Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

забавно да гледа как пиратските кораби се пръскат във всички посоки при появата на римската ескадра: пиратите навремето бяха разгромили Гай Кота, но сега не държаха да си навличат неприятности с киселия Метел Пий.

Естествено Прасчо като истински римски благородник бързаше да изпълни старото си поръчение да предостави на колегата си Помпей необходимото подкрепление от един легион. Щеше да използва случая да погостува малко на своя млад сътрудник, както и да сподели някоя и друга дума на съчувствие за неуспехите му през лятото… В крайна сметка, след като Помпей беше пристигнал с такъв гръм и трясък, редно беше и Метел Пий да получи реванш.

Скоро след като подмина пиратското свърталище Дианий, ескадрата на Метел хвърли котва в малък, пустинен залив, за да пренощуват моряците. От пристанището на Дианий се беше откъснала малка лодка, която се залепи за римляните и ги последва в залива. В лодката беше Балб Младши, който носеше новини.

— Ех, колко е добре да си отново сред приятели! — възкликна той с типичния си акцент, щом се събра с Метел Пий, Метел Сципион и Гай Мемий (както и с чичо си, който се радваше да види племенника си жив и здрав).

— Като гледам, не си могъл да влезеш във връзка с моя колега Гней Помпей — каза Метел Пий.

— Не, Квинт Цецилий, не можах да стигна по-далеч от Дианий. Цялото крайбрежие от устието на Сукрон до устието на Тадер е заето от войските на Серторий, а на мен отдалеч ми личи, че съм финикиец: щяха да ме заловят и да ме подложат на изтезания. В Дианий има много хора от финикийски произход, затова предпочетох да остана там и да се ослушам за някое и друго полезно сведение.

— И какво полезно сведение дочу, Балбе?

— О, не само дочух! Много неща видях с очите си! Нещо крайно интересно. — Очите му сияеха от въодушевление. — Само преди няколко пазарни дни в Дианий акостира цяла ескадра. Идваше чак от Понт, пратена от самия цар Митридат.

Тримата римляни нервно се размърдаха по местата си.

— Продължавай — подкани го Метел Пий.

— На борда на флагманския кораб се намираха двама пратеници от страна на царя, и двамата римски изменници — Луций Магий и Луций Фаний, ако не се лъжа, били са легати в армията на Фимбрия.

— Срещал съм имената им — кимна Пий — в проскрибциите на Сула.

— Дойдоха да предложат на Квинт Серторий — той лично се появи четири дни след пристигането им, за да разговаря с тях — три хиляди таланта злато и четиридесет големи бойни кораба.

— И какво искаха в замяна? — попита Гай Мемий.

— Когато Квинт Серторий стане римски диктатор, да признае на Понт всички територии, които са в момента под негова власт, както и всички по-нататъшни придобивки.

— Когато Серторий стане римски диктатор? — извика Метел Сципион. — Тая няма да я бъде!

— По-тихо, сине! Нека нашият добър Балб продължи — спря го баща му, нищо че беше не по-малко възмутен от чутото.

— Квинт Серторий прие условията на царя с едно допълнително условие — Римска Азия и Киликия и занапред да останат римски.

— Магий и Фаний как реагираха на това?

— Доколкото знам от източника си, те са се съгласили. Предполагам, че не са и очаквали друго — все пак Рим трудно ще се откаже от собствените си владения. Съгласили се от името на царя, но допълнили, че той трябвало лично да разговаря с тях, за да потвърди резултатите от преговорите.

— Понтийската флота още ли стои в Дианий?

— Не, Квинт Цецилий, стояха само девет дни, след това отплаваха обратно.

— Да си чул дали въпросното злато и кораби са били наистина предадени на Серторий?

— Още не. Чак през пролетта. Квинт Серторий обаче прати на Митридат залог за своята добра воля.

— Какъв залог?

— Подари на царя цяла центурия първокласни испански войници под командването на Марк Марий, младеж, когото изключително цени.

Прасчо свъси вежди в недоумение.

— Марк Марий? Кой е пък този?

— Незаконороден син на Гай Марий от някаква жена от племето на бетурите. Връзката им е била още по времето, когато Марий е управлявал Далечна Испания като пропретор. Преди четиридесет и осем години.

— Значи въпросният Марк Марий не е никак млад — обади се Гай Мемий.

— Така, съжалявам, подведох ви — смути се Балб.

— Богове, нищо сериозно не си направил, та да се извиняваш! — усмихна се Прасчо. — Продължавай!

— Марк Марий никога не е напускал Испания. Макар да говори добър латински и да е доста образован — Гай Марий е знаел за него и се е погрижил добре за издръжката му, — той винаги е бил склонен да защитава каузата на испанските варвари. В действителност той е бил най-добрият командир на Серториевите войници, които нападат изневиделица — неговата сила е именно този тип война.

— И така, Серторий го е пратил при цар Митридат да учи войската му как да напада от засада — предположи Метел Сципион. — Няма що, Серторий, благодарим ти!

— А парите и корабите къде ще бъдат предадени? В Дианий? — попита Пий.

— Да. Както казах, това ще стане напролет.

Тази смайваща новина беше повод за размисъл; Метел Пий имаше над какво да разсъждава по целия път до Емпория. По една или друга причина никога не беше смятал, че амбициите на Серторий са толкова големи; мислеше си, че му е достатъчно да се превърне в цар на Испания и да управлява държава по римски образец. В крайна сметка неговата лична кауза съвпадаше с тази на цяла Испания.

— Но — рече Метел Пий на Помпей, след като двамата се срещнаха в Емпория — мисля, че е крайно време да погледнем по-сериозно на проблема с Квинт Серторий. Завладяването на Испания се оказва неговата първа крачка. Ако двамата с теб не успеем да го спрем, той ще потропа и на римската врата, при това ще си е вързал бялата диадема на цар — самодържец. Цар на Рим, при това съюзник на Митридат и Тигран.

След като научи всички тези вести, Метел Пий вече нямаше желание да злорадства над своя съперник Помпей. Беше му достатъчен един поглед да се увери колко отчаян е малкият касапин и да разбере, че не трябва да му се подиграва, а да се опита да му повдигне духа. Баща му Нумидик навярно би настоявал, че честта на Метелите налага, независимо от всичко Помпей да бъде подложен на критики и подигравки, но Пий беше живял твърде дълго в сянката на баща си и изпитваше силни резерви към подобни разбирания за благородническите задължения.

За да повдигне самочувствието на Помпей, Прасчо тактично прати надменния си син в Нарбонска Галия, където заедно с Авъл Габиний щяха да набират войски за нова конница; освен това проведе разговор на четири очи с Гай Мемий, с цел да работят заедно за доброто на Помпей, а Афраний и Петрей получиха за задача да реорганизират оредялата армия на началника си. В продължение на няколко дни Метел Пий гледаше да избягва в разговорите си с Помпей темата за събитията от лятото, насочваше вниманието на колегата си единствено към случката от Дианий и нейните възможни последици.

Най-накрая с наближаването на декември се наложи Пий да се прибере обратно в провинцията си, затова беше крайно време да си поговори с Малкия по същество.

— Не мисля, че е необходимо да обсъждаме минали събития — поде той. — Това, което трябва да ни вълнува, е как ще се развият събитията догодина.

Помпей винаги бе изпитвал известна симпатия към Метел Пий, макар да му се искаше колегата му да прояви повече грубост и злорадство: така щеше да има основание да му е обиден и да отхвърли съветите му като злонамерени. Но доброто отношение на Пий, както и искрената му загриженост, показваха, че той очевидно не го смяташе за достоен дори за презрение. За него Помпей си оставаше поредният неспособен военен трибун, който се е изложил при първия случай, когато са му дали самостоятелно поръчение. Вместо