— Защо не дойдохте веднага да ми съобщите, че тук се е вмъквал крадец? Кой е властта в това село? На това отгоре утре сутринта негово превъзходителство трябва лично да посети доктор Тан. Знаете ли какво ще направи, когато научи, че в къщата е влизал крадец, а аз не съм бил уведомен?
Учениците се сащисаха от хокането и от застрашителното държане на надзорника и сержанта. Те изтичаха в библиотеката и помолиха доктор Тан да се разбере с властите.
— За щастие заловихме крадеца, преди да успее да избяга, многоуважаеми докторе — пресрещна го Хъ Кай. — Сега трябва подробно да опиша какво липсва от дома. Тоя нехранимайко се кълне, че нищо не бил взел, но те винаги така разправят. Когато утре дойде негово превъзходителство, надявам се, многоуважаеми докторе, ще бъдете така любезен да му разкажете колко съвестно съм изпълнил задълженията си.
Доктор Тан извика да изнесат фенери на двора и с любопитство разгледа Ма Жун.
— Негодник такъв! — извика той. — Като те гледам толкова як, не ми се виждаш гладен. Не можеш ли да се заемеш с нещо полезно, ами се влачиш по нощите навън и се занимаваш със срамни дела! Понеже нищо не си успял да откраднеш, няма да внеса жалба срещу теб в съдилището. Дано това ти послужи за урок и те накара да се замислиш!
Но надзорникът не беше съгласен и побърза да се намеси:
— Вие сте извънредно благороден човек, многоуважаеми докторе. Но ние нямаме намерение да пуснем този нехранимайко, защото веднага ще започне пак да краде. Ще го държим до утре и ще представим случая на негово превъзходителство магистрата. А сега моля ви покажете ми къде точно е влизал и откъде е избягал, за да запиша тези неща в моя доклад — и като се обърна към сержанта, добави: — Води го с нас да признае на място престъплението си.
Едва бе произнесъл тези думи, когато на двора изскочи един младеж. Ма Жун на часа разпозна младия господин Сю.
— Дървен селяк! — извика Сю на Хъ Кай. — Не чухте ли, че доктор Тан ви каза да пуснете този човек? Знам ги аз тия като вас. Само гледате да се подмажете на магистрата. Не ви ли е ясно, че щом доктор Тан не подава жалба, съдията не може да ви упрекне, че не сте му съобщили за кражбата? След като нищо не е откраднато, доктор Тан не иска да си губи времето със съдебни формалности. Ето ви два сребърника. Пуснете този негодник и бягайте със стражника да изпиете по стомна вино в кръчмата!
— Вие пък кой сте, млади човече? — попита надзорникът. — Тук ли живеете? Може би сте ученик на доктора?
Преди младежът да отговори, се обади един от учениците:
— Не знаете ли, че това е господин Сю, собственикът на дома и имота?
— Не, не знам — отвърна Хъ Кай. — Виж ти, интересна работа. В моя тефтер пише, че този имот принадлежи на доктор Тан. Никъде не е отбелязано, че тук живее и господин Сю.
— Трябва да надникнете в тефтера на вашия предшественик, надзорнико — намеси се доктор Тан. — Тази къща от години е собственост на рода Сю. Но неотдавна старият господин Сю се завърна в родната си провинция, в южния край на цъфтящата империя. Той ми предостави този дом с условие големият му син да остане да живее в задния му край и аз да довърша литературната му подготовка за втория изпит. Затова предшественикът ви е заличил името Сю в тефтера и го е заменил с моето.
— И все пак е трябвало да обявите, многоуважаеми докторе, че член на фамилията Сю продължава да обитава къщата — поклати глава надзорникът. — Ей такива пропуски докарват на надзорниците сума неприятности. Вие знаете колко строг е нашият магистрат. В този миг в съдилището се разследва един случай, в който е замесен някой си господин Сю. Сега ще трябва да отведа този младеж, многоуважаеми докторе, за да може негово превъзходителство да му зададе няколко въпроса.
Старият литератор изведнъж се отърси от флегматичността си и извика гневно:
— Нагъл дървеняк, заповядвам ви незабавно да изчезвате!
Намеси се и сержант Хун, който досега бе слушал мълчаливо:
— Макар да сте доктор по литература, вие сте укривали под покрива си лице, заподозряно в убийство. Негово превъзходителство съдията иска двамата с този Сю да бъдете отведени пред него…
Той пусна края на въжето, стягащо ръцете на Ма Жун, и хвана доктора за ръката. Ма Жун сграби през раменете младия Сю и го тласна към изхода. Напълно объркан от неочаквания развой на събитията, доктор Тан тръгна с походката на лунатик. Младият Сю се опита да се възпротиви, но Ма Жун му скръцна със зъби да мълчи и групичката се отправи към странноприемницата.
Учениците затвориха входната врата след тях, изтичаха в библиотеката и трескаво започнаха да се питат какво да правят.
Съдията Ди се бе изправил в предния двор на странноприемницата, обкръжен от стражници, които държаха високо книжни фенери с големи надписи „Съдилище на Джанпин“. Щом се появиха двамата му помощници и задържаните, той заповяда на сержант Хун веднага да отиде в дома на госпожа Би и да я арестува заедно с госпожа Джоу. След като изслуша разказа на надзорника за случилото се, каза на Ма Жун и Цяо Тай:
— Този млад мъж е престъпник. Пазете го зорко тази нощ у Хъ Кай. Утре ще го разпитам в съдилището.
Понеже не беше сигурен, че доктор Тан е замесен по някакъв начин, и имаше наум известността му, съдията не искаше да го арестува без допълнителни доказателства. Накара Тао Ган да отведе стария човек в една от стаите на странноприемницата, да поръча да му донесат чай и да не го изпуска от очи. След това, предшестван от стражниците, които осветяваха пътя му, съдията се отправи за дома на доктор Тан. Отвориха портата с ритници и всички влязоха в двора. Скупчените в библиотеката ученици напълно загубиха ума и дума, когато видяха, че дворът се изпълва със стражници, които крещяха:
— Негово превъзходителство магистратът пристигна!
Тогава пред изумените погледи на учениците се появи снажен мъж с обикновена синя роба и черна шапчица на главата. Както личеше, беше образован човек. Той влезе спокойно в библиотеката, разположи се зад писалището на доктора и се обърна към юношите с властен глас:
— Кажете си имената и откога сте тук, какви са ви отношенията с господин Сю и какво знаете за него.
— Ученикът пред вас — започна първият — се казва Дъ. Доктор Тан е мой учител от тази пролет. Личното име на господин Сю е Дъдай и той вече е взел блестящо първия си литературен изпит. Той е любимецът на нашия учител, негов асистент. Живее в самостоятелна стая в задния край на този двор.
Съдията Ди поклати глава и заяви:
— В момента той е задържан. Заведете ме в стаята му.
Ученикът припна чевръсто и отвори стаята на Сю. Съдията нареди на стражниците да донесат няколко големи свещи, после заповяда да издърпат леглото.
Погледът му веднага бе привлечен от четирите изпъкнали плочи, за които му беше казал Ма Жун. Но в тъмното помощникът му не бе успял да различи останалата част от хитроумното приспособление. Две конопени връвчици, прокарани през процепа покрай четирите плочи, бяха закрепени за две пречки на гърба на леглото. Пречките бяха на панти и служеха за лостове, които отваряха капака. Съдията Ди ги завъртя и плочите се повдигнаха. Бяха стегнати с дървена рамка, която се въртеше на панти, заковани на греда под пода. В краката му зейна черна дупка.
Съдията Ди пристъпи със свещ в ръка и видя стъпала, които се губеха надолу в тъмното. Точно под капака зърна бронзово звънче. Бръкна в него и напипа връвчица с желязна халка на края, която й пречеше да се измъкне. Опъна леко и звънчето се обади с приглушен глас. Съдията се обърна към началника на стражата и каза:
— Пълна тъмница е в този таен проход. Кой знае какви злодейски изненади може да поднесе. Остани тук през нощта с двама от твоите хора, утре на светло ще разгледаме всичко — учениците, които бяха присъствали през цялото време, блещеха невярващи очи. — Всичко това не ви засяга — успокои ги съдията Ди. — Няма защо да се тревожите. Искам само да си кажете имената, възрастта и прочие и да сложите личните си печати на тези документи като свидетели при откриването на тайния проход.
Беше ударила четвърта стража и съдията реши, че е време да се прибират в странноприемницата. Тъкмо напускаха дома на доктор Тан, когато дотича Цяо Тай:
— Отведохме Сю при надзорника, аз се върнах в странноприемницата и си поприказвах със стария
