му.
Дзун Ли коленичи до нея и започна да я гали по страните, шепнейки нежни думи. Бяла Роза не ги чуваше, беше в безсъзнание.
Съдията и Тао Ган изтръгнаха копията на два страховити зелени демона и ги поставиха на земята. Тао Ган съблече горната си дреха и я уви около дръжките на копията, така че да се получи носилка. Когато младото момиче бе настанено върху нея, той направи знак на Дзун Ли и двамата внимателно повдигнаха импровизираната носилка.
— Отнесете я в стаята на госпожица Дин — нареди съдията.
Глава XVI
Бяла Роза разказва една невероятна история на съдията. Госпожица Дин намира разрешение на своя малък личен проблем.
Съдията Ди трябваше доста дълго да тропа, преди госпожица Дин, само в лека нощница, да отвори вратата.
— И мой съпруг да бяхте, едва ли щяхте така да нахълтвате в стаята ми! — иронично възкликна тя, взирайки се в съдията Ди с подути от съня очи.
— Направете ни път! — сряза я той. Актрисата се дръпна и се вцепени, когато видя двамата мъже, понесли безжизнената Бяла Роза.
— Разпалете жарта в мангала, за да затоплим стаята — нареди съдията, докато поставяше момичето на леглото. — После пригответе пълен чайник чай и дайте на госпожица Бао да изпие няколко чаши. Не знам колко време е лежала гола в ледено помещение и има опасност да хване тежка пневмония. Ще махнете боята от тялото й с навлажнена в топла вода кърпа. Бъдете внимателна, раната на гърдите е повърхностна, но тези на ръцете и краката са може би по-сериозни. И друго, като човек, който се занимава с акробатика, вероятно знаете как да се оправяте с изкълчени крайници и разместени прешлени, нали?
Госпожица Дин кимна утвърдително.
— Добре, тогава вижте дали гръбначният й стълб не е пострадал. Аз ще отида да потърся необходимите лекарства. През това време тези двама мъже ще пазят пред вратата ви.
Без да задава въпроси, актрисата взе едно бамбуково ветрило и започна да вее над жаравата в мангала…
— Идете бързо да потърсите Кан — каза съдията на Тао Ган и Дзун Ли, като ги поведе навън. — Ако срещнете по пътя си Мо Модъ, хванете го… и без излишни нежности!
Той изкачи през едно стъпалата, които водеха до стаите му на третия етаж. Събуди прислугата и нахлу в спалнята. На потрепващата светлина на свещта различи трите си съпруги, сгушени заедно под бродираната завивка на голямото легло. Спяха кротко. Той се отправи безшумно към сандъчето с лекарства и разбърка цялото му съдържание, докато не намери пластирите и бурканчетата с мехлеми, от които се нуждаеше. Когато се обърна, Първата съпруга беше седнала в леглото и се взираше в него със замъглени от съня очи, като придръпваше на гърдите си краищата на нощницата. Съдията й се усмихна успокоително и побърза да излезе.
Едва бе стигнал до коридора на първия етаж, когато забеляза своите пратеници. Кан не бил в стаята си, съобщи Тао Ган, мечката също я нямало. От Мо Модъ нямаше и следа.
— Толкова по-зле — отговори съдията. — Сега върви при госпожа Бао и я доведи тук.
— Кое чудовище е измъчвало Бяла Роза? — попита Дзун Ли с разкривено от мъка и гняв лице.
— Скоро ще узнаем — отвърна съдията.
Тао Ган вече се връщаше.
— Вратата й е заключена — съобщи той. — Багажът й го няма. Останали са само дрехите на госпожа Бао. Никое от двете легла не е използвано тази нощ.
Съдията не каза нищо. С ръце на гърба, той закрачи напред-назад по коридора.
Така измина доста време, после госпожица Дин отвори вратата и направи знак на съдията да влезе.
— След малко ще ви повикам — каза той на двамата мъже, преди да влезе.
Пристъпи до леглото. Актрисата отметна завивката и вдигна свещта, за да му свети. Бяла Роза все още беше в безсъзнание, но устните й потрепнаха, когато съдията опипа дълбоките рани от металните скоби.
Той се изправи и извади малка кутийка от ръкава си.
— Разтворете съдържанието в чаша горещ чай — нареди той. — Това лекарство е и успокоително, и приспивателно.
Той продължи прегледа си. Момичето беше девствено и нямаше особени белези от насилие, с изключение на една синина върху лявото слепоочие. Сърцето биеше неравномерно, но като че ли нямаше вътрешни наранявания. Съдията внимателно намаза подкожните кръвоизливи с мехлем и ги покри с пластир. Остана много доволен, когато видя, че госпожица Дин е наложила раната на гърдите с яйчен белтък. След като покри момичето със завивката, той извади от малка кутийка щипка прах и го пъхна в ноздрите на Бяла Роза.
Актрисата му подаде чашата с разтвореното приспивателно. По знак на съдията тя повдигна главата на момичето, което веднага кихна. Съдията наля лекарството в устата й и седна на ръба на леглото. Бяла Роза отвори очи и се вгледа с учудване в лицето му.
— Извикайте Тао Ган и Дзун Ли — нареди съдията на госпожица Дин. — Тя ще говори и искам двамата да присъстват като свидетели.
— Състоянието й не е тревожно, нали? — попита обезпокоена актрисата.
— Не много — той я потупа по рамото и се усмихна. — Вие се справихте чудесно със задачата, момичето ми. Хайде сега, повикайте онези двамата!
Тя се върна, придружена от двамата мъже, и съдията се обърна грижовно към Бяла Роза:
— Вече няма от какво да се страхувате, дете мое. След малко хубаво ще си починете и всичко ще бъде забравено.
Втренченият поглед на момичето го разтревожи.
— Говорете й — нареди той на Дзун Ли. Поетът се наведе над нея и прошепна името й.
Бяла Роза като че ли го чу, повдигна очи и с едва доловим глас запита:
— Какво се случи. О… спомням си! Това кошмарен сън ли беше?
Съдията направи знак на Дзун Ли да не отговаря. Младият мъж коленичи до леглото и като взе ръката на приятелката си в своята, нежно загали пръстите й, докато съдията отвърна с успокояващ глас.
— Всичко свърши, скъпо дете… наистина свърши.
— Но аз все още ги виждам! — извика тя. — Онези страшни лица!
— Разкажете ми… — окуражи я съдията. — Знаете как е с лошите сънища, когато човек ги разкаже, те избледняват и загубват злокобната си сила. Кой ви отведе в онази галерия?
Бяла Роза въздъхна дълбоко. Забила поглед в завесите на леглото, тя започна бавно:
— Когато представлението завърши, бях много развълнувана. Аз съм сестрата на Кан Идъ, ние винаги много сме се обичали и бях много изплашена след ужасяващите номера на човека с меча! Веднага след като излязохме от залата, аз съчиних някакъв претекст, вече не си спомням какъв, и се разделих с госпожа Бао. Отидох при брат си зад кулисите. Казах му, че съм много притеснена и че бих желала да поговорим насаме. Той предложи да се кача в стаята му, като се представя за него. Може би знаете, че беше преоблечен като жена?
Тя погледна въпросително съдията.
— Да, в течение съм — каза той. — Но когато ни напуснахте в коридора, къде отидохте?
— След завоя връхлетях на госпожа Бао. Тя беше побесняла и ми направи ужасна сцена, после насила ме довлече в стаята ни. Там започна да ми се извинява, като ми обясни, че била отговорна за мен и не можела да ми позволи да посещавам някаква актриса със съмнително име. Аз много се възмутих и намерих смелост да й заявя, че не съм уверена в религиозната си предопределеност, като добавих, че бих искала да обсъдя този въпрос с госпожица Оуян, с която се познавам още от столицата. Госпожа Бао прие това доста
