Илиада

То му езика подряза и спря между белите зъби.
Падна Педей и със зъби студеното копие стисна. [75]
Вожд Еврипил Евемонов срази Хипсенора божествен,
чедо на Долопиона безстрашен и жрец на Скамандър,
който подобен на бог Олимпиец бе тачен от всички.
Вожд Еврипил, Евемонов потомък, се спусна към него.
Както се беше затичал, улучи го в дясното рамо, [80]
с меча си остър веднага отсече ръката му тежка.
Цялата в кърви облята, десницата падна в полето.
Алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.
Тъй се измъчваха дълго водачите в лютата битка.
Трудно човек би узнал Диомед със кои се сражава: [85]
битка с троянци ли води или със самите ахейци.
Той по полето се носеше както река пълноводна,
дето могъщо и буйно събаря преградите здрави.
Нито я бентове спират във нейния яростен устрем,
нито огради в нивята цветущи назад я задържат, [90]
щом е веднъж придошла от проливния дъжд на Кронида.
Колко прекрасни дела на човека изчезват под нея!
Тъй и троянски редици погинаха от Диомеда:
не устояха пред него, макар и да бяха тъй много.
Пандар, блестящият син Ликаонов, когато го зърна [95]
как из полето пред себе си гони редиците гъсти,
тутакси той си насочи извития лък в Диомеда.
Както нападаше, в миг го умери във дясното рамо,
в медната броня: стрелата опасна през нея премина;
плешката мощна прониза, а бронята с кръв се опръска. [100]
Светлият син Ликаонов тогава високо извика:
„Смело нападайте, храбри троянци, гонци на конете!
Вече ранен е най-знатен ахеец и аз се надявам:
той ще се бори не дълго с мойта стрела смъртоносна,
щом Аполон ме изпрати да дойда от Ликия тука.“ [105]
Тъй се похвали, но с тая стрела не уби Диомеда,
който отстъпи към свойте коне с колесницата крепка,
спря се и тъй заговори на Стенел, сина Капанеев:
„Стенеле мили, скочи напусни колесницата бойна,
за да извадиш стрелата жестока от моето рамо.“ [110]
От колесницата Стенел се смъкна в прахта на земята,
спря се до него, стрелата измъкна от дясното рамо.
Бликна веднага червената кръв изпод яката броня.
А Диомед гръмогласен тогава така се помоли:
„Чуй ме ти, дъще всесилна на егидодържеца Зевса! [115]
Ако на мене и татко ми нявга помощница беше
в лютите битки, сега ми помагай отново, Атино!
Дай да настигна със копие и да убия героя,
който ме първи улучи и много се хвали, че няма
дълго да гледам лъчистия блясък на ясното слънце.“ [120]
Тъй се помоли, Атина Палада послуша молбата;
тялото леко му стори, нозете, ръцете — чевръсти.
Близо до него застана и думи крилати му каза:
„Смело напред, Диомеде, във бой със троянците тръгвай!
В твойте гърди аз изпратих безстрашния дух на баща ти, [125]
точно какъвто е имал героят Тидей щитоборец.
Мракът, преди непрогледен, ти махнах сама от очите47
да разпознаваш добре боговете и смъртните хора.
Ако ли някой безсмъртен пристигне да те изкушава,
с никого от боговете всевечни недей се сражава, [130]
но ако влезе във бой Афродита, на Зевс дъщерята,
ти нарани я без милост със твоето копие остро.“
Щом му заръча това, светлоока Атина си тръгна,
а Диомед се отправи веднага сред първите в боя.
Той и по-рано желаеше в битка да влезе с троянци, [135]
ала сега бе обхванат от трижди по-гибелна ярост.
Както лъв, който в полето напада овце гъсторунни,
дръзко в кошарата скача, но леко ранен от овчаря,
дваж по-разпален се хвърля; овчарят побягва в заслона,
вече забравил овцете, и те изоставени тичат, [140]
но издушени наскоро, една се до друга търкалят,
после лъвът разлютен през оградата ловко прескача;
тъй разярен и могъщ Диомед сред троянци се втурна.
Там той уби Астиной и Хипейрон, водач на войските;
първия точно срази над гърдите със копие медно, [145]
втория в силната ключица с меча огромен удари:
рамото падна от едрия гръб и от яката шия.
Той го остави и после свали Полиид и Абанта,
рожби на Евридамант, остарелия съногадател.
Техните сънища старецът не разтълкува тогава — [150]
цар Диомед ги уби и им смъкна доспехите светли.
Сетне се спусна към Ксанта и Тоона, рожби на Феноп,
млади и двамата още. А Феноп, измъчван от старост,
нямаше други момчета имота си да им остави.
Щом Диомед ги погуби, душата им мила изтръгна, [155]