остане време да се срещна с клиента си в килията преди заседанието в два часа.
Обадих се на Патрик да дойде да ме вземе, платих обяда и излязох на тротоара. Разговарях по телефона с Лорна, когато линкълнът спря до мен. Скочих отзад.
— Сиско видя ли се вече с Карлин? — попитах я.
— Не, срещата им е в два.
— Предай му да го попита и за делото Уимс.
— Добре, какво по-точно?
— Да го попита защо Винсънт го е поел.
— Смяташ, че са свързани ли? Елиът и Уимс?
— Да, обаче не виждам връзката.
— Добре, ще му предам.
— Нещо друго?
— Засега не. Търсят те много журналисти. Кой е този Джак Макавой?
Името ми звучеше познато.
— Не знам. Какъв е?
— Репортер от „Таймс“. Обади се адски ядосан, че не си го потърсил, каза, че си му обещал изключителни права.
Сега вече си спомних. Двупосочната улица.
— Не се тревожи, и той не ми е давал никаква информация. Нещо друго?
— От Съдебната телевизия искат да поговорите за Елиът. Ще отразяват на живо целия процес като главна тема и се надяват да го коментираш ежедневно в края на всяко съдебно заседание.
— Ти какво мислиш, Лорна?
— Това е нещо като безплатна реклама в национален ефир. По-добре приеми. Казаха, че процесът щял да получи собствено лого в долния ъгъл на екрана. „Убийство в Малибу“, така го наричат.
— Тогава е уредено. Друго?
— Ами, докато сме на тази тема, преди седмица получих съобщение, че договорът ти за реклама на автобусните спирки изтича в края на месеца. Щях да го подмина просто така, защото нямаше пари, но сега ти се върна на работа и вече имаш. Да го подновим ли?
През последните шест години пусках реклами на автобусни спирки в стратегически избрани райони с висока престъпност и оживен трафик. Въпреки че не бях работил една година, спирките все още генерираха постоянен поток от обаждания, които Лорна пренасочваше.
— Договорът е двегодишен, нали?
— Да.
Бързо взех решение.
— Добре, поднови го. Нещо друго?
— Това е всичко при нас. А, чакай. Още нещо. Днес идва собственичката на сградата. Представи се като брокер наеми, което просто е модерен термин за хазяйка. Иска да знае дали ще задържиш кантората. Смъртта на Джери може да прекрати договора, ако пожелаем. Имам чувството, че за наемане на офис в сградата се чака на дълга опашка и това е възможност за повишаване на наема на следващия адвокат, който се настани тук.
Погледнах през прозореца на линкълна — минавахме по надлеза на магистрала 101 и се връщахме към центъра. Видях новопостроената католическа катедрала и зад нея — стоманената концертна зала на Дисни: отразяваше слънцето и излъчваше топло оранжево сияние.
— Не знам, Лорна, харесва ми да работя на задната седалка. Никога не ти доскучава. Как мислиш?
— Не ми допада особено всяка сутрин да се гримирам.
Което означаваше, че обича да работи в апартамента си, а не всеки ден да се приготвя и да ходи в кантората. Както обикновено, бяхме на една и съща страница.
— Тема за размисъл — казах. — Не се налага да се гримираш. Над главата ти няма друг офис. Не се бориш за място в гаража.
Тя не отговори. Решението оставаше за мен. Погледнах напред и видях, че сме на една пряка от съдебната палата.
— По-късно ще поговорим за това. Трябва да слизам.
— Добре, Мики. Успех.
— И на теб.
26.
След трите месеца, прекарани в Камарио, Ели Уимс все още беше замаян. Бяха го пратили обратно в окръжния с рецепта за лекарствена терапия, която нямаше да ми помогне да го защитавам, камо ли да помогне на него да отговори на въпросите ми за евентуални връзки с убийствата във вилата на плажа. Трябваха ми по-малко от две минути в килията в съдебната палата, за да схвана ситуацията и да реша да подам искане до съдия Фридман за прекратяване на всякаква лекарствена терапия. Върнах се в залата и заварих Джоан Джорджети на масата на обвинението. Заседанието трябваше да започне след пет минути.
Тя пишеше нещо върху вътрешната страна на корицата на една папка и кой знае как разбра, че съм аз, без да вдига очи.
— Искаш отлагане, нали?
— И спиране на лекарствата. Направо се е превърнал в зомби.
Прокурорката престана да пише и ме погледна.
— Като се има предвид, че е стрелял по шерифите, не съм сигурна, че възразявам да е в такова състояние.
— Но, Джоан, аз трябва да мога да му задам някои основни въпроси, за да го защитавам!
— Сериозно?
Произнесе го с усмивка, ала смисълът беше ясен. Свих рамене и приклекнах, за да изравня погледа си с нейния.
— Имаш право, мисля, че няма да има процес — казах. — С удоволствие ще изслушам всякакви предложения.
— Клиентът ти е стрелял по патрулка, в която е имало шериф. Прокуратурата иска да използва този случай за назидание. Да прати послание — не обичаме хората да правят така.
И скръсти ръце, за да покаже нежеланието на прокуратурата да прави компромиси. Беше привлекателна жена с атлетично тяло. Забарабани с пръсти по единия си бицепс и нямаше как да не забележа червения й лак за нокти. Доколкото си спомнях срещите си с Джоан Джорджети, ноктите й винаги бяха лакирани в кървавочервено. Тя не представляваше само народа на щата Калифорния. Представляваше ченгетата, които бяха обстрелвани, нападани, причаквани от засада и оплювани. И искаше кръвта на всеки мерзавец, имал нещастието да бъде обвиняван от нея.
— Бих възразил, че както е бил паникьосан от койотите, моят клиент е стрелял по светлината на патрулката, а не по човека в нея. В собствените ви документи се казва, че е бил снайперист от армията на САЩ. Ако е искал, е можел да застреля шерифа. Но не го е направил.
— Той се е уволнил от армията преди петнайсет години, Мики.
— Да, обаче някои умения не се забравят. Като карането на колело.
— Е, определено би могъл да повдигнеш този аргумент пред съдебните заседатели.
Коленете ми за малко да се подкосят. Пресегнах се към един от столовете на масата на защитата, придърпах го и седнах.
— Естествено, мога да го повдигна, но навярно е в интерес на народа на щата Калифорния да приключим това дело, да приберем господин Уимс от улицата и да го подложим на някаква терапия, за да не допуснем този случай да се повтори. Какво ще кажеш? Искаш ли да се дръпнем в някой ъгъл и да се договорим, или предпочиташ да излезем пред съдебните заседатели?
Тя се замисли за миг. Намираше се пред класическата прокурорска дилема. Лесно можеше да спечели такова дело. Трябваше да реши дали да увеличи актива си, или да постъпи както е редно.
