Рекъл на жена си, че ще намери място за спане при слугите, защото работата щяла да продължи няколко дни. Оттогава тя не го е виждала!
Ма Жун направи гримаса на отвращение и продължи:
— Като съобщих на милата му половинка тъжната вест, тя рече само, че много отдавна е предсказала, че старецът й ще свърши зле, защото все ходел по винарните и игралните домове с братовчед си Мао Лу. И после поиска парично обезщетение!
— Каква неблагочестива жена! — възкликна ядосано съдията.
— Обясних й — каза Ма Жун, — че не може да го получи, преди убиецът да бъде заловен и осъден. Тя започна да сипе обиди срещу мен и да ме обвинява, че съм прибрал парите в джоба си. Побързах да напусна вещицата и отидох да разпитам съседите. Хората ми казаха, че Мао Юан е бил добродушен, работлив човек и никой няма право да го обвинява, че от време на време си е попийвал, защото мъж, женен за такава жена, се нуждае от известно утешение. Но добавиха, че братовчед му, Мао Жун, е истински злодей. Той също е дърводелец, но не живее на определено място. Броди из цялата околия, търси случайна работа в богаташките къщи и задига оттам каквото може. Дава всичките си пари за пиене и комар. Напоследък никой в квартала не го е виждал. Носи се слух, че е бил изключен от гилдията на дърводелците, защото при едно пиянско сбиване наранил с нож друг дърводелец. Мао Юан няма други роднини мъже.
Съдията бавно отпи от чая. После изтри мустаците си и каза:
— Добра работа си свършил, Ма Жун! Сега поне знаем какво означава онзи къс хартия, който намерихме в ръкава на убития. А сега е най-добре да идеш в резиденцията на професора и заедно с Цяо Тай, който е там на пост, да разберете кога е пристигнал Мао Юан, каква работа е вършил и кога точно си е отишъл. Дръж под око и съседните къщи. Може би ще успееш да откриеш странния мъж, който ме наблюдаваше през прозореца. — Ди стана и продължи към Хун: — Докато ме няма, Хун, ти можеш да идеш до улицата, на която живее Лиу Фейпо, и да поразгледаш наоколо. Обиколи близките магазини и се опитай да събереш сведения за него и живота в къщата му. Той е тъжителят в делото „Лиу срещу Джан“, но в същото време е един от главните заподозрени в случая с убитата танцьорка.
Съдията изпи до дъно чашата си с чай и тръгна през двора към къщичката на вратаря, където го чакаше паланкинът му.
Вън на улицата все още бе много горещо. За щастие къщата на Хан не бе далече от трибунала.
Хан Юнхан стоеше зад монументалната външна врата в очакване на съдията. След размяната на обичайните любезности той въведе госта в сумрачната приемна, която се охлаждаше от късове лед, поставени в два кръгли медни съда. Хан покани съдията да седне в широкото кресло до масата за чай. Докато домакинът поръчваше на раболепния иконом да донесе чай и закуски, съдията огледа обстановката. Той прецени, че къщата е построена преди повече от сто години. Дървото на тежките подпорни греди и гравираната греда на тавана беше потъмняло от времето, а картинните свитъци, украсяващи стените, бяха придобили благородния оттенък на стара слонова кост. Приемната излъчваше уют и изисканост. След като им поднесоха ароматичен чай в старинни чаши от най-тънък порцелан, Хан прочисти гърлото си и каза със сдържано достойнство:
— Моля Ваша Милост да приеме моите смирени извинения за непристойното ми поведение миналата вечер.
— Е, всичко беше така объркващо! — каза съдията с усмивка. — Да не говорим за това! Кажете ми, колко сина имате?
— Имам само една дъщеря — отговори Хан хладно.
Настъпи неловко мълчание. Началото на разговора не беше много сполучливо. Но Ди не би могъл да бъде упрекнат в нетактичност — при толкова жени и наложници всеки би очаквал Хан да има синове. Съдията запази самообладание и продължи:
— Да ви кажа откровено — това убийство на Кораба на цветята ме постави в много затруднено положение. А пък и този необикновен случай с дъщерята на Лиу Фейпо! Надявам се, че ще бъдете така любезен да ми кажете какво знаете за хората, свързани с тези два случая. Интересува ме и миналото им.
Хан направи любезен поклон и отговори:
— Изпяло съм на ваше разположение. Конфликтът между приятелите ми Лиу и Джан ме потресе дълбоко. И двамата са видни хора в малкия ни град. Надявам се и вярвам, че Ваша Милост ще успее да ги помири. Това би…
— Преди да се прави какъвто и да е опит за помиряване — прекъсна го съдията, — трябва да реша дали младоженката е умряла от естествена смърт и ако не, да накажа убиеца. Но нека започнем от случая с мъртвата танцьорка.
Хан вдигна ръце и възкликна с раздразнение:
— Но между тези два случая няма нищо общо, Ваша Милост! Те се различават като небето и земята! Куртизанката беше красавица, жена с много дарби, но в края на краищата — само една професионална танцьорка! Тези момичета често се забъркват в какви ли не отвратителни истории. Един бог знае колко от тях умират от насилствена смърт! — Хан се наведе към съдията и продължи поверително: — Мога да уверя Ваша Милост, че никой тук няма да възрази, ако този случай бъде разгледан в трибунала малко… хм… по- повърхностно. И мисля, че по-висшестоящите власти едва ли ще проявят особен интерес към смъртта на една лека жена. Но случаят „Лиу срещу Джан“… боже мой! Той засяга доброто име на града ни, Ваша Милост! Всички ние ще ви бъдем много признателни, ако успеете да ги убедите да се помирят, може би като им кажете…
— Нашите разбирания за ролята на правосъдието — хладно го прекъсна съдията — очевидно се различават твърде много, за да можем да проведем ползотворен разговор. Ще се огранича с няколко въпроса. Първо, какви бяха вашите лични отношения с танцьорката Бадемов цвят?
Хан се изчерви. Гласът му трепереше от сподавен гняв, когато запита:
— Очаквате ли отговор на този въпрос?
— Разбира се — каза любезно съдията, — иначе нямаше да го задам!
— Тогава… аз отказвам! — избухна Хан.
— Тук и сега това е ваше законно право — забеляза спокойно съдията. — Ще ви задам същия въпрос в трибунала и тогава ще трябва да отговорите. Иначе ще бъдете обвинен в неуважение към съда, а наказанието е петдесет камшика. Ако ви задавам въпроса сега, то е само за да ви спестя унижението.
Хан изгледа съдията със святкащи от ярост очи. Макар и трудно успя да се овладее и каза с равен тон:
— Куртизанката Бадемов цвят беше хубава, изкусна танцьорка и умееше да говори забавно. Поради това реших, че заслужава да бъде наета, за да забавлява гостите ми. Извън това тя не ме интересуваше. Дали е жива или мъртва, ми е напълно безразлично.
— Не ми ли казахте току-що, че имате дъщеря? — запита остро съдията.
Хан очевидно прие този въпрос като опит да се смени темата на разговора. Той заповяда на иконома, който стоеше прав и чакаше на почтително разстояние, да донесе захаросани плодове и други закуски. После каза любезно:
— Да, Ваша Милост. Казва се Върбов пух. Въпреки че не е прието да се хвалят собствените деца, смея да кажа, че тя е забележително момиче. Проявява голяма дарба в рисуването и краснописа. Даже има… — Преди да продължи, той усети, че е прекалил, и рече неловко: — Но моите домашни работи едва ли интересуват Ваша Милост.
— Сега ще ви задам втория си въпрос — каза съдията. — Какво е мнението ви за майсторите Ван и Су?
— Преди много години — отговори Хан с делови тон — Ван и Су бяха избрани чрез тайно гласуване от членовете на техните гилдии да им бъдат водачи и да отстояват интересите им. Бяха избрани заради техните високи достойнства и безукорно поведение. Нямам какво да прибавя към това.
— А сега един въпрос относно делото „Лиу срещу Джан“ — продължи съдията. — Защо според вас професорът се е оттеглил от служба толкова рано?
Хан се размърда неловко в стола си.
— Необходимо ли е да се ровим пак в тази стара история? — унило попита той. — Беше установено без всякакво съмнение, че студентката, която бе подала жалбата, е умствено разстроена. Високо похвално е, че
