но изглеждат мънички, защото са по-далеч. Жълтите са по-студени, а розовите и червените са най-студени, те вече угасват.
Стозвездният отново кипна:
— Казах ти да не говориш глупости, докато сте мои гости! Когато ви дам на палача, тогава може да си говорите каквото си щете. Само пред палача това е разрешено, преди да ти отреже главата. Белите са най-евтини, защото са най-много на небето. Най-скъпи са червените, защото са най-едри и най-малко на брой. Както виждаш, дори аз имам само две от тях!
Момичето от Пира се смути. Казаното досущ приличаше на оня земен закон за звездите и за дъвките, които бе й изложил Николай; беше хем глупаво, хем невярно, хем пък логично!
— Но аз знам… — започна тя неуверено.
— Нищо не знаеш — скара й се стозвездният. — Ще знаеш, когато и ти имаш звезди. Трябва да си купите най-малко по една синя и две жълти, ако искате да продължа да разговарям с вас.
— Но с какво се купуват? — силно се разтревожи момичето.
— Нали видя? Жълтите се купуват с бели, а сините с другите, по-скъпите, могат да се комбинират с жълти и бели и така нататък.
— А белите с какво се купуват?
— Странни хора сте! — изграчи стозвездният. — Аз само затова още не ви давам на палача. Много сте ми странни! Как може да не знаете с какво се купуват белите? Една бяла струва пет беззвездни и петдесет домашни животни. Като за начало трябва да си купите поне по двайсет бели.
Нуми се отказа да прави сметка колко беззвездни и колко животни трябваше да имат, за да купят толкова звезди. Пък и мозъкът й бе се ужасил, когато узна, че ония хора, които тук наричаха „беззвездни“, се продавали заедно с животните. Естественият й мозък се ужаси, другият, изкуственият, не можеше да се ужасява. Той само трупаше и даваше знания.
— Преведи нещичко де! — сръга я отново Ники, видял затруднението й.
Нуми с разтреперано гласче му разказа в какво положение се намираха. Ники извика възмутено:
— Ей, ама тия гадняри, значи, са си истински робовладелци!
— Какво е това „гадняри“, какво е „робовладелци“? — попита Нуми, помислила, че е важно да го знае за по-нататъшния й разговор със стозвездния.
— После ще ти разправям. Кажи му, че трябва да излезем навън. Веднага! Там ще му дадем отговора си.
Ники бе съобразил, че от това множество по-трудно ще се измъкнат, ако се наложи да бягат. Трябваше на всяка цена да излязат навън, в тъмното.
— Какво казва той? — попита я стозвездният, загубил търпение, защото всички началници в тази галактика лесно губеха търпение. — По колко ще си купите, та да знам и аз колко да ви уважавам?
— Но ние не притежаваме ни беззвездни, ни животни! — изтърси експерименталното момиче, което въпреки няколкото принудителни лъжи, още не бе се научило да хитрува истински.
— Каак?! — изплака стозвездният като огладняло бебе. — Вие нямате дори беззвездни и животни? Сега чак разбрах! Вие сигурно сте от ония звездни, които се отказват да притежават беззвездни и животни. Чувал съм, че някъде се били появили такива. На Короторо последователи. Веднага ще ви отрежем главите! Такова е нареждането на хилядозвездния.
И без да изслуша опита на Нуми за възражение, той направи знак на стражата си. Тя веднага обгради двете деца с насочени ножове. Той махна още веднъж с ръка и тръгна гневно към изхода през новообразувания пред него коридор.
9
КАК СЕ СВАЛЯТ ЗВЕЗДИТЕ. НЕУСПЕШНИЯТ ПАЗАРЛЪК. КОМУ ВДИГАТ ПАМЕТНИЦИ
Пътьом Нуми успя да съобщи шепнешком на приятеля си какво ги очаква.
— Не се бой — пошепна й Ники решително. — Така е по-добре. Щом излезем навън, приготви и ти твоето газово пистолетче. Аз ще дам сигнала.
Навън обаче стозвездният неочаквано пак се промени. Нуми долови това от мозъчните му излъчвания, защото бебешката му физиономия не се виждаше добре. Но не разбра причината. Само се запита, така ли са капризни всички началници?
Стозвездният отстрани с властен грак стражата и тя се дръпна доста далеч от децата. Изглежда не биваше да чуе какво ще им каже. После се обърна доверително към момичето:
— Слушай сега, аз не съм толкова лош. Ти ще ми дадеш твоите дрехи, с които можело да се ходи при звездите. Аз пък ще дам на двама ви по десет беззвездни и по двайсет животни. Така ще уредим работата. И няма да казвам за вас на хилядозвездния.
Нуми объркано преведе какво се искаше от нея. Николай кипна; спомни си, че и преди бе го уплашил, когато се държеше храбро:
— Кажи на тоя звезден търгаш, че не ни трябват неговите звезди. Кажи му, че всички звезди са наши.
— Ще се разсърди пак — не се съгласи момичето.
— Ще ви дам и още по десет бели звезди, да си имате — вметна управителят, решил, че момчето се е разгневило, загдето им е предложил само хора и животни.
Безхитростното момиче още повече се обърка. То на драго сърце би му дало скафандъра си, но как щеше да се върне без него на Пира? И отвърна безпомощно:
— Приятелят ми от Земята казва, че си имаме достатъчно звезди. Защото всичките звезди са наши.
— На палача! На палача! — изкрещя стозвездният, но не успя да даде команда на стражата, защото Ники доста силно го ръгна в корема. Право в тенекиеното му съзвездие.
— Ей — викна му той гръмко, — гледай там!
Стозвездният вдигна уплашено глава към обсипаното със звезди небе, защото натам сочеше сега пръстът, който бе го ръгнал в корема. И защото никой досега не бе си позволявал с него такова нещо.
— Виждаш ли онази там звезда? Ей сега ще ти я сваля! Превеждай, Нуми!
Нуми преведе, макар също да не разбираше намерението му. Момчето, което предварително бе извадило мъничкото като фъстък фенерче, замахна към небето. После тайнствено смъкна ръката си, изпъна я пред бебешкия нос на стозвездния и бавно отвори шепа. В следващия миг от нея изригна ослепителна светлина. Сякаш наистина в дланта му бе кацнала свалената звезда.
Стозвездният изврещя от ужас и закри ослепелите си очи. Ники триумфиращо огледа под светлината на фенерчето и окаменялата стража. Моментът бе сгоден за бягство, но му се стори, че след този урок стозвездният бебешор не ще посмее повече да ги заплашва. Щом обаче забеляза, че онзи започна да попоглежда между пръстите си, веднага сви длан и отново замахна към небето, за да покаже, че връща звездата на мястото й.
— Къде е звездата? — попита боязливо стозвездният.
Ники се досети за какво пита и посочи с другата си ръка някъде по небето.
— Ей там, не я ли виждаш? — и докато онзи напразно се взираше към звездните рояци, незабелязано върна фенерчето в джоба си.
Естествено, не бе възможно да откриеш с просто взиране коя точно звезда е била сваляна и качвана отново на мястото й, но управителят беше потресен. И дълго мълча, преди да се обърне към Нуми с противно умилкване.
— Кажи на този мил човек, че ние с него можем да направим сега една голяма сделка. Той ще ми даде една такава истинска звезда. Тогава мен ще ме изберат за хилядозвезден, а аз пък ще ви направя стозвездни и ще ви дам по цял един такъв град да управлявате — той се поколеба мъничко и за по-сигурно додаде: — Не, ще ви направя двестазвездни. Или дори петстотинзвездни и ще ви дам половината страна.
Още не съвзела се от фокуса с фенерчето, Нуми механично преведе предложението му. Ники едва не
