Лян не заслужава дъщеря му, но после отстъпи и каза, че няма да пречи на техния годеж. Лян Фън е честен, сериозен младеж, а Върбов Пух е очарователна девойка. Мисля, че бракът им ще бъде щастлив.
— Но Хан не е ли имал любовна връзка с куртизанката Бадемов цвят? — попита Хун.
Съдията се усмихна тъжно.
— Трябва откровено да призная — каза той, — че през цялото време съм грешил по отношение на Хан. Той е много старомоден и доста ограничен човек. А е и малко фанатик. Има добро сърце, но не е кой знае колко умен. Общо взето, не е особено забележителна личност и никога не е имал любовна връзка с убитата танцьорка. Тя обаче е била изключителна личност. Силна в любовта, силна и в омразата. Погледнете ей там в далечината, между зелените дървета в Квартала на върбите, сами можете да видите белите мраморни колони на паметната арка, която се строи по августейшата заповед на Негово Величество. На нея ще има надпис: „ПРИМЕР ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ДЪРЖАВАТА И СЕМЕЙСТВОТО“.
Вече бяха навлезли доста навътре в езерото. Съдията хвърли въдицата си. Дръпна я почти веднага. Ма Жун изруга. Той също бе видял голямата, тъмна сянка, преминала през зелената вода, точно под лодката. Светнаха пламъчетата на две малки, блестящи очи.
— Тук няма да хванем нищо! — раздразнено каза съдията. — Тези зверове сигурно са прогонили всичката риба! Вижте, идва още една!
Като забеляза уплашените погледи на четиримата си спътници, той продължи:
— През цялото време подозирах, че именно тези огромни костенурки са причина за изчезването на телата на нещастниците, удавили се в това езеро. Тези животни, щом веднъж вкусят човешко месо… Но не се бойте, те никога не нападат живи хора. Да плуваме по-нататък, Ма Жун, там ще ни провърви повече.
Ма Жун се зае да гребе с всички сили. Съдията скръсти ръце в ръкавите си и замислено се загледа към града, кацнал на далечния бряг.
— Кога Ваша Милост откри, че Лиу Фейпо е убил стария съветник и е заел мястото му? — запита Хун.
— Чак в последния момент — отвърна съдията. — Имам предвид онази нощ, която прекарах на писалището си, без да мигна, след като бях изпратил Ма Жун и Цяо Тай в столицата. Но случаят с разточителния съветник беше само страничен въпрос. В центъра на нещата стоеше случаят с убитата танцьорка. Тази история е започнала преди няколко години с неосъществените амбиции на Лиу Фейпо. Но по време на последните събития, на които и ние станахме свидетели тук, в Ханюан, политическите интереси на Лиу са отстъпили място на дълбока привързаност към две жени: дъщеря му Лунна фея и неговата възлюбена Бадемов цвят. Тази любов е в основата на целия случай. Когато проумях това, всичко останало ми стана кристално ясно… Лиу Фейпо е извънредно надарен човек: храбър, енергичен, съобразителен, с една дума — роден водач. Но провалът на писмения изпит е наранил гордостта му и дори последвалият голям успех в деловия свят не е могъл да излекува получената рана. Тя загнояла и постепенно се превърнала в дълбоко озлобление срещу правителството. Амбициите му да възкреси „Белият лотос“, да свали императорския двор и да основе нова, своя династия се зародили след една случайна находка. Веднъж, в едно антикварно магазинче в столицата, той открил и купил стар ръкопис на Отшелника Хан. Ръкописът съдържал план на тайното подземие. Великият инквизитор открил този документ между книжата на Лиу, в неговата столична резиденция. В документа Отшелникът Хан пише, че възнамерява да построи подземно убежище за потомците си, което да им послужи в размирни времена. Споменава, че е решил да укрие там цялото си съкровище — двадесет сандъка със златни кюлчета, — да изкопае кладенец и да складира сушени хранителни продукти. Ръкописът завършва с чертеж на плочата с надписа, закриваща входа към криптата при олтара на будисткия параклис. Отшелникът Хан е добавил и забележка, в която изрично повелява тайната да се предава само между членовете на семейството Хан от баща на най- възрастен син.
Като е прочел всичко това, Лиу вероятно в началото е помислил, че то е само плод на старчески приумици. Но е решил, че може би си струва да посети къщата на Хан Юнхан, за да провери дали Отшелникът Хан наистина е изпълнил намеренията си. Лиу уредил нещата така, че Хан Юнхан да го покани на гости за няколко седмици. През това време разбрал, че Хан не знае нищо за намеренията, които е имал дядо му. Известна му е била само повелята на Отшелника Хан вратата на будисткия параклис да бъде винаги отворена и лампата в него винаги да свети. Хан приемал това като израз на преклонение от страна на своя прародител, но истинската цел на Отшелника, разбира се, е била неговите потомци да имат достъп до тайния вход по всяко време на деня и нощта, за да могат бързо да се укрият в случай на внезапно бедствие. Сигурно някоя нощ Лиу тайно е отишъл в параклиса. Тогава е открил, че криптата и всичко останало наистина съществува, точно според описанията на Отшелника. Лиу е разбрал, че внезапната кончина на стария Отшелник му е попречила да предаде тайната на най-възрастния си син, бащата на Хан Юнхан. Но печатарят е издал ръководството за шах точно както го е бил написал Отшелникът Хан, като е включил и последната страница със загадъчната шахматна задача. Само Лиу Фейпо и вероятно мъртвата танцьорка са знаели, че задачата не е нищо друго освен ключ към надписа в будисткия параклис.
— Отшелникът е бил изключително умен човек! — възкликна Тао Ган. — Издаването на шахматната задача в печатно ръководство е било гаранция, че ключът никога няма да се изгуби. От друга страна, човек, непосветен в тайната, не би могъл никога да разбере истинското значение на задачата!
— Действително — каза съдията, — Отшелникът Хан е бил умен и високообразован човек — човек, когото бих желал да познавам! Но нека продължа. Сега вече Лиу Фейпо е разполагал със съкровището на Хан — огромно състояние, с което е могъл да организира широк заговор срещу империята. В същото време се е сдобил с отлично място, което да служи като тайна главна квартира и заседателна зала на ръководството на движението. Построил си е вила на празното парче земя между къщата на Хан и резиденцията на съветника Лян и е наел четирима работници за прокопаването на подземния тунел, свързващ криптата със собствената му градина. Предполагам, че след това Лиу сам е убил четиримата нещастни работници. Помните, че в тайния проход намерихме костите на четирима души. Обаче с разрастването на заговора нараснали и разноските на Лиу. Налагало се е да дава значителни подкупи на продажни чиновници. Трябвало е да плаща на водачите на бандитите и да снабдява тях и хората им с оръжие. Неговите собствени богатства и съкровището на Отшелника са се изчерпали и той е трябвало да търси други източници на приходи. Тогава е решил да присвои богатството на съветника Лян. Тъй като Лиу често се е разхождал със стареца в градината му, никак не е било трудно да опознае отблизо навиците на самия съветник и членовете на неговото малко домакинство. Преди около половин година е примамил някак стареца в тайния проход и го е убил. Поставил е тялото в сандъка, който намерихме с Тао Ган. Оттогава съветникът се разболява, зрението му се влошава, паметта започва да му изневерява и той прекарва повечето време в спалнята си. Цялата тази инсценировка е била за цел да даде възможност на Лиу да играе двойната си роля. Преобразявал се е в криптата, след това е минавал от своята градина в къщата на съветника. Стаите, заемани от секретаря Лян Фън, са били разположени в другия край на резиденцията, а двамата старци, които са му слугували, са били вече съвсем оглупели. По този начин са били налице всички необходими условия за превъплъщенията на Лиу. Понякога обаче непредвидени обстоятелства са го заставяли да играе ролята на съветника по-дълго, отколкото е възнамерявал. Това, както и необходимостта да присъствува на съвещанията с ръководителите на „Белият лотос“ в криптата, обяснява фокусите с „изчезването“, които са започнали да привличат вниманието на членовете на домакинството му. Спомняте си какво е разказал на Хун един от носачите на паланкина му. Заедно със своя доверен помощник Ван Ифан Лиу е направил внимателен оглед на владенията на съветника, след което двамата са започнали да продават именията му. По такъв начин Лиу се е сдобивал със средствата, необходими за довършване на приготовленията за метежа. Всичко е вървяло добре. Той е започнал да обсъжда със своите сподвижници времето, подходящо за пристъпване към действия. Но точно тогава се появило усложнение. То засягало личния живот на Лиу. И тук стигаме до куртизанката Бадемов цвят, или да я наречем с нейното истинско име — госпожица Фан Хъи.
Лодката бе спряла да се движи. Ма Жун беше седнал на кърмата с кръстосани крака. Той и другите трима напрегнато слушаха разказа на съдията. Ди килна шапката си назад и продължи:
— Заговорът обхванал и провинция Шанси. Един земевладелец в Пинян, наречен Фан, също се включил в него. По-късно обаче той размислил и решил да издаде заговорниците на властите. Водачите на „Белият
