Англопоетичен смеховник

* * *

Колко е лесно да имаш семейство,

колко е лесно човек да е млад!

Но опитай и двете — съвсем не е лесно!

Хем млад, хем пък женен — направо е ад!

Аноним

БЕДНИТЕ ЖИВОТНИ

Конете живеят по трийсет години,

без нищо да знаят за джин и мартини.

Овцата след двайсет години умира,

а така и не кусва ни вино, ни бира.

И телето е трезво, но трябва да кажа,

че след осемнадесет сдава багажа.

На петнадесет свършва почтеното куче,

макар че коняк и ракия не смуче.

Кокошката само с вода се гощава,

но след десет с живота и тя се прощава.

Ами котката — ето, на мляко я кара

и пак не напредва далеч в календара.

Не пият животните чак от Потопа,

пък все преждевременно хвърлят те топа,

а разгулните, грешни, попийващи хора

доживяват шейсет, че и десет отгоре.

А се срещат родени с късмет екземпляри —

изкарват до сто в алкохолните пари!

Аноним

НЕОЧАКВАНО УДОВОЛСТВИЕ

Сърцето ми е като кавалер,

от дамата напуснат и забравен,

като човек с подут от болка зъб —

изваден наполвина и оставен.

Сърцето ми е като примадона,

оплескала на арията края,

сърцето ми е два пъти по-зле!

Пристига тъщата! Защо? — не зная.

Цапни ме яко с нещо по главата,

дано излезе морава цицина,

храни ме с гайки, бомби, арматура,

сипи ми смело в супата стрихнина!

Уший ми дреха с розови маймуни

и пурпурни бродирани фазани,

защото тъщата пристигна вече

и смята до смъртта ми да остане!

Аноним

В САФИЧЕСКИ СТИХ

Нежно убийство, сладка мисиз Харгрийвз,

пърхаш по Хай стрийт, сто сърца отнела.

Клетник обречен — всеки, що те зърне!

Без мистър Харгрийвз.

Стари бакали сметките объркват,

чупят кантара, сиренето мачкат.

Пратки в боклука пощальони пускат.

Кучета вият.

Палка отпуснал, полицай препуска,

данък общ доход бюрократ забравя,

с евтини рози пътя ти постилат

цветопродавци.

„Мъко прекрасна“ — вайкат се касапи,

„Viva, Regina!“ — кресва келнер бледен.

Даже кюрето шепне, поглед свело:

„Дявол небесен!“

Ето че в къщи ти, богиньо, влиташ,

вечер дохожда, с нея — мистър Харгрийвз.

Хвърля бомбето, мрачен като буря:

„Гладен съм, слагай!“

Д. Б. Уиндъм Луис

ПАРЧЕ СВАТБЕНА ТОРТА

Защо всички тези чудесни девойки

избират ужасни мъже?

Не вярвам да вземеш от благотворителност

някой от кол и въже!

Повтарям — ужасни — не просто селяци

и злонрави, порочни вандали

(сбрани, сякаш да видим край тях как блестят

жените, как все са блестяли),

а ужасни мъже: неграмотни, лениви,

коварни като апачите,

дето, излезеш ли в парка с тях,

се срамуваш от минувачите.

Нима е привършил твоят запас

от свестни съпрузи, о, Боже?

Или все надценявам жената

за сметка на мъжа?

А?

Може…

Робърт Грейвз

* * *

Дано излезе нещо — ти биеш си челото.

Не чукай, няма никой, то празно е, горкото.

Александър Поуп

* * *