Портата на Лян им бе отворена от слаб човек с неподвижно лице. Съдията не го беше виждал преди. Очевидно, хората на цензора бяха заели къщата. Слабият мъж се обърна към него и каза почтително:
— Всички членове на домакинството са арестувани. Пристигнаха двама гости, които сега са със съветника в библиотеката му. — После безмълвно ги поведе по полутъмните коридори.
Когато съдията влезе в мрачната библиотека, завари стария съветник седнал в креслото зад червеното лакирано писалище до прозореца. В креслата до отсрещната стена, с изправени гърбове, седяха Хан Юнхан и Кан Чун.
Старият съветник вдигна натежалата си глава. Като побутна нагоре козирката на шапката си, той погледна по посока на вратата.
— Още посетители! — измърмори съветникът.
Ди пристъпи към креслото и направи дълбок поклон. Цензорът остана край вратата.
— Аз съм съдията, Ваше Превъзходителство — каза Ди. — Простете ми за неочакваното посещение. Исках само…
— Бъдете кратък, Ди! — уморено каза старецът. — Време е да се оттегля, за да си взема лекарствата.
Натежалата му глава клюмна напред.
В това време съдията бе бръкнал в аквариума със златите рибки. Под водата той бързо напипа пиедестала с малката статуетка. Златните рибки кръжаха възбудено наоколо и хладните им, дребни телца се плъзгаха по ръката му. Почувствува, че горната част на пиедестала може да се завърти. Тя служеше за капак. Статуетката на Феята на цветята беше дръжката на капака. Съдията го отхлупи. Изплува меден цилиндър — ръбът му се показа малко над водата. Съдията бръкна в цилиндъра и измъкна оттам малък свитък с документи, увити в пурпурен брокат.
Съветникът, Хан и Кан Чун стояха на местата си като вкаменени.
— Седни! — внезапно изкряска говорещата птица от сребърния си кафез.
Съдията се отправи към вратата и подаде свитъка на цензора, като пошепна:
— В този документ ще намерите ключа!
Великият инквизитор разви свитъка и бързо го зачете от самото начало. Ди се обърна и огледа стаята. Старият съветник седеше неподвижен като мумия, вперил очи в аквариума със златните рибки. Хан и Кан се бяха вторачили във високия мъж до вратата.
Цензорът направи знак с ръка. Изведнъж коридорът се изпълни с гвардейци на императора. Златното им снаряжение блестеше. Цензорът посочи към Хан Юнхан и Кан Чун, като каза:
— Хванете тези хора!
Войниците нахлуха в стаята, а цензорът се обърна към съдията:
— В този списък Хан Юнхан липсва, но, така или иначе, ще арестуваме и него. Последвайте ме. Ще поднеса извиненията ни на негово превъзходителство.
Съдията обаче го задържа. После бързо се приближи към писалището. Като се наведе над него, той дръпна козирката от челото на съветника. После каза строго:
— Станете, Лиу Фейпо! Обвинявам ви, че подло сте убили императорския съветник Лян Мънкуан!
Мъжът зад писалището бавно се изправи и изпъчи широките си гърди Въпреки мазилата, изкуствените бакенбарди и брада не беше трудно да се разпознае деспотичното лице на Лиу Фейпо. Той не гледаше обвинителя си. Пламтящият му поглед бе впит в Хан Юнхан, когото войниците оковаваха във вериги.
— Аз убих твоята възлюбена, Хан! — викна му той с подигравателен глас. После с презрителен жест свали брадата с лявата си ръка.
— Арестувайте го! — кресна цензорът на войниците. Съдията се отдръпна встрани, за да стори място на четиримата войници, които се приближаваха към писалището. Един от тях носеше въже. Лиу пристъпи към тях със скръстени ръце.
Внезапно в дясната му ръка, скрита допреди малко в ръкава, блесна кама. От гърлото му бликна кръв. Той се олюля. После високата му фигура се строполи на пода.
Водачът на „Белият лотос“, претендентът за трона, сам бе сложил край на живота си.
Глава двадесета
През следващите дни тежката ръка на императора смаза бунтовниците от „Белият лотос“. Много висши и нисши чиновници в столицата и провинцията бяха заловени, разпитани и поголовно екзекутирани. С внезапното обезвреждане на централното и местното ръководство гръбнакът на метежа бе прекършен. Никъде из империята не бе направен организиран опит за по-сериозен бунт. В някои по-отдалечени околии възникнаха известни размирици, но те бяха бързо потушени от местните военни подразделения с незначителни загуби.
В Ханюан хората на Великия инквизитор временно бяха иззели цялото ръководство от ръцете на съдията Ди. Самият цензор незабавно се върна в столицата, веднага след самоубийството на Лиу Фейпо. Заместваше го брадатият мъж с язвителната физиономия. Той използуваше съдията като общ съветник и човек за всичко. Околията бързо и щателно бе прочистена от всякакви подозрителни елементи. Кан Чун направи признания и посочи чиновника, вербуван от „Белият лотос“ за шпионин в трибунала. Освен него имаше още около дузина главорези, които Лиу Фейпо бе използувал да му вършат черната работа. Замесени бяха и някои от хората на майстор Ван. Всички тези престъпници бяха откарани в столицата.
Тъй като съдията временно бе освободен от длъжността си, за негово облекчение той не беше длъжен да присъства на екзекуцията на Мао Лу. Отначало по-високите власти бяха решили, че Мао Лу трябва да бъде пребит с пръчки, но съдията успя да намали наказанието му на обикновено обезглавяване, като изтъкна, че престъпникът не беше изнасилил госпожа Джан и дори се беше бил заради нея, когато разбойниците от Острова на трите дъба се бяха опитали да я отвлекат насила. Монахът бе осъден на десет години каторжен труд край северната граница.
На сутринта, когато обезглавиха Мао Лу, се изля проливен дъжд. Гражданите на Ханюан казваха, че техният бог-покровител иска да измие кръвта, пролята в техните владения. Дъждът спря така внезапно, както бе започнал. Следобедът бе прохладен и слънчев. Същата вечер всички пълномощия щяха да бъдат официално върнати на съдията, така че това бе последният му свободен следобед. Той реши да отиде за риба в езерото.
Ма Жун и Цяо Тай слязоха до кея и наеха малка плоскодънна лодка. Тъкмо я довлякоха на пристана, пристигна съдията пеша, с голяма кръгла шапка за слънце. Придружаваха го Хун и Тао Ган. Последният носеше рибарски принадлежности.
Когато всички се качиха в лодката, Ма Жун се настани на кърмата и взе греблото. Лодката бавно се понесе над вълните. Известно време всички мълчаха, наслаждавайки се на свежия вятър, който диплеше повърхността на водата.
Внезапно съдията каза:
— През последната седмица имах възможност да наблюдавам с интерес как работят хората от нашата тайна служба. Онзи мъж с късата брада — така и не разбрах кой и какъв беше той всъщност! — отначало бе доста въздържан, но после се поотпусна малко и ми разреши да прегледам по-важните документи. Той е превъзходен следовател, пипа внимателно и не пропуска нищо. Научих от него много неща. Но ме отрупваше с толкова работа, че чак сега ми остана време да си побъбря с вас на спокойствие!
Съдията потопи ръката си в хладната вода, остави я така и продължи:
— Вчера отидох да видя Хан Юнхан. Той все още не се беше съвзел от тежкия разпит, на който го бяха подложили, а фактът, че Ханюан, неговият роден град, се бе оказал център на предателски заговор, го беше объркал съвсем! Заявил, че не е знаел нищо за криптата, построена от неговия предшественик под къщата, но приятелят ми с брадата не му повярвал. Разпитвал го два дни последователно и много се ожесточил. В края на краищата пуснаха Хан, защото аз изтъкнах, че той ми бе съобщил незабавно за отвличането си от хората на „Белият лотос“ въпреки техните страшни заплахи. Хан ми беше много благодарен. Използувах случая да му съобщя, че Лян Фън и дъщеря му са влюбени един в друг. Отначало Хан заяви възмутено, че
