Той долови шум от другата страна и внимателно я притвори. Излезе от шкафа и изскочи в коридора. Тао Ган все още го нямаше. Толкова по-зле, щеше да мине без свидетел. Отново влезе в шкафа и бутна тайнствената врата.
Пред него, успоредно на стената, започваше тесен проход, дълъг не повече от пет стъпки и широк около три. Съдията тръгна по него и на два разкрача стигна до малка стая, слабо осветена от прашна лампа, висяща от ниския таван. Един широкоплещест мъж се бе навел над бамбуков одър в дъното и го бършеше с парцал. На пода, сред локва кръв, лежеше кухненски сатър.
Глава XVIII
Съдията Ди получава поздравления от престъпника. Той произнася присъда, без да знае дали ще бъде изпълнена.
Широкоплещестият мъж обърна глава и каза със снизходителна усмивка:
— Все пак успяхте да откриете тази стая, Ди! Твърде умен сте, момчето ми! Седнете на този одър, който току-що почистих, и ми разкажете как се сетихте. Внимавайте, по земята има кръв.
Съдията седна до учителя Сюн Мин и огледа стаята. Бе не повече от шест квадратни стъпки и в нея нямаше друго освен леглото, на което седяха двамата. В единия ъгъл забеляза дървена скулптура на гола жена в естествен ръст; под пукнатините на гипсовото покритие се виждаше дървото, а от лявата ръка бе останало само проядено от червеите чуканче. Отдясно в стената тъмнееше някаква ниша, точно пред него се виждаше кръгъл отвор, вероятно отдушник.
— От самото начало подозирах, че в ъгъла на тази постройка има тайна стая — обясни той. — Но това сякаш се опровергаваше от дебелината на прозоречните ниши в коридора.
— Точно така — ухили се Сюн Мин. — Стената на коридора не е достатъчно дебела за скривалище, но точно на ъгъла тя е удвоена от допълнителната укрепваща стена, в която е спретната тази уютна стаичка! Не се вижда от пропастта, която обгражда манастира от тази страна, не се вижда и от прозорците на източното крило. Едновремешните строители са си разбирали от занаята, Ди! Но как ви хрумна да търсите тайна стая?
— О! Съвсем случайно. Снощи, когато пристигнах в манастира, силният вятър разтвори един от капаците на прозорците и аз зърнах тази стая в мига, когато сте внасяли статуята от Галерията на ужасите. Видях ви само в гръб и взех посребрените ви пригладени назад коси за шлем, а статуята — за истинска жена. После се чудех дали не съм жертва на халюцинации и се посъветвах с вас по този въпрос.
— Много забавно беше! — извика Сюн Мин, като се смееше от сърце. — Съветвахте се с мен за самия мен!
— Тъй като актьорът Мо Модъ — продължи с безизразно лице съдията — на сцената носеше шлем, подобен на онзи, който ми се стори, че виждам върху главата на непознатия, подозренията ми се насочиха към него и започнах да го следя. Това, което все още не мога да разбера, е защо онзи прозорец вдясно не се забелязва отвън. А именно него съм видял снощи?
— Така е, Ди, само че това е фалшив прозорец. О, не ми приписвайте честта на неговото изобретяване, имаше си го, когато открих стаята. Капаците, както виждате, са от вътрешната страна на нишата, а отвън, на равнището на стената, е опъната восъчната хартия, изрисувана като тухлен зид. Боята е прозрачна, разбира се, и през деня капаците могат да се отварят, за да влиза светлина, без някой да забележи нещо. — Сюн се замисли за миг, поглади косата си, добре оформената си брада и продължи:
— Да, сега си спомням. Снощи исках да пусна малко чист въздух. От тази страна сме на завет от вятъра и не се страхувах, че някой ще ме забележи, защото всички капаци на източното крило бяха затворени заради бурята. Когато чух вятъра да отваря един от тях, бързо затворих моите, но явно не съм действал достатъчно бързо! Така или иначе непредпазливост беше да отварям прозореца, признавам си.
— Допуснахте още по-сериозна грешка, като ми обяснихте, че символът на Дао винаги е разделен на две вертикално. Аз бях сигурен, че някъде ми се мярна този символ, разделен хоризонтално, но не можех да си спомня нито къде, нито кога е било това. Ако ми бяхте казали, че разделителната линия може да бъде и вертикална, и хоризонтална, никога нямаше да се сетя!
Учителят Сюн Мин се тупна весело по бедрото.
— Да — каза той, — вие ми зададохте този въпрос, много добре си спомня. Изобщо не помислих за ключалката към тайната стаичка, когато ви изнасях лекцийката си! Вие сте много наблюдателен, Ди, много наблюдателен! Но как успяхте да размърдате диска? Той задвижва един вертикален железен прът и никак не е лесно да се помести. Нужен е специален ключ. — Даоистът извади от дрехата си нещо като двурога вилица от закалено желязо, чийто зъби съответстваха на двете дупчици в диска.
— Послужих си с игла за коса — обясни съдията. — Просто ми отне малко повече време. Но да се върнем на въпроса. Вие допуснахте трета непредпазливост, като поставихте госпожица Кан в Галерията на ужасите. Тя не можеше нито да говори, нито да се движи, съгласен съм, и черната боя по краката и ръцете й е безспорна находка, но имаше опасност да бъде открита от многобройните посетители, дошли за празника.
— Тук грешите, Ди — неодобрително забеляза Сюн Мин. — По това време на годината галерията не е отворена за посетители. Във всички случаи идеята беше много забавна, не смятате ли? И съм сигурен, че след една нощ, прекарана там, госпожицата щеше да е доста по-сговорчива. Трябва пак да изпробвам метода тия дни, въпреки че, уверявам ви, никак не е лесно да ги боядисваш с четка! Много сте съобразителен, Ди. Заключенията, които направихте от зениците на котката, никак не бяха глупави. Когато подсказах на Истинска Мъдрост как да се отърве от стария игумен, не помислих за това! Истинска Мъдрост, със съжаление го признавам, не беше човек със замах, жадуваше за пари и власт, но не притежаваше качествата, за да се добере до тези неоценими блага. Докато беше старши монах, толкова явно бъркаше в манастирската каса, че без моята намеса щяха да го спипат с ръка в торбата. След това вече нямаше как да ми откаже съдействие при задоволяване на моите дребни прищевки. Нефритово Огледало беше от друго тесто! За щастие, с годините умствените му способности отслабваха и когато забеляза, че с постулантките се случват странни неща, съмненията му се насочиха към Истинска Мъдрост. Представяте ли си, към този нещастник, който дори не знаеше как е направена една жена! Но все пак реших, че ще е по-разумно да се освободя от старчето. Моят съдружник се зае с тази операция… а после убедих главния игумен в столицата да го издигне на мястото на покойника!
Сюн Мин поспря за миг, приглади замислено гъстите си вежди и продължи:
— Но в последно време моето протеже започна прекалено да губи самообладание. Подмятанията на онзи нещастен поет много го тормозеха и той все ми повтаряше, че сред нас се бил промъкнал някакъв непознат монах, за да го шпионира. Монах с навъсено лице, когото, както твърдеше, вече бил срещал. Вероятно това е човекът, когото търсите, Ди! Разбира се, всичко това са глупости. Точно преди да дойдете, аз извиках в кабинета си горе Истинска Мъдрост и хубавичко го нахоках. Но голяма полза нямаше. Толкова се беше отчаял, че направи опит да ви убие. Не успя… и това много ме радва, Ди, повярвайте ми!
Съдията не отговори. Сякаш бе потънал в мислите си и едва след време заяви:
— Опасенията на Истинска Мъдрост във връзка с навъсения монах всъщност са били основателни. Знаете ли откъде е девойката Лю, която е починала тук вследствие на физическо изтощение?
— Физическо изтощение, казвате? Много забавно! Госпожица Лю беше хубаво здраво момиче, преливащо от енергия. Подвизавала се с банда разбойници и стражниците я спипали, когато крадяла кокошки в един чифлик. Моята безценната госпожа Бао освободи пиленцето, като пусна нещо на тъмничаря.
— Значи всичко съвпада. Както разбрах, истинското име на навъсения монах по всяка вероятност е Лю. Той е брат на момичето. Скитал, преоблечен като даоистки монах, и не за пръв път посещавал манастира „Утринни облаци“. След като със сигурност узнал, че сестра му е била убита тук, се появил под името Мо Модъ с намерение да открие убиеца. Преподобният отец е имал основание да се притеснява: Мо Модъ добре си служи с меча, а известно е, че за хората от такива банди отмъщението е въпрос на чест.
— Уф! — отегчено изпъшка учителят Сюн. — Игуменът не е вече сред живите и ние ще стоварим всичко на гърба му, така че вашият страховит сабльор да бъде удовлетворен. Но голямата грешка на Истинска Мъдрост бе, че в последния момент реши да ме предаде, за да отърве кожата си.
