В небето зад тях откъм запад започнаха да се трупат черни облаци, а вятърът стенеше в равнината. Тревата се люшкаше от вятъра на вълни, а в далечината се разнесе тътен на гръмотевица.
Туземците все така бъбреха весело.
Хората от Космоса наведоха глави и продължиха да крачат след тях.
Този път дори Нлесин нямаше какво да каже.
След час заваля пороен дъжд.
13.
В дъжда никой не обръща внимание на пейзажа.
Водата бучи и барабани наоколо, плющи по скалите и издълбава малки дупчици в мократа черна земя. Косата ти залепва по челото, а от нея се стича вода и се плъзга по мазното ти мокро лице. Дъждът влиза в очите ти, примигваш, а те се зачервяват и смъдят.
Дрехите ти висят по тялото като мокри чували, а от собствената си пот се чувствуваш лепкав и спарен. В обувките ти има вода, много вода и всеки път, когато стъпиш, усещаш как пръстите ти жвакат в твоята собствена малка река.
Земята под теб е хлъзгава и се случва да паднеш. Протягаш ръка да се уловиш за някое дърво или клон, но дървета няма. Скоро лицето ти е изподраскано и те боли от шибащия го дъжд.
Не, нямаш никакво време за пейзажа.
Арвън не знаеше къде се намира и не го интересуваше. Обвит в суровата мантия на несгодата, той продължаваше да гази и почти му се искаше да е мъртъв. Доста от романтичните си възгледи за примитивния живот той изостави зад себе си в калта.
И тогава, невероятно, всичко свърши.
Един от туземците пред него извика и някакъв женски глас се обади в отговор. Арвън напрегна очите си и съзря топла жълта светлинна сред сивата мъгла. Той примигна и видя някакви обли издатини в подножието на една височина в началото на малка долина. Те изглеждаха доста по-ниски от човешки ръст, но групата се насочваше право към тях.
Арвън се препъна, но някой хвана ръката му и го поведе към една светлинка. Въведоха го през някакъв отвор и той едва не падна, когато кракът му не улучи няколкото стъпала вътре.
Но тя означаваше светлина и топлина.
Огън… Той се строполи край него, тръсна глава, за да отмести косата от очите си, и протегна ръце към пламъка. Различи някакви фигури около себе си в малката землянка и дочу смях. Зърна малко момче, което се взираше в него с нескривано любопитство.
Арвън беше пред припадък и знаеше това. Вероятно бяха изминали цели двадесет мили по трудния път, а простата истина бе, че никой от тях не бе привикнал към такова нещо. Само след миг-два край огъня той вече усещаше болката в краката си, а това означаваше, че след няколко часа ще се схванат.
Все пак човек има чувство за собствено достойнство.
Арвън се помъчи и успя да изрази на лицето си усмивка. Отправи я към черноокото кръглолико момче. Та я посрещна с подозрение, но накрая се ухили широко в отговор.
— Ура за живота отвън! — прозвуча нечий глас. — Ура за просторните пътеки и симфонията на дъжда.
— Привет, Нлесин! Виждам, че си оживял.
— По този въпрос мненията са две. Къде е болницата?
Арвън вдигна рамене.
Двамата седяха един до друг, а от тях се стичаше вода. Землянката не беше достатъчно голяма, за да побере цялата група; Арвън предположи, че Уийк и останалите са скупчени около други огньове. Мина му през ума, че от тях би станала вкусна чорба за туземците, ако се окажеше, че намеренията им са враждебни.
— Виждам, че не сме толкова умни, колкото си мислехме — каза Нлесин, обхванат от подобни размисли. — Трудно е непрекъснато да помниш, че не се намираш вече на космически кораб и правилата са се изменили.
— Нека ме накълцат, ако имат такова намерение — каза Арвън. — Единственото, за което копнея сега, е местенце, където да си полегна.
В този момент в стаята влезе туземецът, който бе довел групата от кораба. Той бе облечен със сухи кожи, макар че и те бяха опръскани от дъжда, а новия си нож носеше затъкнат в нещо като пояс около кръста му.
Туземецът се усмихна и задъвка съсредоточено с уста. После посочи Арвън и Нлесин.
— Смисълът на изявлението ти е безумно прост — съобщи Нлесин, докато туземецът го гледаше озадачено. — Радваме се, че ни считате годни за ядене, но трябва най-почтително да отхвърлим настоящата ви покана.
Арвън измъкна оръжието си.
— Никой няма да ме яде — заяви той, забравил чувствата си от преди няколко мига.
В този момент изпод платнището на входа се показа измъченото лице на Уийк. Той видя оръжието в ръката на Арвън и очите му се разшириха от почуда.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика той рязко. — Прибери това нещо, искаш да ни избият всички ли?
— Този шегобиец иска да ни изяде — обясни Нлесин.
Странно, думите прозвучаха някак неубедително.
—
— Не разбирам — засегна се — Нлесин. — Арвън и аз може да не сме от най-редките деликатеси, но смея да заявя, че за който и да е казан нашето присъствие ще бъде чест.
Уийк се овладя.
— Нашият приятел тук не иска да ви яде — обясни той. — Той иска вие да ядете. С други думи, той кани всички ни на пиршество.
Арвън прибра оръжието си. Почувствува се като кръгъл идиот, но бе твърде изморен, за да се обезпокои от това.
— Не — каза той. — Много съм си добре тук.
— Не — присъедини се Нлесин. — Категорично. Няма да отида. Да оставим това.
Туземецът се ухили още веднъж и задъвка.
— Трябва да отидем — подчерта Уийк. Той едва забележимо се полюшваше, докато говореше. — Не е подходящо да обиждаме нашите домакини сега.
— Пиршество — повтори Нлесин без какъвто и да е ентусиазъм. — Господи!
— Може би ще трае цяла нощ — предположи мрачно Арвън.
— Хайде — подкани ги Уийк. — Време е да се поразвеселите.
Един след друг, с туземеца начело, те излязоха от землянката в дъждовната нощ. Зашляпаха по пътя към по-голяма постройка, от която струеше силна, топла светлина.
Някой пееше и се чуваше задружен смях.
Арвън пое дълбоко дъх и реши да положи усилия за доброто си прекарване.
Удивително, съвсем не беше лошо… в началото.
Веднага щом влезе в горещата, изпълнена с изпарения постройка, със стени, покрити с кожи, той видя младо момиче, което нямаше буквално никакви дрехи по себе си. То се приближи до него, усмихна се и му подаде някакво ведро с гъста течност. Арвън, комуто главата беше замаяна от умората и задуха, почувствува, че няма какво да губи. Той отпи голяма глътка от течността. Както беше и очаквал, това не беше вода, а изгаряше.
Какво от това, почувствува се по-добре.
