Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове
Посветено
на Катрин и Карън…
по обичайните годзилски причини
и
на истинския Алекс Килгър…
„На кой му пука кой печели…“
ПЪРВА КНИГА
БЕЗ ОРЪЖИЕ
Глава 1
Щабните сирени в кръстосвача на яничарите запищяха. Тропотът на ботуши заглъхна. Оперативният дежурен кимна доволно, щом екранът светна в зелено и изписа „Станции в готовност“. Отбеляза си наум да наложи допълнително наказание на една пипкава ЕКМ станция и се завъртя в стола си към капитана.
— Всички станции в готовност, Зигфер.
Капитанът опипа висящата под черната му куртка реликва и включи микрофона на интеркома.
— Поклон, о, воини яни, и да се помолим на Таламеин.
— Аллах, ти, който знаеш всичко, благослови ни сега, когато ще се сразим с неверника. Молим те, според нашето свещено право, поведи десницата ни към победа.
— Да бъде.
Хоровото „Да бъде!“ отекна из кораба. Капитанът превключи на двоен канал.
— Връзки, поемаш наблюдение. Оръжия, готов за стрелба, ЛРМ тръби втора, четвърта, шеста. Цел на екрана. Търговски кораб. Свръзка, установи контакт със засечения кораб. Оръжия, стреляте по моя команда, след като вражеският кораб се предаде. Тук мостик, край.
Плячката на кръстосвача изглеждаше като поредната порутена регистър-клас миньорска изследователска сонда, блуждаеща из външните граници на галактиката.
Овалният корпус беше изподраскан, корозирал и даже ръждив от безразборните кацания през киселинни атмосфери. Дългите му вретеновидни крака за кацане бяха прибрани под корема на кораба, а миньорските щипци — загърнати под мостовия пулт.
Общо взето напомняше на престарял рак, бягащ от прегладняла акула.
Всъщност корабът беше на ИП „Сиенфуегос“, имперски шпионски кораб с изпълнена мисия — и вече бързаше за дома.
Извлечение, сутрешен доклад, II Кавалерийски ескадрон, секция „Богомолка“:
Изпратен към настоящата дата, с временно назначение, Имперски помощен кораб „Сиенфуегос“ (досие-х оп. КАМФАР):
СТЕН (МР), л-т ОС Секция „Богомолка“ 13, оръжия;
КИЛГЪР, АЛЕКС, серж. NCOIC, експлозиви;
КАЛДЕРАШ, АЙДА, ефр., пилот и електроника;
МОРРЕЛ, БЕТ, старши редник, звероукротител;
*БЛРЧИНАУС*, без ранг, антрополог, медик.
Екипът изпратен с индив. Оборудв., един. 45 и 46.
БЕЛЕЖКА: ОП КАМФАР под дир О/С корп. Меркурий сл. зап. т/б съгл. с полк. Ян Махони, командир корп. Меркурий.
Стен огледа одобрително осветената в мътнозелено от хидропонните лампи гола жена, пристъпи до края на сектора и леко се промуши край двата огромни черно-бели сибирски тигъра.
Единият отвори сънено око, позна го и му изръмжа свойски. Стен не му обърна внимание и звярът се обърна и облиза гърлото на самката си.
Бет се обърна и се намръщи, като го видя. Сърцето на Стен все още имаше навика да залудува, щом я видеше. Беше мъничка, руса и мускулите й играеха под гладката й кожа.
Бет се поколеба, а после закрачи през виещата се зеленина на биосектора и седна до него. Стен беше съвсем малко по-висок от нея, с черна коса и умислени черни очи. Беше слаб, но с тяло на добре трениран атлет.
— Мислех, че спиш — каза тя.
— Не можах.
Бет и Стен поседяха известно време мълчаливо, ако се изключеше мъркането на Мънин и Хъгин, нейните две големи котки. Нито Бет, нито Стен ги биваше много в говоренето. Особено за…
— Рекох си, че може би — подхвана на пресекулки Стен. — Ами май трябва, такова… да пробваме да разберем кво става.
— Какво не става, искаш да кажеш — каза Бет.
— Май е точно така, да му се не види — каза Стен.
Бет помисли.
— Не знам. Заедно сме от доста време. Сигурно е от това. Може да е заради тая тъпа операция. От колко време вече седим в тоя шибан кораб и си играем на техи.
— И си ръмжим — добави Стен.
— Да, и това.
— Виж — каза Стен, — що не отидем в каютата ми? И да… — Гласът му заглъхна. „Страшно романтичен подход, няма що“, сопна се вътрешният му глас.
Бет се поколеба. Замисли се. После поклати глава.
— Не. Мисля, че ми се ще да оставим нещата каквито са, докато се върнем. Може би може би като кацнем на Ар и Ар… може да се върнем към онова, което бяхме.
Стен въздъхна. И кимна. Бет май беше права. Май щеше да е най-добре да…
Интеркомът запращя.
— В случай, че не досаждаме на младите любовници, изглежда, имаме малък проблем в командната зала.
— Като например, Айда? — попита Стен.
Тигрите вече се бяха изправили, с присвити уши, и поклащаха опашки.
— Като например един скапан грамаден кръстосвач, който ни влиза отзад.
Бет и Стен бяха скочили на крака по средата на изречението и вече тичаха към командната зала.
Един сравнително нисък мъж, почти толкова широк, колкото висок, огледа на дисплея фиша на янския кораб и изпръхтя. Алекс беше жител на един от тежките светове, с кости като стоманени пръти и свръхкорави мускули. И акцентът му — шотландски, заради първите заселници на родната му планета — беше задръстен като тялото му.
— Богове мили, какво съгреших — възкликна той, докато изчиташе описанието на кораба, който ги преследваше.
Стен се наведе през рамото му и зачете на глас.
— 619.532. ЩУРМОВИ/ПАТРУЛЕН. Бивш имперски кръстосвач „Турнмаа“, клас „Карджала“. Габарити: 190 м на 34… скапано трътлесто корабче… Екипаж под имперска служба: 26 офицери, 125 матроси…
— Четирима плюс два тигъра срещу 151 професионални войници — избухна Айда. Ромката се замисли над шансовете. Алчна, колкото беше дебела, Айда бе сложила пръст във всяка стокова и фондова борса в Империята. — Ако някой ще залага, аз бих заложила… срещу нас.
Стен я пренебрегна и продължи да чете:
— Въоръжение: четири противокорабни установки „Таласъм“, на склад трийсет и шест резерва… Три
