Англопоетичен смеховник

порядъчно се измори

и както бе сама в салона,

прокрадна се до телефона

и спешно призова отряда

на огнеборната бригада.

След миг засвириха сирени,

мъже, във огъня калени,

се устремиха като хали

от всички лондонски квартали,

очите мятаха искри:

Матилдиният дом гори!

Сред бурни възгласи и песни

пожарникарите чудесни

забиха стълби във стрехите,

изкъртиха със взлом вратите

и от мазето до тавана

библейският Потоп настана.

Добре, че лелята все пак,

след малка доза амоняк

им обясни (задача тежка),

че станала е просто грешка

и, ще не ще, по две заплати

им даде, за да ги отпрати.

Не мина месец, и Агата

реши да иде на театър —

представяха добрата стара

пиеса за майор Барбара —

но колкото и да се мръщи,

Матилда си остана вкъщи:

дано накрая разбере, че

лъжата винаги ни пречи!

Пожарът, както често става,

избухна именно тогава.

Ах, как Матилда изпищя,

как само се развика тя!

Взе да се тръшка и да плаче

към доблестните минувачи

(събитията нажежени я

подтикваха към откровения).

Уви! При всеки неин зов

посрещаше я присмех нов:

Дрън-дрън! Ами, на нас ли тия!

Пак лъже, хайде, остави я!

Докато леля й научи,

непоправимото се случи!

Хилеър Белък из „Поучителни истории“

ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА

Когато с дъщеря си Нина

изкачвах Анапурна,

внезапно спусна се лавина

и взе, че я катурна.

Сега загазихме! Но ето

че щукна ми идея!

Да срежа ли въжето, дето

ме свързваше със нея?

Че правилно постъпих, знам,

но малко ми е скучно сам!

Хари Греъм

* * *

Изхабява ни времето с присмех нескрит,

но и ние хабим го, така че сме квит.

Аноним

БАНЯТА

Широка и права е тази пътека,

що в банята всеки ден води човека.

Но преди да се гмурнете в пълната вана,

преди да ви скрие искрящата пяна,

за да бъде спокоен блаженият час,

прекаран под душа, приканвам ви аз:

О, приятели мои, добре запомнете —

затворете вратата, резето дръпнете!

Приятел аз имах — а вече не ми е,

веднъж незаключил, той взе да се мие.

Ала както лежеше под пяната чинно,

влезе леля му — дева почтена, невинна.

Не го забеляза и взе за беда,

че пусна във ваната вряла вода!

А Джон в бързината, разбирате вие,

не успя със сапун голотата да скрие.

Изкрещя и прехапа си долната устна,

после гъбата своя неволно изпусна…

Къде падна тя, вече никой не знае.

Джон от мъка и гняв бе готов да ридае,

надигна се горд като Зевс всемогъщи,

изскочи навън и препусна към къщи.

Да… Бедната леля примря от уплаха,

да й върнат живота, уви, не успяха…

От какво ли умря? Може би от смущение?

Нима той бе виновен за туй престъпление?!

Ала Джон и до днес не успя да забрави

как, когато презря утвърдените нрави,

загуби брутално, така да се каже,

свойта чест, свойта леля и гъбата даже!

Хари Греъм