птиците и винаги ги хранеше сам.
С грижливо подстриганата си къса брадичка и посивяващите мустачки господин Лин на пръв поглед изглеждаше като типичен търговец от средна ръка. Но при по-внимателно вглеждане се забелязваха дълбоките бръчки около тънките устни и големите, мрачни очи на една силна личност. Съдията остави чашата и сдържано изрази съчувствието си за понесената от фирмата загуба. После извади от ръкава си плика и изсипа визитните картички, дребните пари, разписката от заложната къща и двата ключа.
— Това е всичко, господин Лин. Вашият съдружник имаше ли навик да носи в себе си големи суми пари?
Лин мълчаливо огледа малката купчинка, поглаждайки късата си брада.
— Не, Ваше превъзходителство. Преди две години той се оттегли от работата във фирмата и не му се налагаше да носи в себе си много пари. Но снощи, когато излезе, със сигурност е имал повече от тия няколко петачета.
— По кое време излезе?
— Около осем часа, Ваше превъзходителство. Преди това вечеряхме заедно тук, на долния кат. Отиде да се разходи по кея, така ми каза.
— Често ли правеше това?
— О, да. Той винаги е бил саможив човек, а откакто преди две години почина жена му, започна да прави дълги разходки почти през вечер, и все самичък. Хранеше се сам, искаше храната му да бъде поднасяна горе, в малката му библиотека, въпреки че и аз живея тук, в лявото крило. Снощи обаче трябваше да поговорим по един делови въпрос и затова слезе долу да вечеряме заедно.
— Вие нямате ли семейство, господин Лин?
— Не, Ваше превъзходителство. Така и не ми остана време да си създам домакинство. Партньорът ми държеше капитала, но на практика оставяше цялата работа в заложната къща на мен. След като се оттегли от активна дейност, почти не е стъпвал там.
— Ясно. Но да се върнем на снощната вечер. Каза ли господин Чън кога ще се върне?
— Не, Ваше превъзходителство. На прислужника му е наредено никога да не го чака. Моят съдружник беше запален въдичар. Ако на кея преценеше, че времето е благоприятно за риболов, наемаше лодка и прекарваше цялата нощ в реката.
Съдията бавно поклати глава.
— От военната полиция сигурно са ви казали, че са арестували един млад рибар на име Уан Санлан. Съдружникът ви често ли наемаше неговата лодка?
— Това не мога да ви кажа, Ваше превъзходителство. На кея винаги има тълпа от рибари и повечето от тях искат да спечелят някоя пара допълнително. Но ако партньорът ми е наел лодката на Уан, нищо чудно да си е навлякъл неприятности, защото Уан е свиреп млад разбойник. Зная за него, защото и аз самият съм малко риболовец и често съм слушал другите да го споменават. Груб, необщителен младеж!
Лин въздъхна.
— Бих искал и аз да ходя на риболов толкова често, колкото и съдружникът ми, но нямам толкова свободно време… Е, беше много любезно от ваша страна, че донесохте тези ключове. Цяло щастие е, че Уан не ги е взел, за да ги захвърли някъде. Големият е от библиотеката на покойния ми съдружник, а другият — от ковчежето, в което пазеше важните си книжа.
Той протегна ръка, за да вземе ключовете, но съдията ги стисна и ги мушна в ръкава си.
— Тъй като и без това съм тук — каза той, — ще прегледам книжата на господин Чън още сега, господин Лин. Това е убийство и докато случаят не бъде изяснен, всички книжа на жертвата, които могат да съдържат улики, временно са на разположение на властта. Моля ви, заведете ме в библиотеката.
— Разбира се, Ваше превъзходителство.
Лин поведе съдията нагоре по една широка стълба и посочи вратата в дъното на коридора. Ди я отключи с по-големия ключ.
— Много ви благодаря, господин Лин. Скоро ще се върна долу при вас.
Съдията пристъпи в малката стая, заключи вратата зад себе си, а после отвори докрай ниския широк прозорец. Влажните покриви на съседните къщи проблясваха в сивата мъгла. Той се обърна и се настани в широкото кресло зад писалището от палисандрово дърво, обърнато към прозореца. След като хвърли един оглед на обкованото с желязо ковчеже, поставено до креслото, замислено започна да разглежда обстановката. Малката библиотека беше безупречно чиста и обзаведена в прост старомоден стил. На снежнобелите варосани стени висяха два хубави пейзажа, а на една солидна абаносова полица бе поставена крехка ваза от бял порцелан с няколко повехнали рози. Доста книги в брокатени подвързии бяха грижливо подредени на разноцветни бамбукови рафтове.
Съдията скръсти ръце и се замисли каква ли би могла да бъде връзката между тази подредена с вкус библиотека, която повече би прилягала на някой взискателен учен, отколкото на съдържател на заложна къща, и голата тъмна стая в полуразрушената наблюдателна кула, където лъхаше на гнило, на немара и ужасна мизерия. След малко Ди поклати глава, наведе се и отключи ковчежето. Беше също тъй педантично подредено, както и стаята. Вътре имаше свитъци документи, всеки пристегнат със зелена панделка и означен с надпис върху етикет. Той избра свитъците, които носеха надписи „Лична кореспонденция“ и „Сметки и разписки“. Първата съдържаше няколко важни съобщения за капитални вложения и писма от синовете на покойния, в които описваха семейните си проблеми и молеха господин Чън за съвети и препоръки. Докато прелистваше писмата от втората връзка, опитният съдия скоро установи, че убитият бе водил пестелив, почти аскетичен живот. Изведнъж лицето на Ди се смръщи. Бе попаднал на розова разписка, носеща печата на дом за тайни срещи. Датата беше отпреди година и половина. Той бързо прелисти връзката и намери още пет-шест подобни разписки. Последната беше отпреди шест месеца. Явно бе, че след смъртта на жена си господин Чън се е надявал да намери утеха в платената любов, но скоро е разбрал, че тази надежда е напразна. Съдията въздъхна и отвори големия плик, който бе измъкнал от дъното на ковчежето. На него прочете: „Последна воля и завещание.“ Ди го отвори. Датата беше отпреди година. Волята на господин Чън беше всичките му поземлени имоти, които бяха доста обширни, както и две трети от наличния капитал да бъдат поделени между двамата му синове. Оставащата една трета от капитала заедно със заложната къща се завещаваха на господин Лин с признателност за неговата дългогодишна и лоялна служба към фирмата.
Съдията върна книжата по местата им. Стана и отиде да разгледа рафтовете с книги. Установи, че с изключение на два речника с подгънати крайчета на страниците, всички бяха колекции от стихосбирки — пълни издания на най-изтъкнатите лирични поети от древността. Ди прелисти едно томче. Към всяка трудна дума с червен туш бе прибавена забележка с несръчен, доста разкривен почерк. Поклащайки глава, той върна томчето на мястото му. Да, сега разбираше. Господин Чън бе прекарал живота си като притежател на заложна къща — професия, която изключваше всякакви лични чувства. А и безобразното му лице е било сериозна пречка за създаването на сърдечна връзка с някоя жена. Но въпреки това в душата си е бил романтик, копнеещ за по-възвишени неща. Само че е бил много стеснителен и срамежлив, за да ги постигне. Като търговец той, естествено е получил доста скромно образование, затова в тази малка библиотека, която така ревностно е държал заключена, се е опитвал с много труд да разшири литературните си познания, като е четял древните поети с помощта на речници.
Съдията отново седна и извади от ръкава си сгъваемо ветрило. Докато си вееше, съсредоточи мислите си върху този необикновен съдържател на заложна къща. Единствената връзка между външния свят и чувствителната му душа е била любовта му към птиците, например към ония пухкави птиченца долу. Най- сетне съдията се изправи. Точно когато се канеше да прибере ветрилото си, той застина. Известно време остана вторачен в него, но мисълта му явно беше другаде. После го остави на писалището. Хвърли последен поглед на стаята и слезе долу. Домакинът му предложи още една чаша чай, но той поклати отрицателно глава. Подаде двата ключа на Лин и каза:
— Сега трябва да се върна в съдилището. Сред книжата на вашия сътрудник не открих нищо, което да говори, че е имал неприятели. Затова мисля, че както изглеждаше от самото начало, става дума за убийство с цел грабеж. За един беден човек три сребърника са цяло състояние… Защо тези птици са неспокойни? — той пристъпи до кафеза. — А, да… Водата им е мръсна. Трябва да кажете на слугата да я смени, господин Лин.
Лин смънка нещо и плесна с ръце. Съдията затършува в ръкава си.
