страна. Избери Най-добрите си ловци. Но трябва да накарат нашествениците да помислят, че сме много повече на стените, тъй че им кажи да викат и да се движат напред-назад.
— Ще стане.
— На другите кажи да отидат при онази сграда долу. — Той посочи сградата срещу онази, зад която Крийд отвеждаше наемниците. — И да чакат зад нея. Щом видите, че моите хора атакуват иззад онази сграда, нападате врага с всички, които могат да се бият. — Замълча за миг. — И кажи на жените да почнат да пищят, все едно гледат как загиват децата им, когато запаля ей там. — Посочи към катапултите. — Да пищят, все едно всичко е загубено, но искам всички да са въоръжени и готови да бранят децата.
— Ще бъдат, Нокът на сребърния ястреб — отвърна Джаскенел и сведе глава. — Каквото и да се случи тази нощ, ородоните ще възпяват името ти, Последни от оросините.
Тал стисна ръката му и каза:
— Дано нашите предци ни гледат отгоре и ни се усмихват тази нощ.
— Дано — отвърна старият вожд и тръгна да предаде заповедите.
Тал погледна надолу и видя, че костенурката вече почти е допълзяла до стената. В дървото се бяха забили стрели като бодли на таралеж, други отскачаха безвредно.
— Пестете стрелите!. — извика той.
Костенурката остана под портата близо половин час. Тал се зачуди какво правят, а след това мъжете долу започнаха да се изтеглят. Той надникна надолу и видя нещо струпано до портата, но в тъмното не успя да различи добре какво е. Притича през селцето до Крийд и му описа какво е видял.
— Мехове, пълни с нещо гадно, нещо, което гори — каза Крийд. — Гледайте за стрелците им, ако хвърлят горящи стрели да го запалят.
Тал кимна.
— Благодаря. Късмет.
Изтича обратно и се върна на стената тъкмо когато стрелците, стоящи пред Гарвана и другите двама капитани с него, започнаха да палят стрелите си. Зареди лъка си и се прицели. Ако бяха достатъчно близо, за да поразят портата, значи щяха да са достатъчно близо и за мишени. Веднага щом първата огнена стрела полетя, Тал пусна своята. Един от стрелците долу изкрещя, а Тал вече пак опъваше лъка. Петима от стрелците на Гарвана бяха ранени или мъртви — трудно беше да разбере кое от двете, — преди в меховете с масло в основата на портата да се забият достатъчно стрели, за да ги подпалят.
Както бе предсказал Крийд, беше нещо гадно, масло с ужасна миризма, което гореше с много силна топлина. Разнесе се черен дим и заплаши да задуши Тал и другите на стената, но те останаха по местата си.
Портата горя десетина минути. Тал се беше присвил зад горната част на палисадата. Чуваше пукота на гредите и знаеше, че напречните железни скоби, придържащи трупите, скоро ще се разпаднат и портата ще рухне.
След няколко мига гредите рухнаха и портата зейна отворена. Тал чу как някой от нападателите извика и се разнесе тропот на конски копита. Стотината конници препуснаха в галоп към първия мост.
Тал вдигна лъка си.
— Готови! — извика на хората си и зачака ездачите да се приближат достатъчно.
Глава 20
Битка
Тал се прицели.
Първият влязъл в обхват ездач излетя назад от седлото си след сполучлив изстрел на друг стрелец. Тал също стреля и втори от наемниците на Гарвана изрева и също падна от седлото.
Тал се обърна и извика на момчетата при катапултите:
— Стреляй!
Младежите освободиха въжетата и камъни, грънци, натрошени маси и столове, дори кухненски съдове полетяха към враговете.
— Пали!
Момчетата забиха запалени факли в залетите с масло дрипи и от катапултите се надигна черен дим. Момчетата бягаха към определените им позиции. По-големите сграбчиха лъковете, които им бяха оставили, и се изправиха, готови да поразят всеки неприятел, влязъл в селото.
Тал отново насочи вниманието си към нападателите и започна да стреля. Порази поне още двама, преди колоната да нахлуе в селото. На фона на черните валма дим от портата огънят от катапултите освети ярко нахлулия враг.
Тал извика на някаква жена долу:
— Почвайте с писъците!
Жената се подчини и миг след това въздухът се изпълни с ужасени викове, жените пищяха и плачеха, все едно колят невръстните им дечица пред очите им.
Нападателите се заоглеждаха объркано. Чуваха писъците, но не се виждаха никакви жени и не ги нападаха никакви мъже. Вместо това мъже от стените ги засипваха със стрели. Скоро от конете започнаха да падат все повече ездачи.
— Слизай! — извика някой, скочи от коня си и се присви зад шията му. — Те са горе по стените!
Тал и другите замятаха стрели колкото може по-бързо, за да ги задържат приковани долу. Тал извика на ородонски:
— Стойте тук и продължавайте стрелбата!
И забравил за стълбата, скочи на покрива на една от близките сгради. После с нов скок се прехвърли на стрехите й и се метна върху най-близкия ездач, останал на седлото, събори го долу и извади сабята си. Нападателят вече беше извадил своята, но издъхна, преди да е разбрал къде е противникът му.
Тал вече се намираше сред изпаднала в пълно объркване гмеж от сто души, които се мъчеха да удържат подивелите от пушека, виковете на умиращите и несекващото свистене на стрелите коне. Когато някоя стрела поразеше кон, той се изправяше на задните си крака и риташе и животните около него изпадаха в паника и се дърпаха.
Снишен под конските вратове, Тал посичаше всеки, оказал се в обхвата на сабята му. Шестима души бяха повалени на земята, издъхнали или умиращи, докато конниците разберат, че сред тях има враг. И точно когато командирите им зареваха заповеди, Джон Крийд поведе атаката си.
Мъжете на Крийд се втурнаха от сградата, зад която се бяха крили, а миг по-късно Джаскенел и неговите воини атакуваха от другата страна. Нападателите все още имаха числено превъзходство, но бяха изпаднали в пълно безредие, докато силите на Тал действаха организирано и имаха ясна цел.
За миг като че ли нещата изглеждаха в равновесие: по-малобройните защитници притискаха противника, а Тал се движеше сред нападателите като самата въплътена смърт и ги избиваше с хладнокръвна методичност. Противниците го зърваха за миг, след това той изчезваше зад някой надигнал се на задните си крака кон, само за да го видят след миг скочил върху тялото на техен паднал другар.
Но враговете започнаха да се организират и скоро атаката на ородоните и наемниците бе отблъсната. Тал извика на ородонски:
— Нападай! — И повтори командата на Общата реч.
През пушеците препускаха коне, между сградите и обратно навън през портата, и изходът на сблъсъка започна да се откроява. Тал изведнъж се озова обкръжен от шестима мъже и разбра, че е обречен на смърт.
Миг след това мъжът точно пред него бе поразен от стрела в шията, а другият до него облещи очи, ударен отзад от сабята на Джон Крийд. Тал се завъртя на място, смъкна главата на третия от раменете, продължи замаха и порази в рамото мъжа до него.
И тогава атакуваха дузината ездачи от другия край на селото.
Нападателите се обърнаха, видяха появилите се от пушека конници, които връхлитаха срещу тях с викове, и много от тях се обърнаха и побягнаха. Последваха ги още и щурмът скоро се превърна в паническо бягство.
Онези, които успяха, се метнаха на конете си и препуснаха бясно през сечището към дърветата, други побягнаха пеша. Много от тях бяха поразени от стрелците, останали на стената въпреки опасната близост на
