за държавната пенсия, която му бе отпусната. Той мълчаливо наля на съдията чаша чай, после отново седна и зачака видния гост пръв да започне разговор. Хун остана прав зад стола на съдията.
Ди погледна към претъпканите с книги лавици и запита професора коя литературна тема представлява особен интерес за него. С добре подбрани думи доктор Джан даде сбито обяснение на проучванията си, свързани с някои древни текстове. Отговорите му на въпросите на съдията за някои подробности доказваха, че е отличен познавач на темата. Той направи няколко много оригинални забележки за автентичността на един спорен пасаж, като с лекота привеждаше наизуст цитати от някои по-малко известни стари трудове. Въпреки че почтеността му можеше да бъде поставена под въпрос, нямаше и най-малко съмнение, че е голям учен.
— Защо — запита съдията, — след като сте все още сравнително доста млад, сте напуснали катедрата си в училището при храма на Конфуций? Много хора са оставали на тази почетна длъжност до седемдесет, та и повече години.
Доктор Джан изгледа подозрително съдията и отговори рязко:
— Предпочетох да посветя цялото си време на собствените си проучвания. През последните три години преподавам уроци по класическа литература на няколко напреднали студенти тук в моята къща.
Съдията стана и каза, че иска да види мястото, където се е случило нещастието. Професорът кимна мълчаливо. Той поведе гостите по един открит коридор към втория двор, спря се пред изящна сводеста врата и бавно каза:
— Оттатък е дворът, който бях предназначил за сина си. Заповядал съм строго никой да не влиза там след изнасянето на ковчега.
Зад вратата имаше малка декоративна градина. В средата й се виждаше грубо одялана каменна маса, обградена от няколко бамбукови дръвчета, чиито шумолящи зелени листа караха човек да забрави душната жега.
След като мина през тесния свод, доктор Джан отвори първо вратата вляво и показа на гостите една малка библиотека. В нея имаше място само за писалището срещу прозореца и за едно старо кресло. Върху лавината бяха натрупани книги и ръкописни свитъци. Професорът каза нежно:
— Синът ми беше изключително привързан към малката си библиотека. Той си беше избрал псевдонима Студента от бамбуковата горичка, макар че няколкото бамбукови дръвчета отвън трудно биха могли да се нарекат „горичка“.
Съдията влезе и разгледа книгите върху лавицата. Доктор Джан и Хун останаха отвън. Като се обърна към тях, съдията подхвърли на професора:
— От избора на книгите виждам, че синът ви е имал широки интереси. Жалко, че те са се простирали и върху дамите от Квартала на върбите!
— Кой, за бога — възкликна гневно доктор Джан, — би могъл да каже на Ваша Милост такава нелепа клевета? Синът ми беше с извънредно сериозен нрав. Никога не излизаше нощем. Кой ви е дал такова абсурдно сведение?
— Струва ми се, че чух някъде подобна забележка — каза разсеяно съдията. — Може би не съм разбрал добре за какво става въпрос. Тъй като синът ви е бил такъв трудолюбив учен, предполагам, че е имал красив почерк?
Професорът посочи купчината хартии на писалището и каза кратко:
— Това е ръкописът на последните проучвания на сина ми върху „Беседи и съждения“ на Конфуций.
Съдията прелисти ръкописа.
— Много изразителен почерк! — отбеляза той на излизане.
Докторът ги заведе в дневната отсреща. Изглежда, още бе засегнат от забележката на съдията за разпуснатия живот на сина си. Каза с кисело изражение:
— Ако Ваша Милост тръгне по коридора, ще намери вратата на спалнята. Аз ще почакам тук.
Съдията кимна. Следван от Хун, той тръгна по едва осветения коридор. В края му видяха една врата, която висеше върху разхлабените си панти. Съдията я отвори и застанал на прага, огледа мрачната стая. Тя беше съвсем малка и се осветяваше само от слънчевата светлина, която се прецеждаше през прозрачната хартия, залепена върху решетката на единствения прозорец.
Хун пошепна възбудено:
— Значи студентът Джан е бил любовникът на Бадемов цвят!
— И се е удавил! — раздразнено допълни съдията. — Намерихме Студента от бамбуковата горичка и в същото време го загубихме! Все пак се натъкнахме на нещо интересно: почеркът му е съвсем различен от този в любовните писма. — Той се наведе и продължи: — Виж, целият под е покрит с прах. Очевидно професорът не ни е излъгал, като каза, че никой не е влизал в тази стая след изнасянето на тялото на Лунна фея.
За момент съдията остана загледан в широкото легло до стената в дъното. Върху тръстиковата рогозка, която го покриваше, се виждаха няколко тъмночервени петна. Вдясно имаше тоалетна масичка, а вляво — наредени една върху друга кутии за дрехи. До самото легло бе поставена малка маса за чай с две табуретки. Въздухът в стаята беше много тежък.
Съдията тръгна към прозореца, за да го отвори. Но той бе залостен с дъска, цялата в прах. С известно усилие Ди я измъкна. През желязната решетка той видя част от зеленчукова градина, заобиколена с висока тухлена стена. В стената имаше малка врата. Очевидно през нея минаваше готвачът, за да набере зеленчуци. Съдията недоумяващо поклати глава и каза:
— Вратата беше затворена отвътре, Хун, прозорецът има здрава желязна решетка и не е бил отварян поне от няколко дена. Как, в името на бога, студентът Джан е напуснал стаята в онази съдбоносна нощ?
Озадачен, Хун погледна господаря си.
— Това е много странно! — каза той. Поколеба се и добави: — Може би стаята има тайна врата?
Съдията бързо стана. Двамата издърпаха леглото и огледаха стената и пода педя по педя.
После разгледаха и другите две стени, но без резултат. Съдията седна отново, изтупа прахта от коленете си и каза:
— Върни се в дневната, Хун, и кажи на професора да ми приготви списък на всички свои приятели и познати, както и на приятелите и познатите на своя син. Аз ще остана още малко тук и ще поогледам наоколо.
След като Хун тръгна, съдията скръсти ръце. Ето че се бе появила нова загадка! В случая с мъртвата танцьорка имаше поне някои ясни следи. Мотивът беше известен: убиецът е искал да й попречи да предупреди съдията за тайния заговор. Имаше четирима заподозрени. Подробното проучване на техните отношения с куртизанката щеше да доведе до разкриване на виновника, а тогава и подготвяният от него заговор щеше да бъде разкрит. Разследването беше вече напреднало и сега изведнъж изникна този загадъчен случай, в който имаше две главни действуващи лица, при това мъртви! И като че ли нямаше никакви улики! Професорът беше интересен мъж, но нямаше вид на развратник. От друга страна, външността често мами, а и Ван Ифан едва ли би посмял да лъже в съда за онази история с дъщеря му. Но и професорът не би посмял да излъже, че синът му не е посещавал Квартала на върбите. Доктор Джан беше достатъчно умен, за да знае, че такива неща могат лесно да се проверят. Може би самият доктор бе имал любовна връзка с танцьорката и бе използувал псевдонима на сина си в своите любовни писма! Той вече не беше млад, но беше интересен мъж, пък и винаги е било трудно да се отгатнат предпочитанията на една жена. Във всеки случай щяха да сравнят почерка на доктора с този в любовните писма. Не случайно съдията бе накарал Хун да поиска списък от професора! Но доктор Джан не би могъл да убие танцьорката, защото не бе присъствувал на пиршеството на кораба! Може би в края на краищата любовните връзки на танцьорката нямаха нищо общо с убийството й.
Съдията се размърда в стола си. Изведнъж го обхвана тревожното чувство, че е наблюдаван. Обърна се към отворения прозорец.
Едно бледо, изпито лице го гледаше с широко отворени очи.
Съдията скочи и се втурна към прозореца, но се спъна във втората табуретка. Успя да се изправи, но когато стигна до прозореца, видя само как вратата на градинската стена се затваря.
Ди изтича в първия двор и нареди на Ма Жун и Цяо Тай веднага да излязат на улицата и да търсят човек със среден ръст и обръсната като на монах глава. После каза на началника на стражниците да събере
