истинската посока. Оттук до горното течение на Вултурн са все баири и долища, но друг начин няма. Самнитската армия е разположена на средата на пътя между Венафрум и Езерния. Струва ми, че прекаляват с бездействието, но Мутил твърдо е решил да не си показва носа. Оттук до сегашното му местоположение има двеста и петдесет километра уморителен път. И все пак задачата е да стигнем при самнитите за осем дни, при това да сме готови за сражение.
Никой дори не помисли да възрази. Сула нямаше навик да щади войниците си, но от последната голяма победа духът на легионите се беше повдигнал толкова високо, че никой не се плашеше от трудностите. Пълководецът бе имал благоразумието да извлече дивиденти и от плячкосването на Екланум: когато цялата армия го гледаше в ръцете какво ще вземе за себе си, Сула избра само няколко жени — при това не най- красивите — за себе си и останалите членове на щаба.
Колкото и да се споменаваше цифрата осем обаче, походът до лагера на Мутил отне цели двадесет и един. Римските легиони нито веднъж не излязоха на път, а склоновете на хълмовете се оказваха често толкова стръмни и непристъпни, че трябваше да се заобикалят. Колкото и да се безпокоеше закъснението да не провали целия му план, Сула продължаваше да се държи все тъй бодро и непринудено с легионери и офицери, сякаш препятствията са просто досадни подробности и никой за нищо не бива да се притеснява. В известен смисъл удостояването му с венеца от трева го бе разнежило и той започваше по бащински да се грижи за армията, която смяташе вече за своя лична. Ако теренът беше такъв, какъвто той си го беше представял в началото, навярно щеше да изкара душата на войниците си; ала сега най-важното беше да се поддържа настроението. Ако Фортуна продължаваше да стои на негова страна, Сула щеше да стигне навреме, за да завари Мутил в лагера му; а той нямаше причина да се съмнява в благоволението на своята покровителка.
И така, в края на квинктилис Лукул се появи с радостно лице в лагера на Сула.
— Там е! — извика той от коня си.
— Чудесно! — усмихна се щастливо Сула. — Това означава, че късметът му е избягал далеч, Луций Лициний… защото винаги стои на моя страна. Можеш да съобщиш и на войниците. Мутил има ли намерение да се придвижва?
— По-скоро изглежда, че е дал на хората си безкрайна почивка.
— Вече им е дошло до гуша от войната и той добре го знае. Освен това вече достатъчно тревоги му създадохме. В продължение на повече от шейсет дни стои закотвен на едно място и дори да получава новини за движенията ни, те най-много още повече да го объркат. С всеки миг задачата му се оказва по- трудна за разрешаване. Мутил вече изгуби Западна Кампания, предстои му скоро да се раздели и с цяла Апулия.
— Тогава ние какво да правим? — попита нетърпеливо Лукул, който искаше да се учи от опита на Сула.
— Стигаме до последното било преди долината на Волтурн и вдигаме лагер от отсамната му страна. Мълчим и чакаме да видим какво ще стане. Искам да ударя тогава, когато самнитите се подготвят за поход. Мутил вече няма за кога да отлага намесата си, иначе ще изгуби войната дори без да е бил победен на бойното поле. Ако имахме работа със Силон, не бих се учудил тъкмо това да му е целта. Но Мутил? Той е самнит, а самнитите винаги са ни мразили.
Шест дни по-късно Мутил наистина се накани да излезе от лагера си. Това, което Сула нямаше как да знае, бе новината, току-що застигнала самнитския предводител. Под стените на Ларинум се беше провело кърваво сражение между Гай Косконий и Марий Егнаций. Макар сам да стоеше на едно място, Мутил нямаше да позволи на някакъв си Косконий да се разхожда като на парад из цялата Северна Апулия. Затова беше съставил голяма и добре обучена армия от самнити и френтани и под командването на Егнаций я беше пратил да се разправи веднъж завинаги с Косконий. Римляните бяха малко на брой, но до такава степен уверени в силата си и предани на началника си, че вече дори не се замисляха, преди да влязат в бой. Войските на Марий Егнаций бяха разбити от римляните, самият Егнаций бе намерил смъртта си на бойното поле заедно с по-голямата част от войниците си. При новината за случилото се на Мутил му настръхнаха косите от ужас.
Скоро след изгрев-слънце четирите легиона на Сула тихомълком се изнизаха през портите на лагера и като използваха прикритието на високия хълм, нападнаха съвсем ненадейно Мутил. Самнитите тъкмо бяха развалили наполовина лагера си, та разпръснати и дезорганизирани не можеха с нищо да противостоят на изненадващото нападение. Тежко ранен, Мутил едва успя да се измъкне от клането и с останките от армията си се добра в последния миг до Езерния. Препатилият град още веднъж щеше да се съпротивлява на продължителна обсада — с тази разлика, че преди обсадените бяха римляните, а сега — самнитите.
Докато разчистваше бойното поле, Сула на свой ред научи и за победата над Марий Егнаций. Косконий лично му беше пратил писмо. Макар огнища на съпротива да бяха останали из целия полуостров, войната вече беше свършила. Излизаше, че Мутил го е знаел отпреди повече от шейсет дни.
Като остави няколко кохорти пред Езерния и предаде ръководенето на обсадата на Лукул, Сула бързо се насочи към старата самнитска столица Бовианум. Тя беше здраво укрепена и се пазеше от три големи крепости, свързани помежду си с високи стени. Всяка от крепостите беше обърната по посока на един от трите пътища, тръгващи от града. Жителите на града открай време го смятаха за непревземаем.
— Знаете ли — говореше в пристъп на словоохотливост Сула на двамата си вечни слушатели — Метел Пий и Хортензий, — едно от нещата, които са ми правили голямо впечатление у Гай Марий, е презрителното му отношение към обсадната техника и превземането на крепости с щурм. За него цялото бойно изкуство се състои в това да се печелят сраженията на открито поле. Докато аз лично намирам обсадата за нещо крайно занимателно. Ако погледнете Бовианум, ще си кажете веднага, че стените му са непристъпни. И все пак, имате ми думата ми, че ще го превземем още днес.
И той наистина удържа на думата си. Разположи част от легионите си пред крепостта от страната на пътя към Езерния. Докато защитниците й си мислеха, че имат срещу себе си цялата римска армия, един от легионите незабелязано се промъкна зад околните хълмове и нападна южната част на града, откъм пътя за Сепинум. Когато Сула видя високия стълб дим, който се вдигаше откъм голямата южна кула — предварително уговорения сигнал, — той на свой ред се втурна в атака. Не минаха и три часа и Бовианум се предаде.
Сула разквартирува войниците си из превзетия град, вместо да ги кара да строят лагер вън от стените му. Силната крепост щеше да му служи за надеждна база, докато обикаля областта и възстановява римската власт. Засега то се изразяваше само в унищожаването на всички подозрителни гнезда, където би могло да се набират нови самнитски войски.
Най-накрая, като привлече новобранци от Капуа да продължат обсадата на Езерния, Сула събра отново четирите си славни легиона и потегли за уговорената среща с Гай Косконий. Двамата се събраха отново в края на септември.
— Изтокът е твой, Гай Косконий! — рече весело Сула на помощника си. — Искам да освободиш изцяло Апиевия и Минуциевия път. Давам ти Бовианум за главна квартира, там можеш да разположиш спокойно голям гарнизон. Отсега нататък сам ще решаваш кога да се показваш благороден, кога — безмилостен. Най-важното е да не пускаш Мутил да се измъкне от Езерния и да пречиш на подкрепленията, които биха си пробили път до него.
— Как вървят работите на север? — попита Косконий, който не знаеше никакви новини от момента, в който бе напуснал пристанището на Путеоли през март.
— Всичко върви по мед и масло! Сервий Сулпиций Галба вече е разчистил до голяма степен земите на маруцините, марсите и вестините. Твърди, че на бойното поле се е намирал самият Силон, който своевременно избягал. Цина и Корнут са окупирали цялата територия на марсите, а Алба Фуценция е отново наша. Консулът Гней Помпей Страбон е опустошил земите на пиценците, както и бунтовническите кътчета в Умбрия. Единствено Публий Сулпиций и Гай Бебий продължават да чакат пред Аскулум Пицентум. В града сигурно са почнали да мрат от глад, но продължават да се държат.
— Но тогава излиза, че
— Ами, да. Нали трябваше да спечелим? Как си представяш Италия без силната десница на Рим да я направлява? Боговете поне не биха могли да си го представят…
