Илиада

би се намирал в средата и би го превела Атина,
взела го в миг за ръка и отбила стрелите от него,
тъй като в оня ден много троянци и много ахейци,
ничком в прахта повалени, лежаха едни върху други.

[#38 Парис се надява, че ще му помогне Афродита, която го покровителствува.]

ПЕТА ПЕСЕНПОДВИЗИТЕ НА ДИОМЕД

Вдъхна тогава Атина Палада на цар Диомеда
сила голяма и смелост да бъде все пръв между всички
храбри аргийци и сам да спечели най-хубава слава.
Тя му запали край шлема и щита сияние вечно,
наподобило звездата,45 която най-ярка наесен [5]
между звездите сияе, окъпана вдън океана.
С блясък такъв озарила главата му и раменете,
тя сред войските го тласна, где боят кипеше най-бурно.
Имаше между троянците някой си Дарес, имотен,
жрец непорочен на Хефест, баща на двамина герои: [10]
братя Фегей и Идей, във различните битки изкусни.
Двамата сина на Дарес нападнаха цар Диомеда,
двамата със колесница, той прав на земята стоеше.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
първо Фегей със замах дългосенното копие метна. [15]
Острото копие мина над рамото на Диомеда,
без да улучи героя. След туй Диомед се прицели.
Своето копие медно не хвърли напразно с десница:
право в гръдта го умери и от колесницата смъкна.
Слезе Идей и остави назад колесницата дивна, [20]
но не можа да изтича в защита на брат си погубен.
Нямаше също и сам да избяга от черната гибел,
но го измъкна бог Хефест, покри го с мъгла непрогледна,
за да не бъде съсипан напълно нещастният Дарес.
Храбрият цар Диомед им разпрегна конете веднага, [25]
заповед даде на своите да ги откарат във стана.
А пък троянци, когато видяха децата на Дарес:
първия бягащ, а втория при колесницата мъртъв,
всички се духом смутиха. Но в миг светлоока Атина
хвана ръката на буйния Арес и тъй му продума: [30]
„Арес убиец, със кърви оцапан, стени разрушаващ!
Няма ли ний да оставим троянци сами и ахейци
с бой да решават кого промислителят Зевс ще прослави?
Нека отстъпим и нека отбегнем гнева на Кронида!“
Каза така и изведе от битката буйния Арес, [35]
па го принуди да седне на стръмния бряг на Скамандър.
Лесно данайци обърнаха в бягство троянци и всеки
вожд порази неприятел. Пръв мощният цар Агамемнон
от колесницата смъкна цар Одий, водач хелизонски.
С копие той го удари в гърба помежду раменете, [40]
то през гръдта му излезе, тъй както бе хукнал да бяга.
Просна се Одий, доспехите звъннаха гръмко на него.
Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,
който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.
Славният Идоменей го прониза със копие дълго [45]
в дясното рамо, когато се качваше Фест в колесница;
от колесницата рухна и страшният мрак го обгърна.
Взеха му всички доспехи слугите на Идоменея.
Цар Менелай пък погуби със своето копие остро
вожда Скамандрий, потомък на Строфий, ловец ненадминат: [50]
бе го научила много отдавна сама Артемида
всички животни, в гората отхранвани, с лък да уцелва.
Ала сега Артемида ловджийка не бе му полезна,
нито стрелбата му точна, с която той беше известен.
Славният с копие син на Атрей, Менелай гръмогласен, [55]
ядно напред го подгони, в гърба помежду раменете
с копие той го промуши и то през гръдта му излезе.
Ничком се просна Скамандрий, доспехите звъннаха силно.
Вожд Мерион умъртви пък Ферекла, потомък на Хармон,
който с ръцете си правеше всякакви вещи изкусни, [60]
че го обичаше много богиня Атина Палада;
той построи злополучните кораби вити на Парис,
зло причинили на него и мъка на всички троянци,
тъй като никак не знаеше волята на боговете.46
Щом Мерион във полето подгони и стигна Ферекла, [65]
с яд го прободе отдясно в бедрото и мигом премина
острият връх под костта пряко таза направо в мехура.
С вик на колени се смъкна Ферекъл, смъртта го забули.
Мегес погуби Педея, потомък на цар Антенора,
син незаконен, когото отгледа грижлива Теана [70]
редом със своите рожби, угаждайки тъй на мъжа си.
Мегес Филеев, прочутият копиеборец, го погна,
с острото копие в миг по главата в тила го удари.