— А каква е била ролята на Уан във всичко това, господарю? Вие дори не го попитахте какво е правил тази сутрин!
— Нямаше нужда, защото онова, което се е случило, е ясно като бял ден. Авлига е казала на Уан, че един дъждовен дух я е посещавал нощем и че понякога й е давал пари. Уан е приел като голяма чест това, че тя поддържа връзка с дъждовен дух. Спомни си, че само преди половин век в много от крайречните окръзи на империята ни хората са правели жертвоприношения в чест на местния речен бог, като всяка година са убивали младо момче или момиче, докато не се намесили властите. Тази сутрин, когато Уан е отишъл в кулата, за да занесе риба на Авлига, е намерил в стаята й мъртвец, който лежал по очи на пода. Разплаканата Авлига му е дала да разбере, че таласъми са убили дъждовния дух и са го превърнали на грозен старец. Когато Уан е обърнал трупа по гръб и е разпознал стария човек, веднага е разбрал, че двамата с Авлига са били мамени. В сляпата си ярост е извадил ножа си и е започнал да го забива в мъртвеца. После е осъзнал, че е било извършено убийство и че той ще бъде заподозрян. Затова е избягал. Военната полиция го е заловила, докато се е мъчел да изпере панталоните са оцапани с кръвта на Чън.
Сержант Хун кимна.
— Как разкрихте всичко това само за няколко часа господарю?
— Отначало помислих, че теорията на капитана е съвсем точна и ясна. Единственият факт, който ме озадачаваше, беше дългият промеждутък от време между убийството и ударите с нож в гърдите на жертвата. Намерената разписка изобщо не привлече вниманието ми, защото би било съвсем естествено съдържател на заложна къща да носи в себе си документ, който е издал същия ден. После, когато разпитвах Уан, ми направи впечатление, че той нарече Чън мошеник. Думата просто се изплъзна от устата му, защото бе решил да запази Авлига и себе си от опасността да се разчуе, че са се оставили да бъдат мамени като глупаци. Когато разпитвах Авлига, тя заяви, че таласъмите са убили и променили нейния дъждовен дух. Тогава изобщо не разбрах какво означава това. Чак по време на посещението ми при Лин попаднах на вярната следа. Лин беше изнервен и поради това словоохотлив. Разказа ми надълго, че съдружникът му изобщо не участвал в работата. На местопрестъплението бе намерена разписка от заложната къща и започнах да подозирам Лин. Но чак когато разгледах библиотеката на убития и добих впечатление за неговата истинска личност, намерих решението. Проверих хипотезата си, като измъкнах от прислужника сведението, че миналата вечер Лин и Чън са се карали заради Авлига. Разбира се, името Авлига не е значело нищо за прислужника, затова той ми каза просто, че те са имали разгорещен спор за някаква птица. Останалото беше лесно.
Съдията остави чашата си.
— От този случай, Хун, разбрах колко е важно внимателно да се изучават старите ръководства по криминология. В тях многократно се подчертава, че първата крачка при разследването на едно убийство е да се проучат характерът, всекидневният живот и навиците на жертвата. Ето и в този случай именно индивидуалността на мъртвеца ми посочи пътя за разрешаване на загадката.
Сержант Хун поглади сивите си мустаци с доволна усмивка.
— Това момиче и нейният млад приятел наистина имаха голям късмет, че именно вие разследвахте случая, господарю. Всички улики бяха насочени срещу Уан и той щеше да бъде осъден и обезглавен, защото момичето е глухонямо, а и Уан не е от най-приказливите.
Съдията кимна. Облегна се назад в креслото си и каза с лека усмивка:
— Това ме навежда на мисълта за главната поука, която извлякох от този случай, Хун. Много лична и много важна поука. Трябва да ти призная, че рано сутринта се чувствах доста потиснат и за момент наистина се усъмних дали в края на краищата попрището на съдия е подходящо за мен. Бил съм глупак. Това е много важна и прекрасна работа, Хун. Дори и само заради това, че ни дава възможност да говорим вместо онези, които не могат.
Информация за текста
© 1967 Роберт ван Хюлик
© 1997 Явор Въжаров, превод от английски
Robert van Gulik
He Came with the Rain, 1967
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2009
Издание
Робърт ван Хюлик. Дъждовен дракон. Сборник разкази
КК „Труд“, 1997
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Художествено оформление и корица: Виктор Паунов
Технически редактор: Стефка Иванова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10544]
Последна редакция: 2009-02-21 22:50:00
