хвърли поглед на крепостните стени, на устните му се появи вълчата усмивка. Стените бяха и високи, и добре укрепени, но имаха един голям недостатък — бяха от дърво.
Понеже знаеше, че хирпините вече са поискали помощ от водача на луканите Марк Лампоний, Сула реши да премине към активни действия веднага, без дори да строи лагер. Още щом легионите му се изправиха срещу Екланум, той прати трибуна Лукул да поиска от местните жители да се предадат. От града отговориха с въпрос — молба: дали уважаемият Луций Корнелий Сула би бил така добър да остави на жителите на Екланум двайсет и четири часа, за да обсъдят въпроса на спокойствие?
— Искат да печелят време. Явно се надяват до утре Лампоний да им прати подкрепления — обясни Сула на Прасчо Метел и Лукул. — Ще трябва да се заема с този Лампоний. Трябва да сложим край на безчинствата му в Лукания. — После се обърна към Лукул: — Луций Лициний, ти ще отнесеш отговора ми до обсадените. Ако искат да размислят, давам им всичко на всичко един час. В това време ти, Квинт Цецилий, ще събереш, колкото хора ти трябват, и ще обиколиш всички къщи наоколо в търсене на дърва и зехтин. Ще струпаш дървата около всяка от градските порти и ще ги полееш обилно със зехтина. Нека четирите ни катапулти бъдат насочени срещу портите. Щом си готов, започваш стрелба по стените и палиш дървата. Сигурен съм, че и зад крепостните стени целият град е построен от дърво. Екланум ще изгори като факла.
— Ами ако всичко е готово след час? — попита Прасчо.
— Тогава започваш да палиш — нареди му Сула. — Хирпините се държат непочтено с нас. Защо ние да не им отвърнем със същото?
Понеже дървото, от което местните бяха издигнали защитните си стени, беше старо и добре изсъхнало, крепостните съоръжения бързо пламнаха. Екланум избухна в пламъци. Портите се разтвориха широко и паникьосаните хирпини хукнаха да се спасяват на полето и да молят за пощада.
— Избийте ги и оплячкосайте всичко — заповяда Сула. — Време е италийците да разберат, че от мен милост не бива да чакат.
— А жените и децата? — попита за всеки случай Квинт Хортензий, другият изборен трибун в армията.
— Какво, да не би да не ти стиска, адвокате площаден? — изгледа го подигравателно началникът му.
— Не разбираш правилно въпроса ми, Луций Корнелий — отвърна му невъзмутимо Хортензий. — Точно аз няма да заплача за съдбата на някакви си хирпински варвари. Но понеже наистина съм площаден адвокат, редно е да попитам дали всичко съм разбрал правилно. Така поне знам, че няма да ме хокаш след това.
— Никой не бива да оцелее — потвърди заповедта си Сула. — И все пак кажи на хората си, че могат първо да се възползват от жените, докато са живи, пък след това да ги убият.
— Толкова ли не ти се искат роби за продан? — зачуди се Прасчо, който разсъждаваше практично.
— Италийците не могат да бъдат смятани за чужди военнопленници. Мога да задигна всичко от домовете им, но тях самите за роби не мога да продам. По-добре да ги избием.
От Екланум свърна на юг по Апиевия път и бързо изведе войските си пред Компса, втората голяма крепост на хирпините. Подобно на злощастната си посестрима и Компса се защитаваше със стени от дърво. Новините обаче се оказаха по-бързи от краката на Сулановите легионери и когато римската армия се появи пред града, на портите му вече чакаха всички градски магистрати. Този път Сула предпочете да се покаже благосклонен. На Компса й се размина кървавата баня.
От превзетия по мирен път град пълководецът прати вест до Катул Цезар в Капуа и му нареди да прати два легиона в Лукания под командването на братята Авъл и Публий Габиний. Заповедта им беше да отнемат всички градове от ръцете на Марк Лампоний и да освободят Попилиевия път чак до Региум. Докато пишеше нарежданията си, се сети за още един човек, който можеше да се окаже полезен; добави в послеписа, че в експедицията срещу луканите Катул трябва да включи и младшия легат Гней Папирий Карбон.
Докато беше в Компса, Сула на свой ред получи две послания. В едното го уведомяваха, че след тежък и съпроводен с големи загуби общ щурм Херкулан най-сетне е бил превзет два дни преди юнските иди. В кървавото сражение бил паднал самият Тит Дидий.
— Накарайте херкуланци да платят за Дидий — отговори Сула на Катул Цезар.
Второто писмо идваше от обратната посока — от Апулия, където беше пристигнал Гай Косконий.
„След неочаквано приятно и безопасно пътуване стоварих легионите си в областта на солените лимани, близо до рибарското селце Салапия точно петдесет дни, след като напуснахме Путеоли. Всичко вървеше точно както го бяхме предвидили по план. Слязохме от корабите посред нощ, никой дори не ни усети и призори нападнахме селището. За броени минути го сринахме със земята. Лично се уверих всичките му жители да бъдат избити, така че самнитите да не научат за пристигането ни.
От Салапия се насочих към Кана, която превзех без бой. Щом се оправих с нея, намерих брод през река Ауфидий и се придвижих към Канузиум. Петнайсетина километра нагоре по пътя се сблъсках с голям самнитски отряд начело с Гай Требаций. Сражението не можеше да бъде избягнато. Понеже разполагах с много по-малочислени сили, а и теренът ми пречеше да се разгърна, сражението се оказа кърваво и аз изгубих доста от войниците си. Требаций обаче също понесе загуби. Реших да се прибера в Кана, преди самнитите да са ни ударили повторно, затова строих легионите си и ги преведох обратно през реката. Требаций ме следваше по петите. Тогава ми хрумна каква тактика да приложа и като накарах войниците си да се разбягат уж в паника пред противника, събрах всичките си сили зад един хълм при бреговете на Ауфидий. Това се оказа успешно. Уверен в превъзходството си, Требаций се зае на свой ред да пресича реката, без да поддържа добре редиците на легионите си. Моите хора бяха запазили спокойствие и само чакаха случай да се хвърлят повторно в сражение. Описахме широк кръг и се нахвърлихме върху Требаций, докато войската му още не бе излязла от реката. В резултат на това римската армия удържа категорична победа. Имам честта да ти съобщя, че при водите на Ауфидий загинаха не по-малко от петнайсет хиляди самнитски войници. Требаций заедно с малцината оцелели се измъкна по посока на Канузиум, който предварително е бил готов за обсада. Вече съм го обкръжил, от всички страни.
Оставих пет кохорти, включително и ранените си войници под стените на Канузиум и им сложих за началник Луций Лукцей. Останалите петнайсет кохорти взех със себе си и продължих в северна посока, към земите на френтаните. Аскулум Апулиум се предаде без бой. Същото стори и Ларинум.
Докато пишех този доклад, получих новината, че Луций Лукцей е принудил Канузиум да се предаде. Следвайки получените от мен заповеди, той е плячкосал града и е избил поголовно населението му, независимо че според осведомителя ми самият Гай Требаций е успял отново да се спаси. Тъй като не разполагаме със затвор, където да задържаме военнопленниците, а, от друга страна, не мога да позволя из тила ми да се движат необезпокоявани вражи бойци, друг изход от пълното унищожение на Канузиум не виждам. Вярвам, че постъпката ми няма да срещне твоето неодобрение. От Ларинум продължавам своя поход срещу френтаните. Чакам новини за твоите действия, както и заповеди за по-нататъшните ми действия.“
Сула изчете доклада на Косконий с огромно удовлетворение и веднага извика Метел и двамата военни трибуни. Напоследък се убеждаваше, че може да разчита на тях за много неща.
Преразказа им писмото и търпеливо изчака тримата офицери да се уморят да го хвалят (никой от тях не беше подозирал за мисията на Косконий), после започна да дава новите си разпореждания.
— Време е да се разправим със самия Мутил. Ако не го изпреварим, той ще се стовари с такава сила върху двата легиона на Гай Косконий, че нищо чудно да ги избие до крак. След толкова добре свършена работа подобна участ би била най-малкото незаслужена. Доколкото мога да съдя от сведенията на съгледвачите ми, в момента Мутил изчаквал да види моите следващи ходове. От тях щяло да зависи дали ще насочи войската си срещу мен или срещу Гай Косконий. Това, на което Мутил най-много се надявал, било да продължа на юг по Апиевия път и да съсредоточа усилията си срещу Венузия, където има достатъчно въстаници, за да ми създадат главоболия през идните месеци. Ако разбере, че наистина съм тръгнал на юг, Мутил веднага ще погне Гай Косконий. За да го подлъжем, още днес ще поемем по Вия Апия. Когато се смрачи обаче, ще излезем встрани от пътя и ще използваме нощта, за да се придвижим в
