зееше, а тялото му бе жестоко разкъсано. Линкс се наведе, за да го вдигне.
— Аз ще го направя, милорд — предложи Тафи.
— Не, аз ще го направя. Не искам да бъде погребан близо до вира на Джейн.
Господарят на Дъмфрис и рицарите му трябваше да напуснат замъка на следващия ден, но сега отпътуването им се забавяше. Джейн го уверяваше, че може да потегли, но Линкс настоя тя да остане още няколко дни в леглото, увещавайки я, че няма никаква причина да бързат толкова много. Обаче на следващия ден съдбата го опроверга.
Робърт Брус, съпроводен от двама рицари, се появи на разпенения си кон в двора на Дъмфрис. Линкс видя посивялото му лице и веднага разбра, че нещо не е наред.
— Няма никакво време! Защо, за Бога, си все още тук?
— Джейн не е в състояние да пътува. Какво се е случило?
— Комин ме предаде! Изпратил е подписаното ни съглашение на Едуард Плантагенет. Ние заловихме пратеника му с изобличителните документи.
— Исусе Христе, той наистина няма търпение да те види мъртъв!
— Е, вместо това смъртта застигна него самия! Преди малко го пронизах пред олтара на манастира.
— Юда! А сега какво ще правиш?
— Отивам в Скун, където незабавно ще ме коронясат. Нямам друг избор. Иначе ще ме задържат за предателство.
— Ти си убил Комин върху свята земя… Ще трябва да получиш опрощение на този смъртен грях!
— Духовенството е на моя страна. Не се тревожи за мен, приятелю, погрижи се за собствената си безопасност. Още днес трябва да напуснеш Шотландия! — Обърна коня си и препусна. Линкс остана да гледа втренчено след него. По някакъв странен начин съдбите им бяха необяснимо преплетени. През последните часове враговете и на двамата срещнаха смъртта.
— Има малка промяна в плановете — осведоми Линкс Джейн и сестра си Джори. — Ще се наложи да тръгнем днес, но аз мисля, че ездата ще е твърде непосилна за вас двете и Линкълн Робърт. Ще ви изпратя с кораб от Солуей до пристанището на Честър. След седмица ще се срещнем там.
И съпругата, и сестра му се опитаха да протестират, но Линкс остана непреклонен. Дръпна Джори настрани и й даде обяснение, което бе уверен, че ще я задоволи.
— Знам, че можеш да яздиш не по-зле от рицарите ми, но Джейн не е здрава, а освен това трябва да мислим и за Грейс Мъри и бебето. Искам да отидеш с тях и да се грижиш за съпругата ми вместо мен.
— Прав си. За нас ще бъде по-добре да пътуваме с кораб. Не се тревожи за Джейн. Аз съм страхотен моряк и ще се грижа добре за нея.
Когато Линкс се върна в стаята, Джейн сложи ръка на рамото му.
— Линкс, нещо не е наред. Вчера ми каза, че няма нужда да бързаме.
Той се взря в лицето й. Знаеше, че трябва да бъде искрен с нея.
— Отнася се за Брус… Той замина за Скун, за да поиска короната. Ако останем в Шотландия, можем да бъдем обвинени в държавна измяна. — Покри ръката й със своята. — Моля те, не казвай на Джори. Знам колко е импулсивна… Само един Бог може да отгатне какво би направила… Най-малкото ще се разтревожи ужасно.
— Джори ще бъде добре. Тя е много силна.
— По-скоро твърдоглава.
— Семейна черта.
Линкс я прегърна нежно, като внимаваше с раненото й рамо.
— Искам да си легнеш веднага щом се качиш на борда. Тревожа се за бебето и за раната ти. По дяволите, ти изобщо не бива да пътуваш!
— И двамата ще бъдем добре, обещавам ти.
— Идвам с теб!
— Не, Линкс, знаеш, че трябва да се погрижиш за хората си. Само след седмица ще се срещнем в Честър.
— Тогава ще наредя на Томас и Тафи да те придружават.
— О, скъпи, те ща са ти благодарни за това!
По-малко от два часа след като отплаваха, Джори увисна на перилото на кораба и повърна всичко, което бе яла през този ден. Джейн я отведе в каютата й и изми ръцете и лицето й с розова вода.
— Искам да си легнеш, а аз ще ти донеса отвара от мента. Помага срещу повръщане.
— Предполагаше се, че аз трябва да се грижа за теб! — простена Джори.
— И ще го направиш. Ментата ще успокои стомаха ти.
Половин час по-късно Джори вече не изглеждаше толкова зле. Джейн затвори сандъчето си с билки и лекове и приседна на леглото.
— Виждаш ли?
— Джейн, изненадана съм, че не ти се повръща, сигурна ли си, че очакваш друго бебе?
— Съвсем сигурна… Месечното ми течение спря, гърдите ми са напрегнати и трябва да се облекчавам през всеки пет минути!
— Аа… — въздъхна замислено Джори и устните й се извиха в доволна усмивка.
Джейн се вгледа изпитателно в замисленото й лице.
— Джори… Ти да не би…
— Имам основание да се надявам — радостно прошепна Джори.
— О, скъпа моя. Линкс беше прав, ти наистина си твърдоглава!
— Да не си посмяла да му кажеш! Искам да се наслаждавам на тайната си колкото се може по-дълго, преди всички да побеснеят и да започнат да мятат гръм и мълнии!
— Робърт знае ли?
— Разбира се, че не! Нашите пътища са различни, но той винаги ще бъде част от мен.
Седмица по-късно Линкс де Уорън и свитата му пристигнаха в двора на Честър Касъл, а Джейн, която с нетърпение го очакваше, изтича да ги посрещне.
Тревожният му поглед обходи за миг дребната й фигура от главата до петите. От сияещото й лице разбра, че всичко е наред с нея и бебето. Бързо скочи от коня и нежно я привлече в прегръдките си.
— Как е рамото ти, любов моя?
— Заздравява бързо, макар че още малко ме боли и е доста чувствително! По дяволите, а аз така исках да се хвърля в прегръдките ти. Толкова много ми липсваше!
Впи устни в нейните, щастлив от страстния й отговор.
— Ммм, ще трябва да те оставям по-често сама, след като ще ме очаква такова посрещане.
— Само да видиш какви са стаите ни. Никога не съм си представяла, че може да съществуват такива прекрасни замъци!
— Почакай да ти покажа катедралата в Честър!
Джейн, облечена в любимата на Линкс розова рокля от фина вълна, стоеше изправена пред високия
