— Духът на покойника ни доведе дотук — каза съдията. — Иди да повикаш гробаря или някой друг, за да сме сигурни, че някой зъл дух не се е подиграл с нас и че именно това е гробът на Би Сюн. Чакам те.
Хун, който още не беше дошъл на себе си, тръгна видимо притеснен. След около половин час се върна с един сивобрад старец, който веднага се обърна към съдията:
— Ей, ама и вие, продавачо на илачи, май не сте много умен. Не сте намерили на кого да пробутате прахчетата си на пазара, и сега се опитвате да ги продадете в изоставеното гробище, така ли? Работех си аз нивицата, а този, вашият човек идва и вика, че сте имали нещо да ме питате. Е, за какво става дума?
Преоблечен като лекар, съдията Ди разпитва стария гробар до гроба на Би Сюн
Глава VI
Един старец изрича непочтителни слова; съдията Ди започва официално разследване
— Дръжте се учтиво! Може и да съм обикновен неизвестен пътуващ лекар, но не съм глупак. Дошъл съм с определена цел. Според мен това гробище е на изключително благоприятно място. Ако човек е заровен тук, десет години след смъртта му децата и внуците му ще постигнат небивало охолство.1 Затова искам да ви попитам дали познавате собственика на тази земя и дали няма да е склонен да я продаде.
При тези думи старецът се изхили подигравателно, обърна се и си тръгна. Но сержант Хун го настигна, сграбчи го за яката и изкрещя ядно:
— Не си въобразявай, че почтената ти възраст ти позволява да се държиш невъзпитано! Ако беше с двайсет години по-млад, хубавичко щях да те натупам, та да видим ще продължаваш ли да обиждаш хората. Не си ням, нали? Тогава отговаряй, като те питат. Хайде, по-бързо!
Стиснат от здравата ръка на Хун, старецът бе принуден да се подчини.
— Не че не искам да говоря с твоя господар — каза той, — но поне малко по-смислена да му беше приказката. Разправя, че това гробище било на благотворно място. Защо тогава всички родове, заровени тук, са угаснали отдавна? Не виждате ли колко запустели са гробовете? От погребението миналата година нито аз, нито другите гробари сме видели някой да дойде и да се погрижи за този гроб. А на човека, погребан тук, момиченцето онемя след смъртта на баща си! Как можете тогава да разправяте, че мястото било благодатно? Не е ли това чиста глупост?
— Сигурно бъркаш нещо — отвърна сержант Хун. — Ние не сме тукашни, но често минаваме насам. Нямото момиченце е дъщеря на Би Сюн, нали? Значи според теб тук е погребан същият този Би?
— Е, май нещо все пак знаете — кисело отвърна старецът. — Този долу наистина се казва Би, освен ако не решите да го кръстите другояче. А стареца, който е пред вас, го чака още работа на нивата и няма време за повече дърдорене. И ако на мен не вярвате, вървете да попитате в селото.
Човекът се освободи от хватката на Хун и се отдалечи бързо. След като се убеди, че старецът няма да го чуе, Ди каза:
— Сега няма съмнение, че Би е бил коварно убит, както ясно ни показа явяването на духа му. Да се връщаме в града!
Отбиха се в една гостилница на пазара да закусят, после се отправиха на път и пристигнаха в града привечер. Съдията Ди се мушна тайно през служебния вход на трибунала и се прибра незабелязано в личния си кабинет.
През това време стражниците и другите служители бяха започнали да се тревожат от продължаващото втори ден отсъствие на съдията. Тъкмо говореха разпалено дали не е заминал, за да разследва лично двойното убийство, когато той се появи на подиума и зае мястото си зад високата маса.
След като направи проверка на присъстващите, съдията попита дали Ма Жун и Цяо Тай са се прибрали. Стражниците съобщиха, че двамата са се върнали в града още предишната вечер, но щом научили, че съдията отсъства, отново потеглили по своите пътеки. До този момент не бил получен никакъв доклад. Съдията поклати глава, нареди да повикат вестоносеца и когато той се появи в залата, му заповяда:
— Утре призори тръгваш за Хуанхуа, за да доведеш надзорника на селото. На отиване се отбий в едно съседно селце на име Гаодзяуа и нареди и на гробаря да те последва. Ще разпитам и двамата на сутрешното съдебно заседание.
Вестоносецът се отби в караулното и каза на хората, които завари там:
— Как спокойно си живяхме тези два дни: никаква работа. И ето че пак всичко започва. Какво ли е научил нашият съдия, та ме праща толкова спешно в Хуанхуа? Всъщност кой е надзорникът там?
— Ти да не си забравил Хъ Кай? — обади се един от стражниците. — Миналата година, когато го назначиха за надзорник на Хуанхуа, покани всички ни на богата вечеря. Не си ли спомняш? Няма начин да не го намериш, ако заминеш утре за Хуанхуа. Но побързай, нали го знаеш господаря!
Куриерът се прибра, наспа се хубаво и рано сутринта потегли за Хуанхуа. Първо отиде при Хъ Кай и му каза да изпрати някой от помощниците си да доведе стария гробар от Гаодзяуа, а докато чакаха, похапна здравата за сметка на надзорника. Вече свършваше, когато въведоха в стаята стария гробар. И тримата тръгнаха — куриерът в средата, надзорникът и гробарят от двете му страни.
Обедното заседание вече бе започнало, съдията Ди беше на мястото си зад високата маса. Той веднага се обърна към Хъ Кай:
— Какво се е случило в селото, откакто си надзорник? Как е възможно дотолкова да си занемарил задълженията си, че още не си ми докладвал?
Надзорникът се бе досетил, че съдията Ди е открил някакво престъпление, извършено в неговото село, и побърза да отговори:
— Недостойната личност пред вас бе назначена за надзорник през март и пое поста си през април миналата година. Оттогава изпълнявам най-съвестно задълженията си. Ала откак негово превъзходителство е наш магистрат, подчинените чиновници са честни и неподкупни, хората живеят в мир и нямаше нищо особено за докладване в моето село. Как бих се осмелил да нехая за задълженията си, след като ми е била оказана честта да бъда назначен на този пост? Моля за благоразположението на негово превъзходителство.
— След като си поел задълженията си през април, както твърдиш — продължи съдията, — как е възможно да не си в течение, че през май в селото е било извършено престъпление?
Тези думи поляха като със студена вода надзорника.
— Ден и нощ редовно правя обиколки — отвърна той с голямо смущение, — но не съм чул такова нещо. Ако наистина е било извършено престъпление, нима бих се осмелил да го потуля и да не съобщя на негово превъзходителство?
— Засега няма да се спираме на този въпрос — отвърна съдията, — но кажи ми, знаеш ли как е починал Би Сюн? Ти си надзорник в селото и би трябвало да си в течение. Кажи ми истината!
— Винаги съм смятал — започна Хъ Кай, — че за някои неща съм длъжен да докладвам, но, от друга страна, работата ми включва и задължения, които не се нуждаят от официален доклад. В моето село живеят неколкостотин семейства и не минава ден, без да ми съобщят за сватба, раждане или погребение. Нищо необичайно не видях в смъртта на Би Сюн. Близките не са се оплаквали от нещо подозрително, нито пък съседите. Не са постъпвали жалби или доноси. Зная само, че е починал миналата година на състезанието с кораби дракони. Това е всичко.
— Магарешка главо! — ядно извика съдията. — Бъди по-съзнателен в изпълнението на задълженията си! Аз зная истината, а ти ми дрънкаш празни приказки. Няма що, много се стараеш!
След като нахока надзорника Хъ Кай, съдията нареди да доведат стария гробар. Изплашен ужасно, старецът трепереше като лист.
— Аз съм гробарят на Гаодзяуа — започна той, падайки на колене пред съдията — и поднасям почитанията си на негово превъзходителство.
Съдията едва успя да сподави усмивката си, припомняйки си грубото държане на стареца предния ден.
