261
Кучето било символ на безсрамие, а мухата — на нахалство.
262
Пелетър или плетър бил мярка за дължина и повърхност. Като мярка за повърхност се равнявал приблизително на един декар. Голямото пространство, което покрил богът с тялото си, отговаря на представата на древните за боговете, че са по-едри от хората.
263
Източните тирани наказвали често с отрязване на носа и ушите (сравнете „Одисея“, XVIII, 86 и XXII, 475).
264
Боговете, които помагат на троянците, са сърдити, а боговете, които помагат на ахейците — радостни.
265
Полето, което се намира между Троя и планината Ида, а не полето между Троя и Хелеспонт, в което се водело сражението.
266
Ахейците стигнали до крепостната стена на Троя.
267
Аполон, взел образа на Агенор, говори на Ахила (XXI, 600).
268
Ахил убил Полидор (XX, 407), Троил и Ликаон (XXI, 35) и Хектор (XX, 330), а продал в робство Ис и Антиф (XI, 104 и следващи) и Ликаон (XXIII, 747).
269
Гръцкият идиом „апо дрюбс уд апо петрес“ буквално „от дъб и от камък“ значи „безсмислени думи, безсмислици, щяло не щяло“.
270
Хектор бяга към дивата смокиня и гроба на Ил, които се намират отдясно на града, а Ахил идва отляво, откъм река Скамандър.
271
Изворите били наблизо до Скамандър. Археологът Шлиман открил това място, но водите били отдавна изчезнали. Скамандър извира от планината Ида (XII, 19).
272
При погребение на виден пълководец били устройвани състезания: надбягване, борба, стрелба с лък, юмручен двубой и др. На победителите били раздавани награди. Такива състезания Ахил уредил за убития Патрокъл (XXIII, 260 и следващи).
273
Акрополът имал широки стени с определени места за жертвоприношения.
274
Молене с падане по лице или на колене било твърде обикновено, но търкаляне пред статуя на божество се смятало за унизително.
275
Андромаха искала да се хвърли от крепостната стена — така обясняват това място повечето тълкуватели.
276
Поетът има пред вид кораба на Ахил, както личи от 28 стих.
277
Опечалените не се миели в знак на траур.
278
Подземната река Ахерон („Одисея“, Х, 513) или Стикс („Илиада“, XIII, 396).
279
Само на това място в поемата се говори за зарове. Не е известно каква е била играта. Някои смятат, че наподобявала „дама“.
280
Ахил гледа към морето, защото в тази посока се намира неговата родина.
281
Закланите овни и говеда.
