племена не ме интересуват. Нашата крайна цел е Близка Испания и трябва да я стигнем до началото на зимата.
В края на септември армията му вече прекосяваше прохода оттатък Долината на саласите — за голямо учудване на всички местното население почти не се съпротивляваше на римските нашественици. Когато Помпей се спусна към долината на Изара и земите на страховитите алоброги, той ги свари напълно неподготвени — докато осъзнаят галите какво се случва, римските легиони вече ги бяха подминали и така не им позволиха да ги настигнат. Едва край бреговете на Родан се сблъскаха с враждебно настроени племена. Хелвиите, които населяваха десния бряг на реката и подножието на планинския масив Цебена, бяха войнствено настроени. Но за Помпей хелвиите не се оказаха сериозен противник: на няколко пъти с лекота отблъсна атаките им и най-накрая взе неколкостотин момчета за заложници, за да си осигури спокойно преминаване. Онези воконти и салувии, които се оказаха достатъчно смели да слязат в равнината, бяха застигнати от същата съдба, също както и волките арекомици, които живееха оттатък устието на Родан из блатистите земи между Арелат и Немавз. Спокоен, че е загърбил всички опасности, Помпей събра децата — заложници и ги остави на грижите на жителите в Масилия.
В крайна сметка зимата още не беше дошла, когато легионите му прекосиха и Пиренеите и се установиха на лагер край град Емпория, в съседство с цивилизованото племе на индигетите. Помпей можеше да се похвали, че е навлязъл на територията на Испания, нищо че все още се намираше в самата й периферия. Проконсулът, който не само не беше избиран за консул, но и не беше стъпвал в сената, сега седна да опише преживелиците си по пътя от Италийска Галия за Испания, без да подмине героичната си смелост при прекосяването на Алпите по кози пътеки и през непознати земи и при смазването на всякаква съпротива сред галите.
Помпей съжаляваше, че приятелят му Варон не е с него. С или без стил обаче писмата бяха необходими — особено онова до другия проконсул в Испания — Метел Пий, наричан от някои зложелатели Прасчо Младши.
„Пристигнах край Емпория и съм се установил на зимен лагер. Имам намерение да прекарам зимата в подготовка за тежките боеве догодина. Надявам се сенатът вече да ти е заповядал да ми прехвърлиш един от легионите си. Би трябвало зет ми Гай Мемий вече да е избран за квестор; нека бъде мой квестор и лично ми доведе легиона от Далечна Испания.
Очевидно ключът към успеха срещу Квинт Серторий ще бъде в съвместните ни действия. Затова сенатът предпочете да не назначава никого от нас двамата за началник на другия. Двамата държим командването и ще трябва да действаме заедно.
Вече имах случай да говоря с много хора, които познават Испания, затова съм разработил подробна стратегия за действията ни догодина. Серторий няма никакво намерение да прониква в земите на изток от Бетис, защото областта е гъсто населена, при това с подчертано романизирано население. Диваците сред тях са твърде малко — оттам и поддръжниците на Серторий.
На теб се пада, Квинт Цецилий, да наблюдаваш Далечна Испания и да не предприемаш нищо срещу Серторий, да не би да го предизвикаш насила да прекоси Бетис. Аз ще се заема с изтласкването му от бреговата ивица на Близка Испания. От гледна точка на снабдяването кампанията няма да е много скъпа и изтощителна — почвата край морето е плодородна и земята ражда достатъчно жито и фураж за конете. През пролетта ще потегля на юг, ще пресека река Ибер и ще се насоча към Нови Картаген. Предполагам, че до средата на лятото вече ще съм там. Гай Мемий ще застане начело на легиона, който ще ми пратиш, ще мине през градовете Ад Фраксин и Елиокрока, за да ме срещне при Нови Картаген, който все още е под наша власт. Градът може да е откъснат заради вражите войски в района, но все още ни принадлежи. Щом се съберем с Гай Мемий, ще се върнем при Емпория, за да прекараме зимата в лагера ми. По пътя си ще усилим защитата на морските ни пристанища.
На другата година ще изтласкам Серторий от вътрешността на Близка Испания — ще го принудя да отстъпи на юг и на запад — в земите на лузитаните. На третата година, Квинт Цецилий, ще съберем легионите си и с общи сили ще го разгромим на бреговете на река Таг.“
Метел Пий получи писмото от Помпей в средата на януари и се оттегли в кабинета на квартирата си в град Хиспалида: искаше му се да проучи по-внимателно съдържанието. Никак не му беше до смях — това, което Помпей му съобщаваше, беше твърде сериозно. И все пак, горчиво се усмихваше, без да знае, че и Сула е имал случай да получи подобни послания от Помпей — писма, в които поучаваше началника си как да действа в Африка — провинция, която Сула познаваше много по-добре от младока, също както и Метел Пий познаваше много по-добре Испания. Богове, младият касапин беше толкова самоуверен, че дори даваше съвети на колегите си!
Бяха минали три години, откакто Метел Пий бе пристигнал в Далечна Испания начело на осемте си легиона — три години, в които Серторий бе доказал пред целия свят, че е по-добър пълководец и по-умен от него. Никой не изпитваше по-голям респект към Квинт Серторий и верния му легат Луций Хиртулей от самия Квинт Метел Пий. И никой не знаеше по-добре от него колко трудно ще бъде — дори за Помпей — да победи Серторий и Хиртулей. Самият Пий си обясняваше всичко с нежеланието на Рим да му остави достатъчно време да се справи със задачата. Ако се вярваше на Езоп, който бърза, бавно стига, затова Метел Пий вървеше бавно, но славно към победата. Беше загубил цял легион, но вече беше прегрупирал войската си и чакаше сгоден момент, без да предизвиква Серторий. Правеше го съвсем целенасочено. Защото докато чакаше и събираше сведения за действията на Серторий, имаше време да обмисли положението. Не смяташе, че е невъзможно противникът да бъде победен; по-скоро се убеждаваше, че за победата няма да са достатъчни традиционните военни средства. Метел Пий беше заложил до голяма степен на шпионската си мрежа, чието построяване му беше отнело много време, търпение и старание — шпионите не само му съобщаваха за всяко действие на Серторий, но и не позволяваха на самия Серторий да отгатне неговите ходове.
Сега Помпей се беше появил на испанската сцена, упълномощен от сената (по-точно от Филип), радваше се на същите пълномощия като него, освен това смяташе, че способностите му на пълководец са по-големи от тези на Серторий, Хиртулей и Метел Пий, взети заедно. Е, времето щеше да го научи на много неща, не беше сега моментът Метел Пий да го вразумява — самонадеяният Помпей просто не би го послушал. Необходимо беше да мине време и младежът да претърпи няколко поражения. Без съмнение младият пълководец се отличаваше с голяма смелост, но Прасчо отдавна познаваше Серторий — по-точно от осемнадесетата си година — и знаеше, че и на него не му липсва смелост. По-важно обаче беше, че Серторий бе наследил гения на Гай Марий; той разбираше военното изкуство, както малцина в римската история го бяха разбирали. Но с времето Метел беше напипал слабите му места и беше
Но Серторий нямаше да се изплаши от това, че някой си Гней Помпей Велики е решил да воюва с него.
На вратата се почука и в стаята влезе синът на Метел Пий — баща му държеше на военния устав и не позволяваше дори на собствения си син да наруши реда в щаба. Известен на всички като Метел Сципион (нищо че на четири очи баща му го наричаше просто Квинт) младежът носеше доста внушителното име Квинт Цецилий Метел Пий Корнелиян Сципион Назика. Беше на деветнадесет години, но вече имаше една година служба като контубернал, доволен, че служи под командването на баща си, така както и Метел Пий бе служил при дядо му Метел Нумидик. Всъщност Квинт не му беше син — Метел беше осиновил най-големия син на балдъзата си Лициния, омъжена за Сципион Назика. Как така голямата Лициния се оказа плодовита и роди куп деца, а по-малката й сестра не можа нито веднъж да забременее, Прасчо не можеше да си обясни. Случваха се подобни неща и тогава човек или се развеждаше с жена си, или ако много я обичаше (както Пий обичаше своята Лициния), си осиновяваше чуждо дете.
Прасчо беше доволен от осиновения си наследник, нищо че му се искаше синът му да е малко по- интелигентен и не чак толкова самонадеян и арогантен. Но второто можеше да се очаква — родният му баща Сципион Назика също беше доста арогантен. Метел Сципион беше висок, добре сложен и излъчваше студено високомерие, което му придаваше повече красота. Очите му бяха сивкавосини, косите му — доста светли, затова нямаше как да мине за роден син на осиновителя си. На десетгодишна възраст Метел беше
