на борда на този кораб!
Съдията не каза нищо. Той влезе в трапезния салон през кристалната завеса, последван от двамата си помощници.
Вечерята беше към края си и гостите ядяха традиционната последна купичка ориз. Водеше се оживен разговор. Като видя съдията, Хан възкликна:
— Чудесно! Тъкмо се канехме да се качим на покрива и да се полюбуваме на луната!
Съдията не отговори. Той удари по масата с кокалчетата на пръстите си и извика:
— Моля, тишина!
Всички го погледнаха с изумление.
— Най-напред — каза съдията с ясен глас — искам, като ваш гост, да благодаря искрено на всички ви за богатото угощение. За беда това приятно веселие сега трябва да се прекъсне. Надявам се, ще разберете, че ако от този момент нататък говоря с вас като ваш съдия и управител, а не като ваш гост, то е, защото се налага да изпълня дълга си към държавата и населението на тази околия, включително и към вас. — Като се обърна към Хан, той добави: — Трябва да ви помоля да напуснете тази маса, господине!
Хан се надигна в недоумение. Анемония отнесе стола му при масата на Лиу Фейпо. Той седна, като си търкаше очите.
Съдията се премести в средата на масата. Ма Жун и Хун застанаха от двете му страни. Като произнасяше думите бавно, Ди каза:
— Аз, съдията, обявявам за открито заседанието на временния съд, който има за задача да разследва умишленото убийство на куртизанката Бадемов цвят.
Съдията бързо обходи с поглед слушателите. Повечето от тях, изглежда, още не можеха да схванат пълния смисъл на думите му и го гледаха с тъпо изумление. Ди нареди на Хун да доведе капитана на кораба и да донесе набор от пособия за писане.
Сега вече Хан Юнхан се овладя. Той се посъветва шепнешком с Лиу Фейпо. Когато последният кимна, Хан стана и рече:
— Ваша Милост, това е твърде своеволно действие. Ние, първенците на Ханюан, искаме да…
— Свидетелят Хан Юнхан — прекъсна го хладно съдията — да седне на мястото си и да мълчи, докато му бъде наредено да говори!
Хан потъна обратно в стола си с пламнало лице.
Хун доведе капитана — мъж със сипаничаво лице — пред масата. Съдията му заповяда да коленичи и да начертае план на кораба. Докато мъжът изпълняваше заповедта с треперещи ръце, Ди огледа компанията с мрачен поглед. Внезапният преход от весело пиршество към криминално разследване бе отрезвил гостите напълно и ги бе поставил в неловко положение. Когато капитанът завърши чертежа, той го постави почтително на масата. Съдията бутна хартията към Хун и му нареди да отбележи положението на масите и да напише имената на гостите. Хун повика един слуга, който съобщаваше с шепот името на всеки посочен гост. След това Ди се обърна към компанията с твърд глас:
— След като танцьорката Бадемов цвят свърши танца си и напусна салона, настъпи значително оживление. Вие всички се движехте насам-натам. Сега ще помоля всеки от вас да опише какво е правил точно по това време.
Майстор Ван стана. Той се заклатушка към масата и коленичи.
— Вашият покорен слуга — церемониално каза той — моли почтително Ваша Милост да му разреши да даде показания.
Съдията кимна и дебелият мъж започна:
— Потресаващата новина, че прославената ни танцьорка е била подло убита, естествено много разстрои всички ни. Но тази случка, колкото и да е ужасна, не трябва да ни лишава от чувството за реалност. Сега, след като в продължение на много години съм посещавал пиршествата, устройвани на корабите на цветята, смея да кажа, че познавам този кораб като дланта на ръката си. Почтително уведомявам Ваша Милост, че долу в трюма има осемнадесет гребци — дванадесет на греблата и шест, които почиват. Далеч съм от мисълта да очерня съгражданите си, но във всички случаи, рано или късно, Ваша Милост ще разбере, че по правило гребците на тези кораби са лоша сган, пристрастена към пиенето и хазарта. Следователно убиецът трябва да се търси между тях. Неведнъж се е случвало симпатичен мошеник измежду тези юнаци да завърже връзка с някоя куртизанка и да си послужи с насилие, когато тя реши да сложи край на историята.
Тук Ван млъкна. Хвърли плах поглед към черната водна шир навън и продължи:
— Освен това трябва да имате предвид и друго нещо, Ваша Милост. От незапомнени времена нашето езеро е забулено в тайнственост. Вярва се, че водите му извират из недрата на земята и затова от бездънните му дълбочини излизат отвратителни създания, които нападат живите хора. Тази година се удавиха не по-малко от четирима души, а телата им така и не бяха открити. Някои казват, че по-късно тези удавници са били видени да бродят между живите. Счетох за свой дълг да привлека вниманието на Ваша Милост върху тези два факта, свързани с убийството, за да се види в правилна светлина това ужасно престъпление и да спестя на приятелите си ненужното унижение да бъдат разпитвани като обикновени престъпници.
В залата се чу одобрителен шепот. Съдията чукна по масата. Като гледаше остро към Ван, той каза:
— Ще бъда благодарен за всеки съвет, който би помогнал на следствието. Възможността убиецът да е някой от трюма вече ми мина през ума. Като му дойде времето, ще разпитам екипажа. Освен това аз не съм неверник и не изключвам възможността в случая да са замесени и тъмни сили. Колкото до израза „обикновени престъпници“, употребен от свидетеля Ван, искам да изтъкна, че в този съд всички са равни пред закона. До откриването на убиеца всеки от вас ще бъде под подозрение толкова, колкото и гребците в трюма, и готвачите в кухнята. Иска ли да говори някой друг?
Стана майстор Пън. Той отиде пред масата и коленичи.
— Ваша Милост, бихте ли благоволили да ни осветлите — попита той развълнувано — за начина, по който е било убито нещастното момиче?
— Тези подробности — отвърна веднага съдията — засега трябва да останат в тайна. Някой друг?
Никой не заговори и съдията продължи:
— Дадох на всеки от вас пълна възможност да изкаже мнението си и да направи препоръки. Отсега нататък няма да се намесвате и ще ме оставите да действувам както аз, съдията, намеря за добре. Сега свидетелят Пън да се върне на мястото си, а свидетелят Ван да излезе напред и да опише действията си през времето, за което става въпрос!
— След като Ваша Милост любезно вдигна тост за танцьорките на Ханюан — каза Ван, — аз напуснах трапезния салон през изхода вляво и се запътих към салона за почивка. Тъй като там нямаше никой, минах по коридора и отидох до тоалетната. Когато се върнах тук, чух, че братята Кан се карат. След като господин Лиу Фейпо ги помири, отидох при тях.
— Срещнахте ли някого в коридора или в тоалетната? — запита съдията.
Ван поклати глава. Съдията изчака Хун да запише показанията му и повика Хан Юнхан.
— Аз отидох да кажа няколко любезни думи на диригента на музикантите — започна Хан с кисел глас, — после изведнъж главата ми се замая. Излязох на предната палуба и постоях известно време там, облегнат на дясната страна на главния вход. След като се полюбувах на изгледа, се почувствувах малко по-добре и седнах на кръглата порцеланова табуретка, поставена там. На това място ме намери Анемония и ме доведе в салона. Ваша Милост знае останалото.
Съдията повика диригента на оркестъра, който бе застанал заедно с музикантите в далечния ъгъл на салона, и го запита:
— Можете ли да потвърдите, че господин Хан е бил на предната палуба през цялото време?
Мъжът изгледа музикантите. Когато те поклатиха глави, той отговори с печално изражение:
— Не, Ваша Милост. Ние настройвахме инструментите си. Не сме поглеждали навън, докато госпожица Анемония не дойде да потърси господин Хан. Тогава аз излязох заедно с нея на предната палуба и го видяхме да седи на кръглата табуретка — точно както той току-що каза.
— Можете да си вървите! — рече съдията на Хан. После повика пред масата Лиу Фейпо. Сега той не
