на всичките му страдания! Фиц-Уорън прокле омразния си братовчед, който все още бе жив след смъртоносния удар. Този кучи син дори процъфтяваше и се наслаждаваше на живота!
Високата трева му пречеше да вижда какво става, ала чуваше всяка дума, всяко шумолене, всеки страстен вик и любовно стенание. Обузда нетърпението си — този път не биваше да се проваля. Стисна лъка и стрелата и приклекна.
Линкс се отърси от приятната отмала, която го бе накарала да задреме в топлия следобед.
— Будна ли си, любов моя?
— Ммм, гледах нещо в тревата, което никога досега не съм виждала.
— И какво е то? — Плъзна длан по голия й гръб и я задържа върху дупето й.
— Двойка красиви охлюви, които се чифтосват. Гледката наистина е омагьосваща.
Докато ги наблюдаваха, охлювите се докосваха, преплитаха, галеха и извиваха в чувствен танц.
— И аз искам да те любя така — прошепна Линкс.
— Ти точно така ме любиш.
— Наистина ли съм толкова съвършен любовник?
— Да… Освен това отново очаквам дете.
Линкс я изгледа смаяно.
— Джейни… не бива да бягаш гола из гората.
Тя се изправи и тръсна разрошените си къдрици.
— Мога и ще го направя! И да не си посмял да ми казваш, че не мога да яздя или да плувам! — Запъти се с гъвкава походка към водата и погледна през рамо, уверена, че той ще я последва. Беше до половината във вира, когато чу радостния му вик и се обърна.
Внезапно видя един мъж иззад дърветата, насочил опънатия си лък към Линкс.
— Линкс! — Очите й се разшириха от ужас.
Линкс се обърна рязко и смъртоносната стрела мина на косъм покрай него. Ала в същия миг чу как Джейн извика от болка. Линкс разпозна омразния Фиц-Уорън, който хукна да бяга. Стомахът му се сви на топка от страх, когато видя как любимата му изчезва във водата. Знаеше, че стрелата е пронизала тялото й, и отчаяно отправи гореща молба към небесата раната да не е смъртоносна.
Хвърли се във вира и яростно заплува към мястото, където я видя да изчезва. Паниката, сграбчила сърцето му, се усили при мисълта, че може да не я види в тъмната вода. Гмурна се, после се показа на повърхността, за да поеме въздух, после отново се гмурна. Накрая различи отпуснатото й тяло, което се носеше близо до дъното, и разбра, че е в безсъзнание.
Силните му ръце се сключиха около нея. Когато изплуваха, Линкс видя, че стрелата е забита в рамото й. Мигом разбра, че раната не е фатална, ала Джейн не дишаше. Изнесе я от водата и нежно я положи на земята. Наведе се и започна да диша в устата й.
Джейн се закашля, изплю вода и отвори очи. В мига, в който дойде в съзнание, я прониза остра болка и тя силно извика.
— Благодаря на Бога, благодаря на Бога! — промърмори Линкс. — Джейн, трябва да изтърпиш, докато те отнеса до замъка. Знам, че боли, любима, но всичко ще се оправи. — Навлече бързо панталоните си и я уви в разхвърляните й дрехи. Конят му риеше в земята, пръхтеше възбудено и въртеше неспокойно очи. Линкс го хвана за юздата и се опита да го успокои. Непокорното животно се запъна, но Линкс успя да го възседне, обгърнал с една ръка Джейн.
През този ден Фиц-Уорън не бе единственият наблюдател край горския вир. Чифт зелени очи се взираха през балдахина от листа, без да се откъсват от мъжа, свит зад дървото. Той бе майстор на дебненето, неподвижен и безкрайно търпелив. Рисът бе втренчил немигащите си очи, сякаш бе омагьосан. Облиза се, предвкусващ кървавото угощение. Без да отделя поглед от жертвата си, той се намести по-удобно — изчакваше мъжът да побегне, за да започне преследването.
Когато Фиц-Уорън пусна стрелата и улучи погрешна мишена, в първия миг остана като закован. Видя, че Линкс де Уорън го позна, и разбра, че ще успее да избяга само ако глупакът се спусне да спасява жената във водата, а не хукне да го преследва. Побягна панически, но докато тичаше по горската пътека, чу, че някой го последва между дърветата. Бягаше по-бързо и по-бързо, но преследвачът му го настигаше.
Дробовете му изгаряха и имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне. Знаеше, че не му остава нищо друго, освен да се бори за живота си. Измъкна ножа и се обърна, за да се срещне лице в лице със своя зъл демон. Очите му едва не изскочиха от орбитите си, защото това, което видя бе рис! Дивата котка се носеше към него с огромни подскоци, а Фиц-Уорън остана като вкаменен.
Звярът се хвърли, изби ножа от ръката му и го събори на земята. Фиц-Уорън си помисли, че полудява, когато почувства как ноктите на риса разкъсват дрехите му и острите зъби се забиват в гърлото му. Нещастникът извика и в смъртната си агония видя как животното с наслада облиза топлата кръв. Фиц-Уорън потрепери. Студени тръпки полазиха по гръбнака му, когато изведнъж забеляза свръхестествената прилика на зелените очи и светлокафявата козина на звяра с едни други зелени очи и светлокафяви коси. С последния проблясък на здрав разум осъзна, че дивата котка ще си поиграе с него, преди да нанесе последния си удар.
— Доведи Магота! — изкрещя Линкс на Кийт Лесли, докато момчето отвеждаше коня му. Тафи изтича през двора и разтвори широко портите на замъка. — Вземи неколцина от рицарите ми и вървете в гората, за да заловите Фиц-Уорън! — заповяда Линкс.
Марджори извика уплашено, когато видя брат си и снаха си, покрити с кръв.
— Тя ще се оправи, Джори. Рани я стрела… Бързо донеси топла вода и ленени кърпи! — Линкс отнесе внимателно Джейн нагоре по стълбите, положи я върху леглото и огледа раната. Стрелата се бе забила дълбоко в рамото.
Лицето на Джейн бе пребледняло. Тя хапеше устни, за да сподави виковете си.
— Трябва да бъдеш смела, любов моя, докато издърпам остатъка от стрелата.
Джейн кимна, вярвайки, че само той може да й помогне.
Линкс извади ножа си и коленичи. Ако не можеше да измъкне стрелата, трябваше да си помогне с острието.
— Викай, Джейн, не е нужно да се сдържаш. — Знаеше, че трябва да прояви жестокост, за да й помогне. Болката щеше да бъде непоносима, но беше сигурен, че раната не е смъртоносна. Много повече се безпокоеше, че изживяната уплаха може да погуби бебето, което Джейн носеше в утробата си.
Хвана края на стрелата с твърда и сигурна ръка и рязко дръпна. Пръстите му бяха хлъзгави от кръвта. Стисна по-силно и дръпна още веднъж. Стрелата излезе с тихо свистене; зейналата дупка се напълни с кръв. Видя сълзите, стичащи се по лицето й, но толкова се бе съсредоточил в работата си, че не чу вика й.
Джори стоеше до него с каната топла вода, докато Линкс изми раната и я превърза.
— Изпратих да повикат Магота. Тя ще ти даде успокоително за болката.
— Не! Това може да навреди на бебето!
Съпругът й нежно погали с пръсти бузата й. Това, че тя мислеше за нероденото бебе, а не за себе си, не го изненада.
— Обичам те, Джейн. — Целуна я по челото и даде знак на Джори да го последва навън.
— Джейн пак ли е бременна?
— Да, наглеждай я заради мен. Трябва да довърша една работа.
На двора Томас го чакаше с оседлан кон. Линкс облече кожения жакет, който оръженосецът му подаде и препусна към гората. Не му отне много време, за да направи зловещото си откритие. Гърлото на Фиц-Уорън
