скрила в един ъгъл на тяхната спалня. С ужас Менелай видял, че това не е Елена, а нейният образ, сега вече неподвижен като всяка статуя. Като мълния се разнесла мълвата: Елена е отвлечена. Гостът на Менелай, троянският принц Парис, грабнал Елена и заедно с нея много от богатствата на цар Менелай. Обиден е домакинът, обиден е Зевс, който покровителствува гостоприемството, обидени са всички елини.
Менелай отива право при брат си Агамемнон, цар на златна Микена. Двамата решили да върнат Елена с война. Те си припомнили клетвата, която дали всички кандидати за ръката на Елена, преди тя да реши кого предпочита за съпруг: да му помагат при всяка нужда. Този съвет дал тогава Одисей. И пръв Одисей трябва да бъде повикан за тази война. Но царят на Итака живеел щастливо с вярната си съпруга Пенелопа. Наскоро им се родил син, когото нарекли Телемах. Хитроумният Одисей не искал да тръгне на война и затова се престорил на луд. Когато пристигнали Агамемнон и мъдрият му съветник Паламед, за да го повикат на война, той не бил в двореца. Пенелопа им казала с насълзени очи, че мъжът й е луд, впрегнал е вол и коза и с тази неравна двойка оре нивата и сее сол! Гостите тръгнали да го видят, а с тях вървяла Пенелопа с малкия Телемах на ръце. Когато пристигнали до нивата, Одисей не ги и погледнал. Продължавал да оре и да гони вола и козата из дългата нива. Паламед веднага разбрал измамата, грабнал детето от ръцете на Пенелопа и го сложил точно пред идващите впрегнати животни. Веднага Одисей спрял вола и козата, отбил ги настрана и запазил детето си. Така той бил разобличен и трябвало да потегли на тоя дълъг поход, от който орисницата му била предопределила, че ще се върне след двадесет години на чужд кораб.
Старият Нестор приел радушно Агамемнон и Менелай. Възнегодувал против Парис, почнал веднага да се готви за похода, като взел със себе си и двамата си сина Антилох и Тразимед. Не само това. Нестор тръгнал с двамата братя, за да съберат другите герои, които са дали клетва на Менелай преди сватбата на Елена. Събрали се мнозина: Тидеевият син Диомед, цар на Аргос, мъдрият Паламед, цар на Евбея, храбрият Идоменей, цар на Крит, потомък на Минос, нужният Филоктет, който бил другар на Херакъл и притежавал неговия лък, а без този лък не можело да бъде превзета Троя, както било предсказано. Пристигнал от Саламин исполинският на ръст Аякс Теламонов, дошел от Локрида и Аякс Ойлеев.
АХИЛ
Ахил, синът на Пелей и Тетида, е оня герой, който трябвало да надмине по храброст, по ум и сила своя баща. Но той се родил смъртен, понеже баща му бил човек, а майка му — богиня. Тетида искала да го направи безсмъртен и затова тайно от Пелей нощно време го къпала в огъня на подземната река Стикс, за да унищожи в него смъртните елементи. Според други митове Тетида пекла сина си на огъня в двореца. Веднъж Пелей видял тази церемония и изпаднал в ужас за детето си. Той извикал в голямата си уплаха, богинята се смутила, изоставила го и отишла да живее в морските дълбини при баща си Нерей. Така Ахил не можал да стане безсмъртен, но бил неуязвим по цялото си тяло, където го докосвали пламъците. Останала уязвима само петата му, за която го държала Тетида, когато го обръщала върху пламъка. Тогава Пелей дал сина си на мъдрия кентавър Хирон, който го хранил с мозък от мечки и с дроб от лъвове и глигани, за да порасне силен и безстрашен. Същият кентавър го научил на мъдрост и доблест, научил го да свири на цитра и да пее. Резултатът от това възпитание бил явен. Още като момък Ахил убивал лъвове. глигани и мечки, настигал с бързите си нозе елени.
Тетида не забравила своето дете. Тя знаела, че за него има решение на съдбата: или да си остане в къщи и да доживее до дълбока старост, без да има слава и величие, или да отиде на война и да загине млад, но с неувяхваща слава. Когато Агамемнон и Менелай събирали войски за поход против Троя, Тетида укрила Ахил на остров Скирос при цар Ликомед, който имал много дъщери. Ахил живеел сред тези момичета, облечен в женски дрехи. Прорицателят Калхас открил на Менелай мястото, където се крие Ахил. Тогава Одисей и Диомед тръгнали да го намерят и да го вземат със себе си, защото прорицателят казал на двамата братя Атриди, че Троя ще падне само ако в похода вземе участие и Ахил. Преоблечени като търговци, Одисей и Диомед пристигнали на остров Скирос. Те изложили своите стоки: платове, украшения и скъпи огърлици, а сред тях скрили меч, шлем, щит, ризница и наколенници. Когато царските дъщери разглеждали с интерес платовете и украшенията, из един път се разнесъл звук от бойна тръба. Момичетата се разбягали, защото помислили, че това е нападение, а там ставали често нахлувания от пирати и разбойници. Само Ахил грабнал меча и щита и се отправил срещу въображаемите врагове. Така Одисей и Диомед познали Ахил. С голяма радост той тръгнал с тях, за да вземе участие във войната срещу Троя. Преди да се отправи на поход, Ахил отишъл във Фтия при баща си Пелей, който му дал доспехите си, получени като сватбен дар от боговете, копието, получено от Хирон, и бързите коне, които му подарил Посейдон. Заедно с Ахил тръгнали верният му приятел Патрокъл и старият му възпитател Феникс.
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА
Старото име на град Троя било Илион по името на нейния основател Ил. син на Трос, брат на Асарак, баща на Лаомедонт. Ил взел участие в състезания, уредени от царя на Фригия. Излязъл победител във всички видове игри и за награда получил петдесет младежи и петдесет момичета. Освен това фригийският цар му дал шарена крава и му казал да върви след кравата и там, където тя спре, да основе град, който ще има велика слава и голямо бъдеще. Ил постъпил според съвета на царя. Кравата спряла на височина, посветена на богиня Ата. Ил се помолил на Зевс да му изпрати знамение, от което да личи, че богът ще закриля предприетото дело. На следния ден Ил намерил пред палатката си дървения образ на Атина Палада, наречен след това паладий, който трябвало да пази града от враговете. Докато тази статуя е в града, никой не ще може да го превземе Така била основана Троя. Първото селище било малко, след това се разраснало и дори бог Посейдон и Аполон издигнали стена около целия град. Приам бил внук на Ил. Той единствен останал жив от синовете на Лаомедонт, когато Троя била разрушена от Херакъл. Но градът отново бил изграден цветущ, многолюден и здраво укрепен. Елинските войски трябвало да употребяват много и големи усилия, за да го превземат.
Омир изброява корабите и вождовете им най-подробно („Илиада“, II, 484–760). Всичките кораби били 1186, 43 вождове и 100810 войници. Разбира се, този брой е твърде преувеличен. Войските се събрали в пристанището на Авлида, на беотийския бряг, срещу остров Евбея. За вожд на всички войски бил избран Агамемнон. Наскоро събраните войски тръгнали на поход. Зевс изпратил знамение и Калхас предсказал, че походът ще продължи десет години. След дълго плуване стигнали до малоазиатския бряг и слезли на сушата. Но това било Тевтрания, а не Троя. Местният цар Телеф бил син на Херакъл и произхождал от Аркадия. Започнал се бой между едноплеменници, в който паднал убит синът на Полиник, Терсандър, комуто Патрокъл помогнал и бил ранен. Тогава Ахил ранил Телеф. В това време глашатаят дал знак за отбой, грешката била открита, Войските се качили на корабите и потеглили да търсят Троя в твърде мрачно настроение. Буря ги разпръснала и всеки вожд се грижел да запази своите кораби и хора. Много кораби и войници потънали. Запазените се прибрали в родината си.
Ахил не бързал да се върне във Фтия при баща си Пелей. Той се отбил при стария си покровител Ликомед на остров Скирос. Царят приел прославения герой дружелюбно и му дал за жена дъщеря си Дейдамия. Тука Ахил прекарал хубави дни на весел и безгрижен живот. Но Агамемнон и Менелай го извикали отново. Той оставил Дейдамия да чака дете и тя родила по-късно син, когото нарекли Неоптолем (според Вергилий детето се казвало Пир — „Енеида“, II, 525). Ахил никога не видял своя син.
След известно време походът трябвало да почне отново. Войските се събрали пак в пристанището Авлида. Но Агамемнон неволно оскърбил по време на лов богинята Артемида. Спрели напълно попътните ветрове. Напразно принасяли жертви на боговете, напразно очаквали стихване на противните ветрове. Войските изяждали приготвените припаси, безделието разлагало повечето от войниците. Започнали да роптаят. Тогава гадателят Калхас известил, че Артемида ще прати благоприятни ветрове само ако Агамемнон й принесе в жертва дъщеря си Ифигения. Тъжният баща отначало упорствувал, но след това отстъпил и пратил да доведат дъщеря му от Микена, като съобщил на жена си Клитемнестра, че ще сгоди момичето за Ахил. Когато жрецът приготвил клада и взел девойката, за да я убие и хвърли върху огъня, явила се богинята с тъмен облак, взела Ифигения и вместо нея поставила сърна, която Калхас заклал, без сам да разбере това и без някой друг да узнае тази намеса на Артемида. Тя занесла момичето в Таврическия Херсон и го направила жрица в храма си. Клитемнестра се разгневила на своя съпруг и решила
