озадачена от проточилото се мълчание. Тя хвърли въпросителен поглед към Тао Ган, но мършавият помощник само сви рамене. Момичето се размърда неспокойно.
— Стой мирно! — кресна й надзирателката. Най-после съдията вдигна очи и се отърси от унеса си. Побутна шапката към тила си и тихо съобщи на госпожица Сън:
— Снощи господин Туан е бил убит.
— Убит ли? — извика стреснато момичето. — Чичо Туан убит? Кой го е убил?
— Мислех, че ти ще ни кажеш.
— Къде са го намерили? — запита нервно тя.
— В изоставена горска хижа на склона.
Тя удари с изящното си юмруче по масата и викна с блеснали очи:
— Само онзи негодник Лю го е убил. Пекаря е пратил от своите бандити да му отмъстят, задето ни помогна да се измъкнем от шайката му. И чичо Туан е попаднал в капана. Ах, тази гадина, този мръсен негодник!
Тя зарови лице в дланите си и избухна в плач. Магистратът изчака, докато девойката се успокои малко. После посочи към чашата й чай и когато тя я изпи, продължи:
— Когато Туан реши да се присъедини към вас, отряза ли крайчето на лявото си кутре?
Тя се усмихна през сълзи.
— Много му се искаше, ала не му достигна смелост. Колко пъти само сме опитвали… Слагаше си ръката на някой дръвник и хващаше сатърчето с другата, а аз стоях до него и започвах да броя: едно, две, три! После пак и пак, но накрая все не му достигаше смелост.
Съдията кимна. Известно време обмисля чутото, после поклати глава, отрони дълбока въздишка и взе четчица за писане. Нахвърли няколко реда върху една от по-големите си червени визитки, сложи я в плик и го надписа.
— Извикай някой писар — нареди той на Тао Ган. Когато помощникът въведе старши писаря, съдията му подаде плика и нареди: — Нека началникът на стражата го връчи незабавно на получателя — после отново се обърна към момичето, погледна го замислен и попита: — Имаш ли си сериозен приятел?
— Да. Лодкар е в Чанбей. Иска да се оженим, но аз го помолих да изчака година-две. Дотогава може би ще успее да си купи собствена лодка, а на мен ще ми е омръзнал волният живот. Ще пренасяме по реката товари и може би ще успяваме да свързваме двата края, а дори и да се забавляваме покрай това — изведнъж тя изгледа напрегнато съдията: — Ама наистина ли ще ме дамгосате по бузите, както заплаши онзи, мършавият?
— Не, няма да правим такова нещо. Ала ще трябва да ограничиш малко свободата си, поне за известно време. Не си ли разбрала вече, човек се насища дори на пълната свобода.
Той направи знак на надзирателката, която хвана момичето за ръката и го отведе обратно в килията.
— Пресвети небеса, каква бърборана! — възкликна Тао Ган. — Едвам я накарахме да си отвори устата, а после вече нямаше спиране.
— Нарочно я оставих да разкаже всичко със свои думи. Кръстосаният разпит се прилага само ако подозираш някого в умишлена лъжа. Запомни това, сигурно ще ти потрябва.
Той плесна с ръце и нареди на появилия се служител да донесе кърпа и топла вода.
— Туан Моудзъ е бил голям хитрец, господарю — подхвана отново Тао Ган. — Момичето съвсем не е глупаво, а изобщо не е заподозряло, че контрабандата я върти той.
Съдията Ди не отговори. Подреди внимателно книжата на писалището и сложи изумрудения пръстен пред тях. Натопи кърпата във внесения от служителя меден леген и бавно изтри лицето и ръцете си. После се облегна в креслото и каза:
— Отвори прозореца, Тао Ган, стана много задушно — замисли се за миг, погледна помощника си и продължи: — Не знам дали Туан е бил хитрец, или не, но историята, която ни разказа госпожица Сън, е направо от живота: застаряващ мъж внезапно подлага на съмнение общоприетите ценности и започва да се чуди какъв е всъщност смисълът на досегашния му живот. Мнозина минават през такъв етап на определена възраст. Година-две дразнят околните и самите себе си, после изведнъж всичко се оправя и си спомнят с усмивка мъчителните съмнения. Ала с Туан е било по-различно. Той е решил да скъса окончателно с миналото си и е довел своето решение до логическия му завършек, ще рече, отворил е нова страница. Дали след години е щял да съжалява за стореното, си остава завинаги загадка. Но е бил доста интересна личност този господин Туан. Особняк, ала със силен характер, не ще и дума.
Съдията замълча унесено. По някое време Тао Ган се размърда неспокойно на столчето. Изгаряше от нетърпение да обсъдят следващия етап от разследването. Прокашля се неколкократно, после попита неуверено:
— А дали да не доведат Чан, за да го разпитаме, господарю?
Магистратът вдигна очи:
— Чан ли? О, да, приятелят на Сън Гуй. Ти се погрижи за това, но утре. Проведи обичаен кратък разпит. Двамата не представляват особен интерес. По-скоро се питам какво да правим с момичето. Не знам какво да реша. Правителството предвижда строго наказание за скитничество, защото води до грабежи и други престъпни деяния. А може да я съдят и за проституция без разрешително, защото така не се плащат данъци и се ощетява хазната. Според закона подлежи на бой с камшик и две години затвор. Но съм убеден, че оттам ще излезе закоравяла престъпница и един ден ще свърши на дръвника или ще издъхне в мизерия. А ще е жалко, защото има безспорни достойнства. Трябва да се опитаме да намерим друго разрешение — той поклати угрижено глава и след миг продължи: — А Сън Гуй и другия разбойник ще осъдя на една година служба в трудовите части на Северната армия. Това ще ги излекува от безделничеството и пороците и ще им даде възможност да докажат на какво са способни. Справят ли се добре, след тази година ще могат да постъпят като наемни войници. Но сестрата… Да, точно така! Ще я настаним като прислужница при стария Хан Юнан. Той е почтен, държи на старите обичаи и поддържа в чудесен ред огромното си имение. Ако девойката поработи там поне година, ще свикне с редовния живот и ще стане достойна съпруга и стопанка на своя млад лодкар.
Тао Ган погледна разтревожен съдията. Помисли си, че наистина изглежда почти грохнал от умора — с пребледняло лице и дълбоки бръчки край устата. Без съмнение беше прекарал тежък ден. Дали щеше да сметне за твърде самонадеяно предложението му да поеме нужната проверка из магазините на пазарния площад? Или пък ще му възложи само да разпита повторно Лън? Искаше му се със сигурност да знае какви са конкретните планове на магистрата.
— Каква ще бъде следващата стъпка, господарю? Помислих си, че не би било зле…
— Следващата ни стъпка ли? — попита съдията и зачуден повдигна гъстите си вежди. — Няма следваща стъпка. Не виждаш ли, че всички загадки вече са разрешени? Сега знаем как и защо Туан е бил убит, кой е отнесъл трупа в хижата му, всичко! Включително, разбира се, кой е бил местната връзка в контрабандната верига.
И тъй като Тао Ган се облещи недоумяващо в него, съдията нетърпеливо продължи:
— О, небеса, та ти чу всички показания заедно с мен, нали така? Сега обсъждаме второстепенни подробности, защото нямаме какво друго да правим, докато чакаме да се появи централната фигура в тази трагедия.
Смаян, Тао Ган понечи да каже нещо, ала магистратът продължи:
— Да, това наистина е трагедия. Често, приятелю, разгадаването на някой случай ми дава усещане за огромно облекчение, че съм поправил частица от световното зло и съм разкрил загадката. Но този случай ми действа ужасно угнетяващо. Странно, още сутринта смътно изпитах нещо подобно, когато взех в ръцете си скъпоценния пръстен, донесен от гибона. От него лъхаше на човешко страдание. А страданието, Тао Ган, е нещо ужасно. Извисява някои до величие, но повечето срива безпощадно. След малко ще можем да видим как е повлияло върху главния актьор в тази драма, и да…
Стъпките, прокънтели в коридора, прекъснаха думите му. Той вдигна глава към вратата, през която началникът на стражата въведе господин Уан. Аптекарят, дребничък и спретнат в лъскавата си роба от черна коприна, се поклони ниско.
— Какво може да стори недостойната ми особа за негово превъзходителство? — учтиво запита той.
Съдията Ди посочи към изумрудения пръстен пред себе си и каза с равен глас:
