разпознал. Дълбоко убеден, че това е човекът, отнел любимата му, той го е убил. После сте го накарали да пренесе тялото в горската хижа, а вие сте вървели отпред. За младежа това не е било трудно, защото, както повечето хора с болен разсъдък, той е извънредно силен.
Уан кимна унесено. По бледото му изтощено лице изведнъж се бяха врязали дълбоки бръчки, раменете му се смъкнаха. Пред очите им изведнъж се преобрази от стегнат, жизнен търговец в съсипан старец.
— Значи затова говореше непрекъснато за момичето и Туан… Всичко, което се случи снощи, ми дойде съвсем изневиделица, защото през целия ден синът ми беше в чудесно настроение. Следобед го водих на разходка в гората и той много се забавлява, докато наблюдаваше играта на гибоните. Вечеря заедно с домоуправителя, после си легна, защото бързо се изморява. Казах на прислугата, че ще вечерям сам в библиотеката, и помолих да ми донесат там нещо леко. По-късно, докато си с Туан, го заговорих за златото, а той ме успокои, че ще изтегли от столицата достатъчно пари, които мога да му изплатя на части. „Твоята любезна помощ след малко — добави той с усмивка — ще приспадна като полагаема лихва към дълга ти.“ Такъв си беше Туан, ваше превъзходителство. Наистина забележителна личност. Изпи една кана вино и тръгна към моята работилница в градината, където изпитвам новите лекарства. Сложи си лявата ръка върху дъската за рязане и затвори очи. Тъкмо нагласях острието на ножа и някой ме блъсна силно в лакътя. „Този гнусен дъртак ми отне любимата!“ — разнесе се викът на сина ми. Неволно натиснах ножа и отрязах цели четири пръста от ръката на моя колега. Той залитна напред и изкрещя от болка и ужас. Аз се огледах за мехлем, за да спра поне кървенето. Но момчето изведнъж замахна с желязното чукало и удари силно Туан по темето — аптекарят погледна отчаяно съдията. После се подпря с две ръце о края на писалището: — Ярката луна го е събудила, показал се е на прозореца и ни е видял как влизаме в градинската пристройка. Пълнолунието винаги го довежда до изстъпление… Синът ми не съзнаваше какво върши, ваше превъзходителство. Обикновено си е съвсем кротък… — Гласът му пресекна от вълнение.
— Вашият син, разбира се, не може да бъде осъден, господин Уан. Хората с разстроен ум не попадат под ударите на закона. А сега помощникът ми Тао ще ви отведе в своята канцелария и там ще напишете своите показания до най-малките подробности: членове на контрабандната верига, цели, имена и адреси, които знаете. Между другото Лън, собственикът на заложна къща, също ли е във веригата?
— О, не, господарю. Как ви хрумна да го заподозрете? Той ми е съсед по вила и никога не бих…
— Казаха ми, че редовно посещавал Чанбей, една от основните бази на контрабандистите.
— Вижте, съпругата му е изключително ревнива жена — отбеляза мрачно Уан. — Не позволява друга да припари в дома им. Затова си е обзавел любовно гнездо в Чанбей.
— Ясно. Е, господин Уан, след като напишете и подпечатате показанията си, ще ви помоля да разкажете писмено и за нещастния случай с Туан. Още тази нощ ще изпратя двата документа по специален пратеник в столицата. Ще добавя и препоръка за милосърдие от страна на съдебните власти, като посоча, че доброволно сте ни предоставили сведенията, които позволяват престъпната верига да бъде унищожена. Надявам се това да намали значително срока на присъдата ви. Каквото и да се случи обаче, ще направя възможното синът ви да може да ви посещава от време на време в затвора. Тао Ган, отведи господин Уан. Дай му листа и четчици за писане, като му осигуриш пълно спокойствие.
Когато Тао Ган се върна, завари съдията Ди изправен пред отворения прозорец, със стиснати на гърба ръце. Явно се наслаждаваше на хладината, която нахлуваше от малката вътрешна градина с бананови дръвчета. Той посочи към буйната зеленина и каза:
— Погледни тези разкошни гроздове банани, Тао. Току-що са узрели. Кажи на началника на стражата да занесе няколко в покоите ми, за да възнаградя с тях утре сутрин моите приятели гибоните.
Помощникът кимна и широка усмивка озари лицето му:
— Позволете ми, господарю, да ви поздравя за успешното…
Съдията вдигна ръка:
— Справихме се с този случай така бързо само благодарение на твоята намеса, Тао Ган. Извини ме, ако бях рязък с теб, преди да изслушаме господин Уан. Истината е, че бях доста нервен, защото ужасно ненавиждам да наблюдавам как една човешка личност се разпада пред очите ми дори ако това е престъпник. Но трябва да признаем, че господин Уан се държа достойно. Голямата му любов към единствения му недъгав син го възвеличаваше — и съдията зае мястото си зад писалището. — Сега ще напиша писмо на сержант Хун в Чанбей, за да му съобщя, че контрабандната верига е пресечена и той може още утре да се върне в Ханюан заедно с Ма Жун и Цяо Тай. А ти приготви нареждане за освобождаване от тъмницата на нашия приятел лихваря. Надявам се прекараните там часове да са му дали възможност добре да размисли — съдията хвана четчицата, но внезапно я остави и добави: — Знаеш ли, Тао Ган, след като имах възможност да разследвам един случай само с твое съдействие, с радост ти съобщавам, че съм склонен да те назнача на постоянна служба. Имам обаче един съвет към теб, свързан с бъдещата ти работа като съдебен следовател. И той е, че никога не бива да обвързваш чувствата си със случаите, над които работиш. Това е изключително важно правило, Тао Ган, ала и най-трудно за изпълнение. Трябваше да се досетя, че може да ти създаде някакви затруднения, защото самият аз още не съм се научил да го спазвам изцяло.
Информация за текста
© 1965 Роберт ван Хюлик
© 1996 Лиляна Андонова, превод от английски
Robert van Gulik
The Morning of the Monkey, 1965
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Galimundi, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Робърт ван Хюлик. Маймуната и тигърът
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Оформление на корицата: Виктор Паунов
ИК „Труд“, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15389]
Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00
