Говореше с властен глас, какъвто правистът често получава след десетилетия на съдийската банка. Беше красив мъж с гъста твърда сива коса и в добра форма — дори черната роба не можеше да скрие яките му рамене и гърди.
— И тъй — продължи Стантън, — за следващия четвъртък или с други думи след една седмица, сме насрочили избор на съдебни заседатели и забелязвам, господин Холър, че не съм получил от вас искане за отлагане, докато наберете инерция.
— Не искаме отлагане — заяви Елиът.
Поставих длан върху ръката на клиента си и поклатих глава.
— Господин Елиът, искам на това заседание да оставите да говори вашият адвокат — смъмри го съдията.
— Извинявам се, ваша чест — обадих се. — Но отговорът е същият, независимо дали го давам аз, или самият господин Елиът. Не искаме отлагане. Набрах достатъчно инерция и идния четвъртък ще съм готов за избора на съдебни заседатели.
Съдията ме изгледа с присвити очи.
— Сигурен ли сте, господин Холър?
— Абсолютно. Господин Винсънт беше добър адвокат и документацията му е много подробна. Наясно съм с разработената от него стратегия и в четвъртък ще съм готов да започнем. Посветил съм на делото цялото си внимание. Както и моите сътрудници.
Съдията се отпусна на високата облегалка на стола си и докато мислеше, се въртеше наляво-надясно. Накрая погледна продуцента.
— Господин Елиът, оказва се, че в крайна сметка ще можете да се изкажете. Бих искал да чуя лично от вас, че сте напълно съгласен с тук присъстващия ваш защитник и че разбирате риска, който поемате, като взимате нов адвокат точно преди началото на процеса. Тук е заложена вашата свобода. Да чуем какво имате да кажете по въпроса.
Елиът се наведе напред и заговори предизвикателно:
— Ваша чест, на първо място, напълно съм съгласен с адвоката си. Искам процесът да започне, за да мога да разбия на пух и прах тук присъстващия прокурор. Аз съм невинен и ме обвиняват в нещо, което не съм извършил. Не искам нито ден повече да съм обвиняем, ваша чест. Обичах жена си и тя вечно ще ми липсва. Не съм я убил и сърцето ми се къса, когато чувам хората по телевизията да приказват такива отвратителни неща за мен. И най-много ме боли за това, че истинският убиец е на свобода. Колкото по- скоро господин Холър докаже моята невинност на света, толкова по-добре.
Изказване в стил О. Джей Симпсън, несъмнено, но съдията го наблюдаваше и замислено кимна; после насочи вниманието си към прокурора.
— Господин Голанц? Какво е мнението на прокуратурата по този въпрос?
Прокурорът се прокашля. Ако трябваше да го характеризирам с една дума, това беше „телегеничен“ — мургав красавец с очи, които сякаш съдържаха в себе си гнева на самото правосъдие.
— Ваша чест, прокуратурата е готова за процеса и не възразява да започнем по график. Но щом господин Елиът е толкова сигурен, че не иска отлагане, бих го помолил официално да се откаже от правото си на обжалване, в случай че процесът не тръгне така, както предрича той.
Съдията отново завъртя стола си към мен.
— Какво ще кажете за това, господин Холър?
— Ваша чест, смятам, че не е необходимо клиентът ми да се отказва от каквито и да е предпазни механизми, които бихме могли да си позволим, за да…
— Нямам нищо против — прекъсна ме Елиът. — Отказвам се от каквото щете. Искам процесът да започне.
Стрелнах го с очи. Продуцентът ме погледна, сви рамене и заяви:
— Ще го спечелим.
— Искате ли да излезете за момент в коридора, господин Холър? — предложи ми Стантън.
— Благодаря ви, ваша чест.
Изправих се и дадох знак на Елиът.
Излязохме в късия коридор, който водеше към съдебната зала, и затворих вратата. Елиът ме изпревари и това още по-ясно подчерта проблема.
— Виж, искам всичко това да свърши и…
— Млъкни! — прошепнах яростно.
— Какво?!
— Чу ме. Млъкни, по дяволите! Не разбираш ли? Сигурен съм, че си свикнал да говориш когато си искаш и всички да слушат всяка твоя блестяща дума. Но вече не си в Холивуд, Уолтър. Не обсъждаш измислените си филми с поредния магнат еднодневка. Разбираш ли какво ти говоря? Това е истинският живот. Няма да отваряш уста, освен ако не се обърнат към теб. Ако иначе имаш да кажеш нещо, ще ми го прошепнеш в ухото и ако аз реша, че си струва да го повторя, аз, а не ти, ще го кажа на съдията. Ясно ли ти е?
Отне му доста време, докато ми отговори. Лицето му почервеня и усетих, че може да изгубя богатия си клиент. Ала в момента не ме интересуваше. Това, което казах, трябваше да бъде казано. Отдавна трябваше да произнеса тази реч — още когато го посрещах в своя свят.
— Да — отвърна той накрая. — Ясно ми е.
— Добре, тогава го запомни. А сега да се връщаме вътре и да видим дали ще можем да избегнем отказа от правото ти на обжалване, ако случайно те осъдят, защото аз съм прецакал нещата, тъй като не съм бил подготвен за процеса.
— Това няма да се случи. Имам вяра в теб.
— Оценявам го, Уолтър. Обаче в действителност нямаш основание за такава вяра. И независимо дали имаш, това не значи, че трябва да се отказваме от каквото и да е. Да влизаме вътре и ме остави аз да говоря. Нали затова получавам големи мангизи?
Потупах го по рамото. Влязохме и седнахме. И Уолтър не каза нито дума повече. Заявих, че не бива да се отказваме от правото си да обжалваме само защото той иска бърз процес. Но съдия Стантън застана на страната на Голанц и отсече, че щом се отказва от предложението да отложи процеса, ако го осъдят, Елиът няма да може да се оплаче, че адвокатът му не е имал достатъчно време да се подготви. Моят клиент остана твърдо на позицията си и отказа отлагане на процеса, както и очаквах. Това ме устройваше. Според принципите на римското право почти всичко подлежи на обжалване. Знаех, че ако се наложи, Елиът пак ще може да обжалва току-що взетото от съдията решение.
Продължихме с „домашната обстановка“, както я наричаше съдията. Първата заповед на бранша е и двете страни да подпишат искане Съдебната телевизия да може да излъчва части от процеса на живо. Нито аз, нито Голанц възразихме. В края на краищата това си е безплатна реклама. На мен — за нови клиенти, на Голанц — за политическата му кариера. А що се отнасяше до Уолтър Елиът, той ми прошепна, че искал камерите да отразят произнасянето на присъдата му — „невинен“.
След това съдията очерта графика за предаване на последните доказателствени материали и свидетелски списъци. Даде ни срок до понеделник за доказателствения материал и до вторник — за свидетелските списъци.
— Без изключения, господа — каза Стантън. — Гледам с лошо око на изненадващи допълнения след крайния срок.
Това нямаше да е проблем от страна на защитата. Винсънт вече на два пъти беше предавал доказателствени материали и оттогава нямаше почти нищо ново, което да споделя с обвинението. Сиско Войчеховски идеално се справяше със задачата си да ме държи на тъмно относно откритията си за Рилц. А щом не знаех нещо, не можех да го включа и в доказателствения материал.
Що се отнасяше за свидетелите, възнамерявах да дам на Голанц обичайното шикалкавене. Щях да внеса списък на потенциални свидетели и да посоча всички служители на органите на реда и криминалисти, споменати в докладите на шерифството. Това си е нормална оперативна процедура. На прокурора щеше да му се наложи да се поизмъчи над въпроса кого всъщност ще призова да свидетелства и кой е от значение за аргументацията на защитата.
— Добре, господа, навън сигурно вече ме чака пълна зала адвокати — каза Стантън накрая. — Разбрахме ли се за всичко?
