— Е, и аз им обяснявам същото, но това не ги радва много. Особено онзи тип от „Таймс“. Пълен задник.
— И какво, като не ги радва? Не ме интересува.
— По-добре да внимаваш, Мики. И в ада ярост няма като на отритнат репортер3.
Имаше право. Медиите може да те обичат днес и да те погребат утре. Баща ми двайсет години беше медиен любимец. Но към края на кариерата си стана омразен на репортерите, защото им омръзна да измъква виновни хора. Превърна се във въплъщение на съдебната система, която има двойни стандарти за богати обвиняеми с добри адвокати.
— Ще се опитам да съм по-любезен — отвърнах. — Само че не точно сега.
— Добре.
— Нещо друго?
— Струва ми се, че е всичко… Казах ти за Рен, тъй че няма друго. Ще се обадиш ли на прокурора по делото на Патрик?
— Да.
Погледнах над рамото й към Сиско, който продължаваше да стои прав.
— Добре, твой ред е. Разправяй.
— Още работя по Елиът. Главно във връзка с Рилц. Срещнах се и с неколцина от свидетелите ни.
— Имам въпрос за свидетелите — прекъсна го Лорна. — Къде искаш да настаня доктор Арсланян?
Шамирам Арсланян беше авторитетната специалистка по анализ на следи от изстрел, която Винсънт се бе канил да доведе от Ню Йорк като експертна свидетелка, за да обори експерта на прокуратурата. Тя се смяташе за най-добрата в своята област — при финансовите възможности на Уолтър Елиът Джери избираше най-доброто, което може да се купи с пари. Исках я близо до съдебната палата, ала нямах голям избор на хотели.
— Първо опитай в „Чекърс“. И й вземи апартамент. Ако всичко е заето, виж в „Стандард“ и после в Грандхотел Киото. Но й вземи апартамент, за да имаме къде да работим.
— Ясно. Ами Мунис? И него ли искаш наблизо?
Операторът на свободна практика Хулио Мунис живееше в каньона Топанга. Поради близостта на дома му до Малибу той пръв от всички медии стигнал до местопрестъплението, след като чул повикването на детективи от отдел „Убийства“ по радиочестотата на шерифството. Успял да заснеме Уолтър Елиът с шерифите пред вилата на плажа. Той беше ценен свидетел, защото записът и собствените му спомени можеха да потвърдят или оборят показанията на шерифите и детективите.
— Не знам — отвърнах. — От Топанга до центъра понякога се стига за един час, друг път за три. Предпочитам да не рискувам. Сиско, той съгласен ли е да дойде и да отседне в хотел?
— Да, стига да му плащаме и да може да си поръчва рум сървиз.
— Добре, тогава го доведи. А къде е записът? В делото има само бележки по него. Не искам да го видя за пръв път в съда.
Сиско се озадачи.
— Не знам. Но щом не е тук, мога да накарам Мунис да ни направи копие.
— Не съм го виждал в кантората, така че ми направи копие. Друго?
— Още две неща. Първо, свързах се с моя източник в разследването на убийството на Винсънт и той не знаеше нищо за заподозрян и за снимката, която сутринта ти е показал Бош.
— Нищо ли?
— Абсолютно.
— Как мислиш? Дали Бош знае, че информацията изтича от твоя човек, и затова го държи на тъмно?
— Нямам представа. Но тая работа със снимката я чуваше за пръв път.
Замислих се над значението на всичко това.
— Бош изобщо върна ли се да покаже снимката на Рен?
— Не — отговори Лорна. — Цяла сутрин бях с нея. Бош не е идвал нито преди, нито след обедната почивка.
Не бях сигурен какво заключение да си направя от тези факти, но сега нямах време да се занимавам с тях. Трябваше да се заема с делата.
— А второто нещо? — попитах Сиско.
— Моля?
— Нали спомена, че имаш да ми казваш още две неща. Какво е второто?
— А, да. Видях се с ликвидатора на Винсънт и ти се оказа прав. Единият дълъг сърф на Патрик още е при него.
— Колко му иска?
— Николко.
Погледнах го с повдигнати вежди, питах се къде е уловката.
— Да речем просто, че иска да ти направи услуга. Изгубил е добър клиент в лицето на Винсънт. Мисля, че се надява да го използваш при бъдещи ликвидации. И аз не го разубедих, нито му казах, че обикновено не приемаш заплащане в натура от клиентите си.
Разбирах какво се е случило. Сърфът нямаше да влече след себе си реални ангажименти.
— Благодаря, Сиско. Донесе ли го?
— Не, не беше в офиса му. Но се обади на някого да му го занесе следобед. Мога пак да отида, ако искаш.
— Не, само ми дай адреса и ще пратя Патрик да го прибере. Какво стана с Брус Карлин? Днес нямахте ли среща? Може той да е взел записа на Мунис.
Нямах търпение да чуя за Брус Карлин по няколко причини. На първо място исках да знам дали е работил за Винсънт по делото Уимс. В такъв случай можеше да ме отведе до сребърния куршум.
Но Сиско не отговори на въпроса ми. Лорна се обърна и двамата се спогледаха, като че ли се чудеха кой от тях да ми съобщи лошата новина.
— Какво има? — попитах рязко.
— Карлин се ебава с нас — каза Лорна.
Виждах, че гневно е стиснала зъби. И знаех, че използва такива думи само в извънредни случаи. Със срещата с Карлин се беше случило нещо и това особено я разстройваше.
— Как така?
— Ами изобщо не се появи в два, както обеща. Вместо това се обади по телефона веднага след като Рен позвъни да ни каже, че напуска, и ни даде новите си условия.
Ядосано поклатих глава.
— Новите си условия ли?! Колко иска?
— Предполагам, е разбрал, че при двеста долара на час няма да изкара много, тъй като сигурно щеше да ни таксува два-три часа максимум. Толкова време щеше да му трябва на Сиско. Затова каза, че искал твърда цена, иначе сами сме можели да си вършим работата.
— Колко?
— Десет хиляди долара.
— Майтапиш се!
— Точно това му казах и аз.
Погледнах Сиско.
— Това е изнудване. Няма ли държавна институция, която да регулира вашата дейност бе, хора? Не може ли да го принудим по някакъв начин?
Детективът поклати глава.
— Има всевъзможни регулаторни институции, но това тук е съмнително.
— Да, знам, че е съмнително. И той е съмнителна личност. От години си го мисля.
— Искам да кажа, че той не е имал сделка с Винсънт. Не можем да намерим договор. Така че не е длъжен да ни дава нищо. Просто трябва да го наемем и той определи цената на десет бона. Определено е изнудване, но сигурно е законно. Искам да кажа, ти си адвокатът. Ти кажи дали е законно.
