници зад гърба му, та да може да се облегне на тях. След което се изпъна и бързо заграчи нещо. Изглежда му докладваше за произшествието.
— Какво му казва? — поразтревожи се Ники от лошия тон на доклада.
— Не всичко разбрах, но не е хубаво. Хвали се, че бил заловил известния престъпник Короторо. А ние сме били там. Може би сме му помагали да се укрива. Арестувал ни и ни довел при него, защото сме приличали на звездни и не можел да ни даде направо на съдиите. Стозвездният трябвало да реши това. Изобщо не каза, че ние сами сме поискали да дойдем тук.
— Подлец! — изсъска Ники, но и сега не се уплаши истински, макар че явно над тях висеше сериозна заплаха. Кльощавите крачета на стозвездния го правеха смешен, не страшен. Струваше му се, че едно кламерче в тия крака бързо ще оправи работата.
— Защо сте укривали престъпника — обърна се сега стозвездният началник към тях. — Нали знаете, че Короторо е най-големият престъпник под звездите!
— Моля да ни извините — отговори любезно момичето. — Ние случайно влязохме в тази стара наблюдателница. Не познаваме Короторо и не знаехме, че той е беззвезден.
Така го нарече тя, не „престъпник“, защото вярваше на своето добро чувство към дебелия певец.
— Това отдалеч се вижда — изграчи стозвездният. — Той е дебел и няма звезди на пояса си. Лъжеш! Ще ви дам на палачите.
Ники търпеливо чакаше момичето да му преведе, а през това време се оглеждаше и правеше план как да се измъкнат. Кламерите нямаше да помогнат. Бавно се стреляше с тях. Но ако упойващият газ действително приспива бързо, ще си нахлузят по даден знак шлемовете, ще напръскат като мухи тия бебешори и…
— Не мисли такива работи, че ми пречиш да им разбирам! — прекъсна Нуми кроежите му.
Ники се поядоса.
— Какво се пени тоя?
— Как се пени?
— Чувам, че нещо се таралежи.
— Как се таралежи? — запита пак момичето от Пира.
— Остави земната цивилизация на мира, казах ти! Превеждай, че почва да ми доскучава!
Нуми му предаде накратко заплахата на стозвездния.
— Ей, вие на какъв език си говорите? — изграка й той.
— На неговия — посочи тя приятеля си. — Той е от планетата Земя, аз съм от планетата Пира.
— Къде са тези страни? Не съм ги чувал.
— Много далеч. Край други звезди.
— Какви глупости говориш — изграка стозвездният като гарга, на която са отскубнали поредното перо. — Короторо ли ви подучи да говорите така? Тоя престъпник! Веднага ще му отрежа главата.
Нуми запази своето удивително хладнокръвие.
— Не е нужно Короторо да ни казва нещо. Ние просто живеем в други светове, край други звезди. Но сигурно сме от общ произход, понеже и вие сте хора като нас…
Стозвездният скочи от дюшека си.
— Не може да се живее край другите звезди! Живее се само под Голямата дневна звезда. И съвсем не сме от общ произход! Аз съм звезден, а Короторо…
— Не се гневете, моля, когато ви казвам една наша истина — безстрашно го прекъсна момичето от Пира. — Така няма да се разберем. А ние искаме всички хора да се разбират помежду си. Затова трябва да ни казвате спокойно и любезно вашите истини.
Стозвездният сбърчи бебешкото си лице, сякаш ей сега щеше да заплаче.
— Как? Вие сте звездни, а не разбирате истините на звездните?
— Аз не казах, че ние сме звездни. Казах, че идем от други звезди.
— Това е лъжа, лъжа, лъжа и престъпление! — прегракна от викане стозвездният бебешор. — И аз веднага ще те дам на палачите.
При тези думи останалите бебешори насочиха дългите си ножове към двете деца и Ники им подвикна:
— Ей, я не се шегувайте!
Вече държеше в ръка газовото пистолетче.
Те не разбраха вика му и може би тъкмо това ги постресна. Стозвездният учудено ги изгледа.
— Какво казва той?
— Каза, че не бива да се шегувате така грозно с нас — преведе му Нуми.
Бебешорът началник съвсем се смая, че гледат на заплахите му като на шега. Нуми прочете в мозъка му уплаха. Уплаха, че те не бяха се уплашили от властта му.
— Аз не се шегувам, така му кажи — рече стозвездният като пресипнала гарга. Който е чувал как грачи гарга с простудено гърло, ще може да си го представи. — Кажи му, че аз само ви казвам нашата истина.
— Голямата дневна звезда е направена цялата от огън. Тя е родила малките нощни звезди, които също са от огън, и тези звезди са наши.
Нуми преведе набързо думите му, като добави от себе си:
— Ти успя да го уплашиш, знаеш ли. Сега е готов за разговор.
— Аз не само ще го уплаша — изфука се момчето. — Ами ще му цапна един, та и посред бял ден ще вижда звезди.
— Какво каза? — попита нетърпеливо стозвездният бебешор.
Преводачката се затрудни, защото това не биваше да превежда. И се реши на една полулъжа.
— Той казва, че всички звезди са от огън. Но всички те са големи. Някои са по-големи и от вашето дневно светило. А край тях има милиони светове, които не са от огън и на тях може да се живее.
Бебешорът управител подскочи от възмущение, но ръката му накара стражата да свали ножовете си. Изглежда все още се боеше от загадъчното мълчание на земното момче, което нарочно бе се изпънало с независим вид и подхвърляше в дланта си газовото пистолетче.
— Кажи му, че той изрича още по-страшни лъжи, дори и от Короторо. За такива приказки хилядозвездният собственоръчно ще му отреже главата.
Нуми добросъвестно преведе новата заплаха.
Ники направи усилие за една презрителна усмивка. Отвърна:
— Вярвам му. Щом той е такъв глупак, кой знае какъв ще е пък хилядозвездният!
— Ама не ми приказвай все неща, които не мога да превеждам — възмути се Нуми. — Не разбираш ли колко е опасно.
Стозвездният владетел сигурно не бе свикнал да чака, та пак загуби търпение.
— Какво казва той?
