Матара, синът на Даууай
Осетинска приказка
Едно време, много отдавна, живеел един хан, който имал само един син. Той бил много лош и пречел на жените да си носят вода. Бедните жени носели вода на гръб в буренца, а ханският син излизал и за развлечение стрелял в буренцата. Пробивал ги и водата се разливала по жените.
Веднъж отишла с буренце на реката една баячка. Ханският син пуснал стрела и към нея; улучил буренцето на гърба й и то се разпиляло на трески, а водата заляла баячката до ризата.
— Да опустее, дано, гордостта ти и лошотията ти! — проклела го баячката. — Виждала съм и други хан ски синове, но те поне позволяваха на хората свободно да ходят за вода! А ти дори за вода не им даваш да ходят! За твоята надменност към нас, бедните жени, нека господ вложи в сърцето ти образа на хубавицата Уацирохс-Зардирохс, за да ти станат противни всички хора и никого да не виждаш, никого да не чуваш освен нея! Нека това да ти бъде наказание, дето ни оскърбяваш!
Ханският син веднага си отишъл в къщи. Прибрал се в покоите си, затворил се с три врати и легнал на постелята си.
Родителите му се разтревожили, започнали да търсят единствения си син.
— Къде е? Какво става с него? Може би спи? Но и сънят си има граници!
Известно време изчаквали, надявали се, че синът им сам ще се покаже, но понеже той не се показал, взели да чукат на вратата. Къде ти! Той не отварял вратата, не отговарял на никого, не се обаждал на ничие повикване. Тогава един старец рекъл:
— Сполетяло го е някакво нещастие. Бързо изпратете вестител при вуйчо му Матара!
Качили на кон един момък, който се отличавал от другарите си, и му поръчали:
— Препускай бързо и денем, и нощем, и доведи тук вуйчо му Матара!
Момъкът веднага препуснал, долетял при Матара, вуйчото на ханския син, и му съобщил тревожната новина:
— Твоят сестриник, ханският син, се е затворил с три врати, на никого не отговаря нито на викане, нито на чукане, не отваря вратите! С него се е случило нещо, тръгвай по-скоро!
— Да вървим! — казал Матара.
Начаса оседлал коня си, яхнал го и се стрелнал като по тревога към сестриника си. Пристигнал в ханския дом, бързо скочил от коня и се затекъл към вратата, без дори да поздрави.
— Отвори вратата! — почукал той. Ала ханският син не отворил и на него. Матара повикал още веднъж, но той не отговорил.
Тогава Матара ударил вратата с пета и тя се съборила. Като изкъртил по този начин трите врати, той се озовал при сестриника си и го заварил, легнал по очи на постелята.
— Какво става с теб? — попитал го Матара. — Каква беда те е сполетяла? Защо си разтревожил хората?
Ханският син мълчал, нищо не отговарял.
Тогава Матара го хванал за ръката, свалил го от постелята и казал:
— Защо мълчиш? Какво ти се е случило?
И тогава сестриникът му, ханският син, разказал:
— Баячката ме прокле и в същия час Уацирохс-Зардирохс влезе в сърцето ми: нищо вече не разбирам, не чувам ни баща си, ни майка си, ни хората, не зная какво представлява тя, но съм обзет от силна любов към нея!
— Не се отчайвай! — казал му Матара. — Щом съм жив, ще я намерим! Сега за нищо повече не се безпокой, изхвърли тревожните мисли от главата си!
Матара веднага изпратил дванадесет коли да докарат стомана. От стоманата си направил лък и стрела. След това тръгнал на път с ханския син.
Когато се отдалечил малко от селото, Матара се обърнал към стрелата си:
— Пускам те пред мен, върви и разоравай бразда като плуг, стигни там, където се намира Уацирохс- Зардирохс, и се забий в земята!
Матара пуснал стрелата и тя тръгнала напреде им, като разоравала бразда като плуг. Те вървели по готовия път и стигнали там, където се намирала Уацирохс-Зардирохс. Седем великана се били събрали край стрелата на Матара, забита в земята, по ред се опитвали да я издърпат, но не можели. Хванали я и седмината, но пак не успели. В този миг пред тях застанал Матара със сестриника си, ханския син.
— Добър ви ден! — обърнал се Матара с поздрав към великаните. — Защо закачате стрелата на госта си? Какво ви пречи?
Седмината великани, страшно изплашени, че този гост може да им докара беда, му отговорили:
— Събрахме се край нея като пред чудо. Не знаехме, че принадлежи на гост. Как не се мъчихме с нея, но не можахме да я изтръгнем от земята.
— Ние сме ваши гости — казал им Матара. — Не сме врагове и не сме насилници, а искаме да се сродим с вас. Ако ни кажете какво представлява сестра ви и поискате да узнаете кои сме и какви са обичаите ни, ще поговорим с вас.
Великаните му казали:
— Много хора идваха при нас да се сватосват за сестра ни, но не можаха да изпълнят условията, които им поставяхме. И ние постъпвахме с тях така, че те вече не се връщаха по домовете си.
— А какви са условията ви? — попитал ги Матара.
— Утре отиваме на лов. Нека ергенът сам донесе толкова дивеч, колкото донася всеки от нас.
— А колко донася всеки от вас? — пак попитал Матара.
— Ние донасяме — отвърнали те — кой цял елен, кой цяло дърво с корените и клоните.
Матара казал на великаните:
— Бъдете готови за утре! Съгласен съм с това ваше условие. Какви са другите ви условия?
— Това е първият откуп. А второто условие е такова: нека ергенът се покатери на самия връх на дървото, което расте пред прага на дома ни; нека при това вземе със себе си една делва разтопено масло. Когато стигне на върха, нека обърне делвата нагоре с дъното така, че да не се пролее нито една капка масло, да постави обърната делва в чатала между два клона и да слезе от дървото.
Третото условие е такова: когато се върнем от лов и донесем убити елени и цели дървета, той трябва да нареже всички елени като един елен, а целите дървета да нацепи на дърва така, сякаш има работа с едно дърво. Ако изпълни и трите условия, ще стане наш зет.
— Добре — казал Матара. — Дърветата са негова задача, а моята задача е да дойда с вас на лов. Нашият обичай е такъв: месото за курбан в дома на годеницата не го доставя годеникът, а другарят му, който пристига с него.
Сутринта великаните тръгнали на лов и взели със себе си Матара като осми ловец. След това великаните понесли кой елен, кой дърво, а Матара на едното си рамо носел елен, на другото — цяло дърво. Събрали се на уговореното място и когато великаните видели Матара, пак се уплашили.
— Този човек ни застрашава с гибел! — казали си те.
Великаните се прибрали в къщи и всеки снел товара си. Матара също дошъл в дома на великаните. Хвърлил от рамото си цялото дърво на земята и то се разпиляло на дребни трески. След това хванал елена за муцуната и му одрал кожата, както се дере за мях — нацяло. Разсякъл елена на части и ги нахвърлял в чебъра. Сетне казал на седмината великани:
— Магарета! Нарежете си курбаните сами, нацепете си дърветата! Няма време!
Те също се заели да режат елените, но с големи усилия откъсвали по някое парче; от страх пред Матара ръцете им престанали да се подчиняват. Нарязали как да е елените, нацепили дърветата и казали:
— Сега трябва да бъде изпълнено другото ни условие: нека ергенът се покатери на дървото.
Ергенът, ханският син, започнал да се катери по дървото с делва масло в ръка. Стигнал до върха, обърнал делвата нагоре с дъното и маслото се разляло. Великаните се стекли с вик:
— Ето, ето, той разля маслото!
— Хей, магарета! — казал им Матара. — От върха на дървото той видя родния си край, сърцето му се сви от мъка по него и той заплака; това са сълзите му, а не масло.
Великаните мирясали. Ханският син слязъл от дървото. Великаните се съгласили да му дадат сестра си
