блюдо — пълнена риба. Четирите момичета наливаха в чашите ново вино, но Бадемов цвят не се виждаше. Ди каза кратко на Анемония:
— Иди в съблекалнята и кажи на Бадемов цвят, че я чакаме!
— Ха! — възкликна Хан. — За Ханюан е голяма чест, че Ваша Милост е очарован от прелестите на нашите провинциални момичета!
Съдията учтиво се присъедини към общия смях. Анемония се върна и каза:
— Много странно! Мама4 каза, че Бадемов цвят е напуснала съблекалнята доста отдавна. Търсих я във всички стаи, но не можах да я намеря.
Съдията промърмори някакво извинение към Хан, стана и напусна салона през изхода вдясно. Тръгна по десния борд към кърмата. Там веселбата беше в разгара си. Хун, Ма Жун и Цяо Тай седяха на една пейка до надстройката. Всеки бе стиснал между коленете си кана с вино, а в ръката си държеше чаша. Срещу тях в полукръг бяха насядали половин дузина слуги и напрегнато слушаха Ма Жун. Здравенякът удари коляното си с юмрук и заключи:
— И точно в този момент леглото се счупи!…
Избухна гръмогласен смях. Съдията потупа рамото на Хун. Инспекторът погледна нагоре и бързо побутна с лакти двамата си приятели. Те скочиха на крака и тръгнаха по десния борд след съдията. Той им каза, че танцьорката е изчезнала и се опасява, че може да й се е случило нещастие.
— Виждал ли е някой от вас оттук да минава момиче? — попита той.
Хун тръсна глава.
— Не, Ваша Милост — отвърна той. — Ние и тримата седяхме с лице към кърмата, срещу отвора, който води надолу към кухнята и трюма. Видяхме само сновящите насам-натам слуги. Не е минавала жена.
Двама слуги, понесли купи със супа, излязоха на палубата и се запътиха към трапезния салон. Те също не бяха виждали танцьорката, след като тя бе напуснала салона, за да се преоблече.
— А пък и вероятността да я видим е малка — добави по-възрастният, — защото ни е заповядано да се движим само по десния борд. Съблекалнята на дамите е на левия борд, там е и главната спалня. Ние минаваме на другата страна само ако ни повикат.
Съдията кимна и тръгна към задната част на кораба, последван от тримата си помощници. Слугите разговаряха с кърмчията. Бяха разбрали, че се е случило нещо.
Съдията пресече кърмата и мина на левия борд. Вратата на главната спалня беше открехната. Той надникна вътре. Край страничната стена имаше широко легло от гравиран палисандър, покрито с брокат. До стената в дъното видя висока маса, на която горяха две свещи в свещници от ковано сребро. Вляво имаше елегантна тоалетна масичка от палисандър и две табуретки. Но в спалнята нямаше жива душа.
Съдията бързо мина напред и надникна през копринената завеса, която покриваше прозореца на съседната кабина. Очевидно това беше съблекалнята на момичетата. Пълна дама, облечена в черна коприна, дремеше в едно кресло, а слугинята подреждаше разноцветни рокли.
Последният прозорец, този на салона за почивка, беше отворен. Вътре нямаше никой.
— Погледна ли Ваша Милост на горната палуба? — запита Цяо Тай.
Съдията поклати глава. Той бързо отиде при стълбата и изкачи стръмните стъпала. Възможно беше Бадемов цвят да се е качила там, за да подиша чист въздух. Но един поглед бе достатъчен, за да разбере, че горната палуба е напълно безлюдна. Ди тръгна назад и известно време постоя на стълбата, като поглаждаше замислено брадата си. Кабините по десния борд бяха вече претърсени от Анемония. Танцьорката бе изчезнала.
— Вървете и проверете всички останали кабини — нареди съдията на тримата си помощници, — не пропускайте и банята!
Той слезе обратно на левия борд и застана до перилата край мостика. Сгънал ръце в широките си ръкави, се загледа в тъмната вода наоколо. Във въздуха не се долавяше дори най-слаб полъх. Беше горещо и задушно. Пиршеството в трапезния салон все още бе в разгара си. Дочуваше се шум от гласове и музика.
Съдията погледна през перилата към отраженията на цветните фенери. Изведнъж се вцепени. Долу, точно под повърхността на водата, едно бледо лице го гледаше с неподвижни, широко отворени очи.
Глава трета
Един поглед бе достатъчен. Той бе открил танцьорката.
Съдията се канеше да слезе от мостика, когато иззад ъгъла се появи Ма Жун. Ди безмълвно му посочи откритието си.
Ма Жун изруга. Бързо се спусна по стъпалата и нагази до колене във водата. Вдигна на ръце мъртвото тяло и го донесе на палубата. Съдията заведе помощника си в главната спалня. Там поставиха тялото на леглото.
— Горкото момиче, тежи повече, отколкото предполагах — забеляза Ма Жун, докато изстискваше ръкавите си. — Струва ми се, че в жакета й е поставено нещо тежко.
Съдията не го чу. Той стоеше наведен над мъртвото лице. Неподвижните очи гледаха нагоре към него. Тя бе все още в танцувалния си тоалет от бяла коприна, но върху него бе облякла жакет от зелен брокат. Прилепналата към тялото мокра рокля очертаваше красивите й форми по един почти неприличен начин. Съдията потръпна. Само преди няколко минути тя се бе въртяла във вихъра на прелестния танц. А това беше неочакваният край.
Ди се отърси от тези болезнени мисли. Наведе се над тялото и разгледа тъмносинята подутина върху дясното слепоочие. После се опита да затвори очите, но клепачите не помръднаха и мъртвият поглед на жената остана вперен в него. Съдията извади носна кърпичка от ръкава си и покри с нея застиналото лице.
В кабината влязоха Хун и Цяо Тай. Съдията се обърна към тях и каза:
— Това е куртизанката Бадемов цвят. Тя е била убита, и то почти пред очите ми. Ма Жун, остани на пост върху палубата и не пускай никого да минава. Не искам да ми пречат. Не казвай нищо за случая.
Ди вдигна безжизнената дясна ръка и бръкна в ръкава. С известно затруднение успя да извади от него кръгъл бронзов съд за изгаряне на благовония. Пепелта от тамяна се бе превърнала в сивкава каша. Съдията подаде тамянника на Хун и се приближи до масата край стената.
Върху червената покривка от брокат между двата свещника Той забеляза три малки вдлъбнатини. Повика Хун и го накара да постави тамянника на масата. Трите бронзови крачета попаднаха точно във вдлъбнатините. Ди седна на табуретката пред тоалетната масичка.
— Просто и сигурно! — тъжно каза той на Хун и Цяо Тай. — Била е примамена в тази кабина. Убиецът я е повалил в несвяст изотзад. Сложил е тежкия бронзов тамянник в ръкава й, изнесъл я е навън и я е пуснал леко във водата. Така не се е чул плисък и тя е щяла да потъне право на дъното на езерото. Но в бързината си той не е забелязал, че ръкавът на жакета й се е закачил о един гвоздей на стълбата. Все пак тя се е удавила, защото тежестта в ръкава е държала лицето й на няколко инча под повърхността на водата. — Съдията уморено потри лицето си с ръка и нареди: — Виж какво има в другия й ръкав, Хун!
Инспекторът обърна ръкава наопаки. Вътре намери само мокро пакетче с малките червени визитни картички на Бадемов цвят и сгънат лист хартия, който Хун подаде на съдията. Ди внимателно го разгъна.
— Това е шахматна задача! — възкликнаха едновременно Хун и Цяо Тай.
Съдията кимна. Той си спомни последните думи на момичето.
— Дай ми кърпичката си, инспекторе! — каза Ди. Той уви в кърпичката мокрия лист хартия и го сложи в ръкава си. После стана и излезе.
— Стой тук и пази кабината! — нареди съдията на Цяо Тай. — Хун и Ма Жун ще се върнат с мене в трапезния салон. Там ще организирам предварително следствие.
Когато тръгнаха, Ма Жун отбеляза:
— Във всеки случай няма да се наложи да търсим надалече, Ваша Милост! Убиецът трябва да се намира
