Илиада

Най-напред в гъстата грива високо му шлема удари,
после заби във челото му своето копие медно. [460]
Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.
В бурната схватка той рухна със грохот подобно на крепост.
Вожда убит улови за краката герой Елефенор,
който бе син Халкодонтов и вожд на сърцати абанти.
Влачеше мъртвото тяло, понеже желаеше много [465]
той да му вземе доспехите: кратък му беше стремежът.
Щом Агенор го съгледа да мъкне трупа на героя,
в миг го удари жестоко със копие медно в ребрата,
вече от щита открити, и тъй подкоси му нозете.
Щом го душата напусна, борба за трупа му избухна [470]
между троянци и много ахейци. Подобно на вълци,
те се нападаха: мъж срещу мъж се нахвърляше стръвно.
Точно тогава Аякс Теламонов уби Симоесий,
Антемионов потомък, мъж тъкмо на възраст цветуща;
майка му бе го родила край брегове симоентски,43 [475]
слязла от Ида с родители нявга да видят стадата.
Ето защо Симоесий го бяха нарекли. Отплата
никак не даде на свойте родители мили, понеже
рано погина, убит от Аякса със копие остро.
Както вървеше, Аякс го прониза в гърдите отдясно; [480]
медното копие мина направо през дясното рамо.
Падна в прахта на земята подобно на черна топола,
дето висока и стройна расте в мочурлива ливада,
а по върха й се вият красиви и кичести клони.
Майстор колар я отсича със своята лъскава брадва, [485]
за да я свие във наплати на колесница прекрасна.
Дълго лежи на брега на реката, догдето изсъхне.
Тъй Симоесий лежеше, когато Аякс го съблече.
Антиф, синът на Приама, пристегнат със ризница светла,
хвърли в гъмжилото копие остро в Аякс Теламонов, [490]
но не можа да улучи; рани в слабините той Левка,
храбър другар Одисеев, повлякъл трупа на героя:
падна трупът от ръцете на Левка, а той — върху него.
Цар Одисей се разсърди свирепо, че Левк е погубен.
В мед заискряла облечен, излезе пред челните в строя, [495]
спря се наблизо и своето бляскаво копие метна,
след като вред се огледа. Троянци отстъпиха мигом,
щом се прицели; нахалост не прати той копие медно.
Демокоонта умери, сина незаконен Приамов,44
който дойде от Абид, от ливадите с бързи кобили. [500]
Гневен за своя другар, Одисей го прободе без милост
в дясното сляпо око и през лявото мина веднага
медното копие: мрак му забули очите красиви.
Шумно той рухна, доспехите звъннаха силно на него.
Първите в боя и светлият Хектор отстъпиха вкупом. [505]
Викаха гръмко аргийци, измъкваха своите мъртви,
стигаха много напред. Аполон се разсърди тогава,
щом от Пергам ги съгледа, и с гняв на троянците викна:
„Смело напред, конеборци троянци! Недейте отстъпва!
Нямат аргийците кожа от камък или от желязо, [510]
за да издържат на копия, дето телата разкъсват.
В боя не влиза Ахил, син на хубавокоса Тетида,
че покрай своите кораби гняв душегубен изпитва.“
Тъй им извика сърдитият бог от високата крепост.
Славната щерка на Зевса подбуждаше стръвно ахейци, [515]
между войските сновейки, когато ги виждаше мудни.
Тука съдбата погуби Диора, сина Амаринков,
който бе смъртно ударен във десния крак над петата
с камък заострен, случайно там нейде в полето намерен.
Вождът от Енос тракийски Пирой Амбрасид го улучи. [520]
Камъкът грозно премаза костта му и двете му жили,
падна по гръб във прахта на земята Диор Амаринков,
двете ръце си протегна към своите мили другари,
вече издишващ духа си. Към него притича пак този,
който го беше ударил, прониза го с копие в пъпа, [525]
вън му червата изкара и мрак му забули очите.
Вождът Тоант етолиец в гърдите Пироя прободе
с медното копие: в белия дроб то проникна дълбоко.
Близо до него застана Тоант, от гръдта му издърпа
своето копие тежко; па острият меч си извади, [530]
право в корема промуши Пироя и взе му душата.
Ала доспехите светли Тоант не можа да му смъкне:
верни тракийски другари дойдоха със копия дълги.
Едър макар и да беше, могъщ и достоен за почит,
те го отбиха: Тоант, разтреперан, във ужас отстъпи. [535]
Тъй във прахта се простряха един до друг двама водачи —
вожд на тракийци единият, другият вожд на епейци.
Още и други мнозина лежаха в полето избити.
Всичко това не би дръзнал дошлият човек да похули,
ако без удар и рани, запазен от мед островърха, [540]