взимала от големия железен казан в готварницата. А точно този ден прислужничката е решила да я стопли навън под навеса. Усойницата, която си е направила гнездо в прогнилата греда, е била привлечена от топлината и отровата й е покапала право в котлето под нея. Пак добре, че прислужничката Джън е изтървала котлето и останалата отровена вода се е разляла, иначе щяха да загинат още няколко гости. Но тя вече е била напълнила каната и с тази вода е направила чая, оставен до брачното ложе. Още от самото начало почувствах, че в стаята мирише на мухъл, а не можах да установя произхода на миризмата. Ако прислужничката ми беше казала, че е стоплила водата отвън под навеса, щях много по-бързо да разреша загадката. И така, виновни няма, с изключение на вас, господин Хуа, стопанина на този дом. Вие носите отговорност, че сте оставили този навес до такава степен да се разкапе.
Господин Хуа слушаше с наведена глава и не намираше какво да каже.
Съдията Ди заповяда на всички слуги да излязат от готварницата и нареди на двамата стражници да му донесат дълъг прът. Каза на готвача да даде една маша на Цяо Тай, когото прати да застане до кацата със студена вода в ъгъла. Когато стражниците донесоха пръта, той нареди на Ма Жун да събори стряхата. Тя се сгромоляса още при първия удар, усойницата изскочи и се опита да изпълзи до кацата. Цяо Тай я улови с машата, а Ма Жун й премаза главата с пръта. Съдията Ди нареди на стражниците да я изгорят, а отровената вода от котлето да сипят в една стара стомна. Запечата я и поръча да я отнесат в съдилището, където да я унищожат заедно с трупа на кучето и чайника. След това каза на господин Хуа да го отведе отново в приемната. Там вече бяха Уъндзуан и старата госпожа Ли. Съдията Ди им разказа за случилото се, добавяйки няколко подходящи забележки за небесната воля. Майката и зетят ридаеха безмълвно, без да обръщат внимание на господин Хуа, който се опитваше да ги утеши. След като посъветва господин Хуа да поръча в будисткия храм заупокойни молитви за душата на младоженката, съдията Ди си тръгна.
Глава XXIV
Какво се случи с един стар доктор по литература; в късна доба странен крадец се натъква на откритие
Щом стигна в съдилището, съдията Ди прати вестоносец да повика старата госпожа Хъ и нареди да доведат Хъ Дзъбин.
Той нахока строго кандидата пред майка му, каза му вече да не забравя колко е опасно понякога да се опитва на всяка цена да забавлява компаниите; заръча му старателно да изучава класиците, за да радва на старини майка си и да постигне успех на литературните изпити. После обяви, че е свободен. Кандидатът и майка му удариха няколко пъти чело о пода от благодарност, мълвейки, че съдията е спасил кандидата Хъ от сигурна смърт.
Съдията ги отпрати и се оттегли в личния си кабинет, за да прегледа няколко новопостъпили документа. Стражниците подготвяха следобедното му пътуване до Хуанхуа.
Предната вечер сержант Хун се бе върнал в селото, за да предаде на надзорника Хъ Кай нарежданията на съдията. Двамата се явиха в ранни зори пред портата на доктор Тан. Надзорникът почука. Отвори им възрастен прислужник. Огледа ги недоверчиво и попита какво желаят.
— Виж ти, та това е старият Цу! — извика Хъ Кай. — Какво, никога ли не си виждал онзи, който яде ориз от твоите данъци?
Старият прислужник разпозна селския надзорник и се усмихна:
— Какъв вятър ви вее насам, надзорниче? Моят господар още спи.
Хъ Кай смигна на сержант Хун и двамата пъргаво се вмъкнаха в двора. Старият прислужник тръгна напред през втория двор, те — по петите му. Пред библиотеката сержантът подкани Хъ Кай:
— Какво чакаш? Щом доктор Тан си е у дома, трябва да го събудим, за да му предам заръката.
Познал по тона, че сержантът е служител на съдилището, старият прислужник се намеси:
— Какво желаете от моя господар, господин стражник? Кажете какво да му предам.
— Този господин е сержантът на джанпинското съдилище — обясни Хъ Кай. — Носи на доктор Тан визитната картичка на негово превъзходителство съдията Ди и покана да отиде в трибунала, за да даде мнението си по един административен въпрос.
Старият прислужник пое почтително с две ръце визитната картичка на съдията Ди и мина покрай библиотеката. Хъ Кай го последва, правейки на сержант Хун знак да почака тук. Зад библиотеката имаше друг, по-малък двор с три стаи. Най-лявата бе в съседство със стаята на госпожа Джоу в къщата на госпожа Би.
Хъ Кай установи, че това потвърждава предположенията им. В този миг вратата на най-лявата стая се отвори и отвътре се показа младеж на около двайсет и пет години. Беше висок и строен, с горделивата осанка на издънка от стар род. Чертите на лицето му бяха правилни — с една дума, беше красив мъж.
— Кой е този човек? — побърза да попита надзорникът.
— Интересна работа — заобиколи въпроса му старият прислужник. — Нашият господар доктор Тан почти не си подава носа навън. Цялото си време отдава на литературни занимания и на учениците си. Питам се за какво ли негово превъзходителство съдията Ди може да иска да говори с него?
Щом чу името на магистрата, младежът трепна и се обади:
— Защо не кажете на този господин, че доктор Тан се е оттеглил от мирските дела, за да не го тормозят с разкарване до съдилището?
Хъ Кай помисли, че този красив млад мъж, чиято стая очевидно бе в съседство със спалнята на госпожа Джоу, би могъл спокойно да е любовникът на вдовицата.
— Мога ли да узная почитаемото ви име, господине? — попита той. — Тук ли живеете? Няма да скрия от вас, че негово превъзходителство е слушал за доктор Тан не само като за учен с безкрайни познания, но и като за високонравствен мъж. Затова желае да се допита до него във връзка с един проект за благотворителни дела в нашия окръг.
През това време старият прислужник бе влязъл в библиотеката, откъдето прозвуча възмутен глас:
— Знаеш много добре, че снощи до късно обяснявах на моите ученици съчинения на класиците. Защо ме будиш по никое време? — старият прислужник промърмори нещо за съдията Ди и за съдилището и гласът се обади отново: — Вземи тази визитна картичка и кажи на пратеника, че съм се оттеглил от света и изцяло съм се посветил на литературните си занимания. Ни най-малко не държа да се занимавам с благотворителност. Ако трябва да се направи нещо, има достатъчно хора сред първенците на Джанпин, които ще бъдат очаровани да предложат подкрепата си, а и много по-добре от мен ще свършат работата.
Старият прислужник излезе и внимателно затвори вратата след себе си. После повтори пред надзорника думите на доктор Тан. Иззад ъгъла на библиотеката сержант Хун не бе пропуснал нищо от разговора. Той пристъпи напред и каза на надзорника:
— Добре тогава, да се връщаме бързо в съдилището, за да предадем на негово превъзходителство отговора на доктор Тан. Може би съдията ще реши сам да дойде, за да му обясни за какво става дума.
Младежът се прибра в стаята си, а старият прислужник поведе посетителите към изхода. Щом излязоха на улицата, надзорникът Хъ каза на сержанта:
— Видя ли онзи младеж? Щом споменах името на негово превъзходителство, тозчас му се дръпна всичката кръв от лицето. А пък стаята му е точно до дома на семейство Би. Защо не идеш да съобщиш на съдията, а аз през това време ще се опитам да разбера как се казва този младеж.
Сержантът се съгласи и забърза към града. В съдилището магистратът изслуша с огромен интерес разказа му. Явно в дома на стария литератор ставаше нещо нередно. Той реши да потегли незабавно, за да изпревари тревогата, която предишната му стъпка евентуално е предизвикала.
Настани се в паланкина си и се отправи бързо към Хуанхуа, придружен от четиримата си верни помощници. Вече се свечеряваше, когато пристигнаха в селото. Съдията Ди запази стаи в странноприемницата, където вече бе отсядал. След като се поосвежи, извика Ма Жун в стаята си и му даде следните нареждания:
— Ще отидете със сержант Хун до дома на доктор Тан и ще се покатерите на покрива. Незабелязано, разбира се! Опитай се да видиш какво става в библиотеката, а след това и в стаята на онзи младеж, съседа на госпожа Джоу. Цяо Тай и Тао Ган също да дойдат с вас и да държат под око входовете на двете къщи. Останалото сержант Хун ще ти обясни по пътя.
