Ей ти, дърво, свободна съм! За Бога,
ще дървя който ща и както мога!“
Нима това е моята любима?
Нима бе тя, която в мрачна зима
разбуждаше цветята като фея
и караше дори и мен да пея?!
Да, тя е. Зная. Тя ще е докрая!
И щом е тъй, докрай ще я желая!
И ще є кажа, ще є кажа тъй:
О ти, прекрасна, през нощта, утрото, следобеда!
О ти, прекрасна, прегорила или не обеда!
О ти, най-прекрасна — облечена, съблечена или почти!
О ти, най-прекрасна — ставаща от сън, заспиваща или просто легнала по очи!
О, най-прекрасна сред прекрасните, от която няма по-хубава, по-чаровна, по-красива!
О, най-прекрасна сред прекрасните, справедлива или не,
жестока, безразлична, милостива!
О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да правиш, каквото и да виждаш, каквато и да бъдеш!
О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да е времето, и в слънце, и във дъжд!
За време моля, о, любима,
да скърпя таз проклета рима!
Робърт Крийли
ПОЕЗИЯТА
И аз не я обичам.
Но докато я четем с пълно пренебрежение,
все пак
откриваме в нея по нещо истинско.
Мариан Мур
Информация за текста
© Цветан Пеневски
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1942]
Последна редакция: 2007-02-08 23:21:42
