Кутретата се чудеха кой дава им месцето,
и спореха горещо по въпроса.
Улегналите казваха, че иде от небето,
бунтарите пък сочеха подноса.
Аноним
Признавам, милорд, няма как!
Да, всеки поет е глупак.
Но доказвате вие наглед —
не всеки глупак е поет!
Александър Поуп
Сонета не презирайте, макар и да е глупав,
не обвинявайте поета плодовит!
С четиринайсет реда сега покрит е трупът,
а можеше със сто да е обвит.
Р. Х. Лойнс
На сянка както си лежах под строен тис,
съзрях до себе си забравен ръкопис.
„Есе за Бърнс“ на Карлайл бе трактата,
оставих го да си лежи в тревата.
Аноним
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПРИДВОРНИЯ ПОЕТ СИБЪР
Сибър, изписвай стиховете си на чаши —
сал тъй ще ги спасиш от задниците наши!
Александър Поуп
ПО „ПРОВИНЦИАЛНО ГРОБИЩЕ“ НА ТОМАС ГРЕЙ
Камбаната тра-ла-ла-ла печални звуци лей
и спомня ми гробовете зад тез стени.
В тях може би лежат велики хора — като Грей,
но и великите умират някой ден. Е, и?
Джъстин Ричардсън
Предците ни твърдели и палели се даже:
Човек не е виновен, докле не се докаже!
Аз бих ги посъветвал да знаят за друг път —
човекът е невинен, дорде го обвинят.
Огдън Наш
В СТИЛА НА…
Блажени старче, съдник строг,
ти бдиш над бъдните ни дни!
Кажи, мъдрецо, де е Бог?
Как да му служа? Помогни!
Въздъхнах и открих, че вече
сълза в окото ми напира,
а мъдрият отшелник рече:
„Ела, момче, да пийнем бира!“
Самюъл Джонсън
ПОЕМА, НАПИСАНА ОТ ЕДИН КРАЙНО РАЗЯРЕН ЧЛЕН
НА КРАЛСКАТА АКАДЕМИЯ НА ИЗКУСТВАТА
Рисувам, не спирам,
клиенти намирам —
преди да изсъхне, купуват!
Ама Ръскин, дивака —
хоп, с двата си крака,
и вече ми викат: „Не струват!“
Шърли Брукс
ПЕСЕН ЗА БАЛЕТА
Повдигни я внимателно,
дръж я грижливо,
хвани я за глезена
и за гъстата грива.
Завърти я със бяс,
а щом уталожи се,
запрати я небрежно
високо към ложите.
Дж. Б. Мортън
КНИЖНИТЕ ЧЕРВЕИ
Гризете смело, червеи, творбите вдъхновени
натрупани по прашните полици.
Но към Милорд ако таите капка уважение,
щадете позлатените корици!
Робърт Бърнс
ПАСТОРАЛНО
На брега на лазурен поток морен пътник приседнал си бе,
на главата си беше с перука, на перуката — с модно бомбе.
Ала вятърът бузи наду, както странникът седнал си бе,
и политна в потока лазурен прекрасното ново бомбе.
Човекът присегна с бастуна, но както протегнал го бе,
изтърва и перуката вътре, без да стигне до свойто бомбе.
